"Нямам гадже" е новият burnout

Тя е на 30-тина години, от 14 месеца няма стабилен партньор, от шест седмици не е правила секс, а когато някой реши да флиртува с нея, гарантирано се оказва неправилният човек.

Диагнозата е ясна: тя е неспособна да поддържа връзка.

Независимо как се казват, жените между 30 и 40 години вече знаят какво им липсва и защо са самотни. Мъжете също знаят. Благодарение на Михаел Наст тяхното поколение вече има нов етикет.

Етикет, който предполага невалидност и дефектност.

Ако човек не страда от непоносимост към храна, не е болен от депресия и няма Instagram-канал, вече е ясно какъв му е проблемът.

Всички въздъхваме с облекчение. Най-после няма да живеем без собствена категория.

Това чувство за поколенческа принадлежност е важно, а и винаги е било фактор през последните десетилетия. Затова сега всеки, който остане без гадже за две седмици, незабавно се окичва с етикета на предполагаемата си "неспособност".

При жените този феномен се среща по-често, отколкото при мъжете. Просто при момчетата се смята за добър тон първо да си поживееш и да пофлиртуваш, а след това да се обвържеш. Момичетата често са склонни да натоварят връзката си с очаквания за дълготрайност. Затова, ако никой не ги ухажва, започват да пропадат в колебания.

Хайде да си поговорим за бебешко пюре

Етикетът "неспособен да поддържа връзка" е оптимална противотежест на всички сватбени панаири и блогове, списвани от майки.

Защо? Докато всички сме убедени, че сме страшно неспособни да поддържаме връзка, никога досега сватбите не са били толкова разточителни, колкото днес.

Навремето всичко прилкючваше с един сватбен албум и малко танци. Днес всяка уважащава себе си сватба има собствен сайт с озвучено слайдшоу на първа страница и 18-часово пищно парти.

Никога досега не се е говорило и писало толкова много за възпитание, хранене и обличане на деца.

Все пак, груповото обвързване на "необвързаните" предполага негативна конотация.

Но защо онези, които са се омъжили и са родили деца, се смятат за много по-свестни в сравнение с онези, които все още живеят сами? И защо втората група толкова се възхищава от вменената си непълноценност?

Поколението от 1968 г. и десетките феминистки вероятно скърцат със зъби всеки път, когато чуят да се споменава новата модерна "диагноза". Със сигурност не са си представяли нещата по този начин.

Те направиха всичко по силите си да възпитат децата за живот като самостоятелни личности, доходите на съпрузите да не се смесват и да се разбие "стъкленият таван" за професионалното развитие на жените - и накрая, какво прави неблагодарното младо поколение? Мрънка.

Чувства се непълноценно, а не независимо; предпочита да се откаже от изобилието на възможностите, за да поддържа една-единствена "истинска" форма на живот: Мама-Татко-и-аз-докато-смъртта-ни-раздели.

Двойките са неспособни да поддържат връзка

Разбирам този стремеж към групова принадлежност. Изобщо не е готино да живееш съвсем сам. Но не разбирам защо предпочитате да се самообявите за негодни? Не, приятели, не ме включвайте във вашата група.

Аз съм сама, но не съм неспособна да поддържам връзка.

На първо място, защото самостоятелните хора поддържат страшно много връзки, не само една. Те не се фокусират върху един-единствен човек, а поддържат близки отношения с приятели, съседи, братя и сестри, с родители.

Дори бих казала, че точно те са по-социалните хора. Просто имат повече време, за да се грижат за връзките си с останалите. Колко често се провалят стари приятелства само защото най-добрата ти приятелка си е намерила гадже и прекарва всяка вечер с него пред телевизора? А колко често тези момичета го осъзнават едва когато гаджето им скъса с тях?

Да, ясно, добрите приятелства издържат на всяка раздяла. Добрите връзки обаче също би трябвало да позволяват подобна свобода. Но това е съвсем различна тема.

На второ място, самостоятелните мъже и жени могат да се забавляват с възможностите си да избират, вместо да се самосъжаляват.

А обвързаните им приятели трябва да ги оставят на спокойствие.

Няма никаква причина да капризничите заради това, че приятелите ви сменят партньорите си. Няма причина да ги осъждате за това, че не искат да имат деца, че предпочитат да взимат решенията си самостоятелно или че отиват на почивка сами.

Ако приятелите ви не харесват някой от ухажорите си, няма никакъв смисъл да ги разубеждавате, че са прекалено придирчиви.

Все пак отдавна не живеем в Средновековието, когато браковете са се спазарявали и когато жената не е можела да преживее без "глава на семейството".

Не е задължително да се хвърлиш в обятията на първия срещнат с думите "Да, взимам го". Не е задължително да крепиш насила връзката си, в която няма нищо друго освен спорове и гняв.

Това не означава, че нямаш избор - означава да бъдеш наясно с избора си, да познаваш себе си.

И това наистина е повод за радост. Ето, в такава група бих искала да членувам. Хайде да си основем своя собствена! Трябва ни само етикет.