Казвам го най-добронамерено: когато Джон за първи път се кандидатира за конгресмен, не знаех в какво се забърквам.
И това вероятно беше нещо добро. Бях се омъжила за военноморски офицер и си представях как целият ми семеен живот ще бъде свързан с флота. Така че това беше ново предизвикателство - и аз нямах дори и смътна представа точно в какво се състоеше то.
По онези времена, съпругите на политиците имаха преди всичко подкрепяща роля. От мен се очакваше да ходя по вечери, барбекюта, родеа и пикници - и да не говоря твърде много.
Интересът към жените на политиците е жесток
Определено не очаквах, че хората ще се интересуват в толкова голяма степен от нашия живот - или от мен самата. Всичко започна, когато през 1984 г. се роди дъщеря ни Меган. По това време на Джон му оставаха само две седмици до преизбирането му. Тогава хората вдигнаха големите плакати, на които пишеше: "Момиче е! Честито!". Това се появи и на заглавната страница на в. "East Valley Tribune". Всичко изглеждаше изключително мило.
Мисля, че ролята ми като съпруга на политик започна да се променя, когато Джон се кандидатира за сенатор през 1986 г. Умишлено заех по-активна позиция, позволявах си повече от простата поява на различни места (макар че и това също бе важно, защото всички искаха да видят неговата съпруга).
Страхувах се например от полетите със самолет, така че без да казвам на Джон, ходех на уроци по пилотаж. Купих малък самолет - Cessna 182. Едва след това разказах на Джон какво съм направила. Той обаче беше много развълнуван - и аз бях неговият пилот по време на първата му кампания за Сената. Летяхме из целия щат - до Флагстаф, Юма и Седона; ходехме навсякъде.
Неразбирането на медиите към особеностите на характера
През 2000 г. Джон се кандидатира за президент за първи път. Веднъж го бях описала на някой като катапултиране от летящ самолет: изстрелват те навън и очакват от теб да летиш.
Това бе голямо пробуждане за мен - в добър и лош смисъл. Влиянието на медиите и тяхната способност (или неспособност - в зависимост от това как виждате нещата) да произвеждат новини по 24 часа на ден промениха всичко.
Вероятно бихте си помислили, че към кандидат-президентите и техните съпруги би имало по-голямо разбиране. Но това, което установих, е че заради бързия ход на нещата хората ме разбираха дори по-малко от това, което очаквах.
Виждала съм статии за това колко съм "студена", или че съм "перфектната съпруга". В действителност аз съм просто много срамежлива - но никой не си направи труда да се позаинтересува за това. Не се чувствам обидена от този факт, просто се опитвам да обясня.
Говорила съм и със съпругите на други кандидат-президенти. Тогава им казах: отделяйте време за себе си. В живота ви ще има моменти, в които ще ви се иска просто да теглите чертата на всичко, да се приберете вкъщи и да презаредите за няколко дни. Това ще ви направи по-добри хора, а и така ще бъдете по-полезни на вашите съпрузи. Животът в такова обкръжение може да бъде много обезкуражителен.
Живот под лупа, непрекъснато под прицела на камерите
Всяка наша стъпка се наблюдава под лупа, което е нещо изключително трудно и непривично за мен. А разликата между президентските кампании през 2000 и 2008 г. беше в нивото на наблюдение: през 2000 г. блоговете все още не съществуваха. Чела съм някои от тях в някакъв момент, но почти веднага спрях да го правя. Когато се запознах с Лора Буш, след като Джон бе номиниран, нейният съвет беше да не чета нищо, свързано с мен. Тогава предположих, че тя вече го е направила, но тя допълни "Аз никога не чета нищо за себе си - прекалено ужасно е!".
Понякога съпругите получаваме лошо отношение, защото играем ролята на покровителки, на "пропускателен пункт". Мисля, че персоналът и останалите хора не ни разбират, когато се опитваме да бъдем добри съпруги.
Въпреки всички предизвикателства на политическия живот, това е най-забележителната част от него: жените и мъжете, заедно с техните съпрузи и съпруги - всички те са начело на историята. Не просто близо до нея, а вътре в нея - във всичко, което се случва.
