Един приятел се шегува, че единственият недостатък в развитието на снимачната техника е изчезването на аматьорското порно.
Така де, всичко вече е HD и телефонът ви произвежда по-добра картина от „Шофьор на такси", което не ви прави автоматично Скорсезе, дори да имате дългогодишен шофьорски стаж. Едно ГоПро на главата и човек вече може да е спокоен за качеството на изображението, така че да се отдаде на труд с оная си работа. Което се и случва с доста народ, без непременно творчеството им да носи първичните полови белези на благородния порно-жанр. Боже, как ни сърбят ръцете да дадем примери, но млъкни, сърце.
Това неизбежно доведе до пълното обезценяване на думата „режисьор", с която се кичат вече всички, набарали дигитален фотоапарат и изгледали два-три филма (без значение кои).
Обаче чакайте, този текст всъщност не е кино-ревю, а лингвистична жалейка по изгубените думи на прехода. Киното го прежалихме отдавна, но поне езикът ни остана криво-ляво. И „режисьор" е тук не като заяждане с ранимата душа на хората, които много държат това определение само по себе си да ги възвисява над останалите, а като тяхно успокоение, че и други термини вече не значат същото. Давайте със следващите проекти, момчета, какво толкова още може да се обърка?
В този некролог задължително трябва да включим думата „шоу".
Преди двадесетина година това беше естественото надграждане над програма, която е така световно свръхзабавна, че не може да се вмести в съществуващите понятия. Шоуто е гарантирано удоволствие за сетивата в стила на най-добрите международни образци. И така си беше, няма какво да се лъжем. Супер Шоу Невада представи на родния зрител чудото на колелото (без него сигурно още бихме въртели квадрат), Шоуто на Слави беше патриотичен монумент без оглед на американизма в заглавието му, даже Радо Шоу беше сравним с Бърнард Шоу по доста показатели.
Днес тази думичка е жалък етикет към политически амбиции, телевизионни архаизми, нелепи опити да си интересен, слаб сценарии и носи усмивка, само ако си поръчате пица „прошоуто кроудо" с погрешен акцент. С какво да я заменим? Е, крайно време е да се върнем към славянските си корени с „позорище".
Предизвиквам ви да напишете в гугъл „миска" и да цъкнете изображения.
Не, не излизат едрогърди хубавици, които Милен Цветков да покани, за да им покаже превъзходство (прекрасно шоу, апропо). Появяват се пластмасови купички, с които ИКЕА заля руския пазар. Ние, естествено, все още наричаме така млади селски девойки, заврели въпросните купички в деколтето си и явили се на шоу, организирано от режисьор с ГоПро на главата, но без същите творчески амбиции като някои други.
Величествените времена, в които миските бродеха по земята, хапваха тревица и чакаха някои метеорит да ги чукне, вече приключиха. Дойде епохата на гризачите. И така думата „миска" стана фосил. Искате ли и нея да заменим? „Госпожичка" звучи дори още по-пейоративно.
Ако за нещо наистина ни е носталгично, то е за добрата стара „татуировка", която малцина дръзваха да поставят върху себе си.
Изискваше се смелост, поне два албума на Бон Джоуви и съвсем различен вид глупост. След като Павел и Венци Венц (онези, с нереалистичните очаквания към имотния пазар за тризонет с пет кенефа) ни разясниха, че дори техният епидермален комикс „не бил само за украса", добрата стара дума окончателно изгуби смисъл. Рисувай, народе, покажи артистичността си с нечие друго изкуство върху порите си.
Ама не е работата в промяната на нравите, изобщо не ми пука за пенсионерските клубове на бъдещето, където ще се сравняват сбръчакни ръкавчета; мъчно ми е за първичния вариант на думата. Днес „татуировка" звучи далечно и екзотично като „птицечовка" (Павле, Венци, с тъга в душата ви я подарявам тая рима). Синоним да търсим ли? Странно, мислехме си, че „епидермален комикс" вече ви хвана вниманието?
Стигнахме ли до „чалга"? Не, оттегляме въпроса.
Отдавна сме спрели на тая гара и чакаме прекачване. Лошото е, че чалгата умря и от гроба й изскочи някакво етно-културно зомби („цомби" дали не е по-правилно), което вече не пее за народните неволи, обмена на валута и игровите схеми на националния, а покорява световния пазар. Отиде си безвъзвратно усещането за долнопробност, която така сладко нагарчаше, като си пийнеш. Сега чалгата вече е културно събитие, в което популярни лица изразяват мисли за живота и е мега тренди сред младежта. Сбогом ъндърграунд, върнете ни думата, защото ни трябва за нещо истинско. Не искаме да я сменяме, наричайте си литературните инициативи „челга".
Сега ще ви изненадаме, но ни е мъчно и за думата „комунист".
Вече никой не е истински и в същото време всички се замерят с нея. Особено в комбинация с „дърт", без значение, че днешните „дърти комунисти" са вчерашните най-напредничави комсомолци. Архиврагът на комуниста - седесарът - отдавна беше опят и сега не съществува, благодарение не на последно място на Ни-Лук-ярски, Ни-Лук-мирисарски. И все пак някои закостенял „режисьор" все още се вмъква в нея и се радва, че тоя абитуриентски костюм му става пак, както му ставаха и други неща. Обаче комунистите вече имат поредица от нови организации и са дърти само в англоезичен смисъл. Адски забавно е, че поради смъртта на седесаря, сега имаме думата „соросоид", която най-накрая визуализира злото под шапката на деведесет годишен унгарски Палпатин, толкова вездесъщ, че контролира всичко у нас, освен простата си (простата да не се бърка с простотия). С какво да сменим „комунист"? За Бога, със „соросояд", естествено.
А с режисьора какво стана? Спокойно, руснаците идват на помощ. „Режисер" е просто брилянтно, не мислите ли?
