Забелязах, че ми харесва всеки вторник да получавам боксофис (таблица с резултатите на най-гледаните филми в България за изминалия уикенд - б.а.), в който "Тилт" мачка холивудската конкуренция. Това продължи цели четири вторника.
Нещата изглеждаха дори по-ефектно миналия април, когато излезе "Мисия Лондон", но една птичка пролет не прави - така че филмът на Митовски, който по професия и призвание е върхът на комерса, заплашваше да остане прецедент.
За щастие, "Тилт" опроверга този страх. Зрителите му са вече над 100 000 и приходите надминават размера на сумата, която обикновено се отпуска като субсидия на български игрален филм. За субсидиите ще поговорим по-надолу.
Обаче за смешния български пазар, в който единствените кина са част от молове и единствените молове са в най-големите пет-шест града, сто хиляди е сериозно постижение. Погледнато обобщено в края на 2011-а - филмът ще е в топ 10 или дори топ 5 по зрители. Останалите 9 ще са холивудски продукции.
Върху публиката има да се работи още. Разбрах, че въпреки 20-годишните герои, на прожекциите на "Тилт" почти не е имало съвсем млада публика. Били предимно в трийсетте и 40-те си години. Тези, които не са изгубили понятието за "българско кино". Тези, които се припознават в героите на филма (на 18-20 през 1989-а).
Налице е все пак фактът, че има глад за българска продукция
Помня преди години как кършехме пръсти, че най-касовите филми в Сърбия са сръбски, във Франция - френски, а в Чехия - чешки. Това време идва и тук и макар че идва плахо, кампанийно и с кофти трейлъри, публиката иска своето. Навсякъде. Иска в киното да се чувства у дома, да й говорят на български и филмът, в който говорят на български, да не е дублирана анимация на "Дисни".
При това положение впечатляват публикациите в медии и нови медии - блогове, форуми и т.н. Там преобладават коментари от типа "аз този не съм го гледал, ама няма и да го гледам, защото...". А също и "гледах го, но е български и затова не струва колкото еди-кой си". И също "българското кино изправи рамене като Атлас и Айн Ранд взети заедно, оле" (добре де, не с тези точно думи, предавам смисъла по памет).
Казано накратко - оценките продължават да се мятат истерично между "осанна" и "разпни го"
Мнозинството критици и кинодейци се бият в гърдите с първото, традиционно скептичните продължават да дъвчат второто.
На всички тях бих предложила просто да седнат -
в краен случай може и вкъщи, пред компютъра - и без излишна патриотична гордост, но и без предразсъдъци, да изгледат няколко нови български филма. Прилагам примерен списък*. Иначе става като някои коментари във форума - "абе не съм чел статията, но минавах оттук и рекох да се изкажа".
Имаше години - и те не бяха толкова отдавна - когато бе въпрос на чест (и добър вкус) да не стъпваш на български филм. Някак тихомълком обаче българското кино навлезе в друг епизод, в който искам да съм нормален зрител и да мога от време на време да гледам наш филм на голям екран, без да изпадам в драми. Някой път ще ми хареса, друг път - не, това е в реда на нещата.
От дългия филмов глад обаче публиката е озверяла - и продължава да очаква великата творба, която ще я остави стресната, трогната и очарована.
Да, промяната от ужасно към по-добро не е революционен, а еволюционен процес и няма как от Ничев и Киран Коларов да скочиш на Тарантино и Камерън.
Но вече е напълно възможно да гледаш български филм и след прожекцията да не ти се ще да се самоубиеш по особено жесток начин. Донякъде заслугата за това е
навлизането на нови имена
- вместо старите, обременени кинаджии, работили планово при соца, гледаме филмите на дебютанта Виктор Чучков, дебютанта Димитър Митовски, дебютантите (в кинорежисурата) Явор Гърдев и Ивайло Христов, дебютанта Цветодар Марков, дебютанта Драгомир Шолев, дебютанта Камен Калев... Не е ли впечатляващо?
Актьорският състав също е до голяма степен подменен - на екран виждаме все млади лица. Да, част от тях декламират на "витизчийски", но има и таланти.
Да, "Светът е голям и спасение дебне навсякъде", "Източни пиеси", "Стъпки в пясъка" и "Тилт" нямат потенциал за "Златна палма", нито могат да очакват сериозен отклик извън пределите на родината - но пък не те карат да псуваш огорчено на излизане от салона и да съжаляваш за осемте си лева.
Стъпка по стъпка, може би ще дойде и този филм, който ще им го забие на всички
А може би няма да дойде благодарение на гьонсуратлъка на последното правителство и неговите миналогодишни бюджетни салта.
Субсидията за филми, определена като нарастваща сума със Закона за кино от 2003 г., хем не се даваше цялата, хем вече хептен няма да се даде - след миналогодишната поправка, забола в законовия текст едно пилатовско "при възможност".
За подслушване пари има, за кино - не. Засега се сещам само за един пълнометражен игрален филм, успял да стигне до киносалоните без субсидия - и това е "Източни пиеси". Всъщност и той е зает на видео, монтиран в домашни условия и в крайна сметка НФЦ поема едни 40 хил. евро за прехвърлянето на лента, субтитрирането и представянето в Кан. Така че съберете две и две - ако хич няма субсидия, хич няма да има българско кино.
От друга страна, наивно е да се смята, че държавните бюджети осигуряват пълните нужди на филмопроизводството. Обичайно субсидията покрива около 40-50% от общия разход. Някъде повече, някъде по-малко. Останалите идват от частни партньори, от европейски фондове, от друго чуждестранно финансиране, от чужди дистрибутори.
Засега средният бюджет на български филм обикаля около сумата 1-2 млн. лв. Отново напомням, че тук не говорим за старото поколение кинаджии, за които субсидията е единствена форма на разумен живот.
Но на този етап на дистрибуция, реклама и маркетинг, българското кино не е готово за самоиздръжка. (Всъщност не мисля, че някъде в Европа е предвиден такъв план за национално кино.) Без тези 50% производството съвсем ще замре.
Положителната тенденция в качество и количество ще стане стръмна наклонена плоскост, кинаджиите ни ще свият перки и ще станат втори асистент-режисьори и трети оператори нейде при Варод. А зрителите ще си гледат "Агент XXL-6". Който между другото има по-голям зрителски успех от "Речта на краля"...
+1.
Статията е тенденциозна. Не виждам за какво се набляга на някакво противопоставяне между старите "соц" кинаджии и сегашните. Може би защото филмите от соца бяха и си остават разкош в сравнение със сегашните бози, при повечето от които артистите просто декламират като ученици от основното училище и им липсва каквато и да било изразност. Да оставим настрана, че в сценариите се измислят неразбираеми или трудновъзприемащи се алегории, измислени странни истории и откровени глупости. Но това не е чудно, тъй като съвременните кинаджии не разбират нито състоянието на хората нито желанията им нито собствената си мотивация. Те са затворени в себе си и безизразни, затова и филмите им са такива. Целта не е посланието на филма, а самия филм. Посланието, доколкото следва да го има, не идва от разбиране на живота, а от измислянто му, при това най-често измисленото е политически съобразено в съответствие с "директивите на модерното". С други думи, в сегашните български филми липсва духът и творчеството.
Не се лъжете "Тилт" не си заслужава въобще . Приятната изненада е че това не е така заради нелепа актьорска игра (този път) , а по-скоро заради безумната липса на сценарий и смисъл. Ходя на всеки Бг филм с голяма надежда но просто не виждам смисъл да си кривим душата от чист патриотизъм и да наричаме л@#$!то - торта гараш. Ако това ще наричаме успешен български филм след 10 години ще ни се смеят собствените ни деца.