Един от 25 бизнес лидери може би е психопат

Според ново проучване, един от всеки 25 бизнес лидери може да бъде психопат.

Проведеното от нюйоркския психолог Пол Бабиък изследване твърди, че потенциалните психопати крият психичното си състояние зад високия си статус, използвайки чара си, за да манипулират другите.  

Върховете на бизнеса са много подходяща среда за безскрупулни типове

Благоприятните фактори на средата като щастливото детство означават, че тези хора са способни да функционират в работна среда, вместо да насочват енергията си към по-деструктивни и насилствени деяния. Разкривайки резултатите от проучването си в документален филм, Бабиък твърди: "Психопатите наистина не са хората, за които ги мислим. Всъщност може да се окаже, че живеете с психопат, или сте омъжени за такъв от цели 20 години - и не знаете, че той наистина е такъв. Досега сме идентифицирали индивиди, които могат да бъдат определени като "успели психопати"."

Част от проблема се състои в това, че психопатът лесно може да демонстрира нещата, които се търсят в един лидер. "За тях е естествено да бъдат чаровни. Вземете този чар и го облечете в подходящ бизнес етикет - и той започва да изглежда като харизматично лидерство".

Въпреки че пробиват в йерархията, психопатите не са ефективни шефове

Бабиък създава 111-точков въпросник съвместно с Боб Хеър от канадския Университет на Британска Колумбия - прочут експерт в областта на психопатологията. Хеър твърди, че около 1% от американците могат да бъдат описани като психопати  - хора, които се характеризират с това, че са абсолютно аморални и се интересуват единствено от собствената си власт и удоволствие. Според него този процент има прекомерно представителство в бизнес средите, защото там характерните черти на психопата се приемат за необходими качества. Това е среда, в която алчността е считана за нещо добро и генериращо печалби -  и оттам за висша ценност, е перфектна за разгръщането на потенциала на психопатите.

Според проучването, психопатите всъщност не са от най-блестящите мениджъри, но обикновено се изкачват нагоре във фирмената йерархия, защото са способни да прикрият слабостите си, като очароват висшестоящи и подчинени. Това прави различаването на истински талантливия лидер от психопата почти невъзможно, обяснява Бабиък.   

Това, което ги прави успешни катерачи на служебната стълбица, е харизмата

Хеър допълва: "Колкото по-краен психопат е един човек, толкова по-добре изглежда той и толкова по-огромни количества харизма и невероятни ораторски умения притежава. Но ако се вгледате в същината на работата, която върши и оценката му по отношение на продуктивността и работата в екип - тя е незадоволителна. Той изглежда добре, но не работи добре. Трябва да приемаме психопатите като хора, които разполагат с богат репертоар от поведения. Следователно те могат да си служат с чар, манипулация, заплахи, или с каквото е необходимо в конкретния случай".  

"На практика психопатът може да влезе под кожата ни интелектуално, но не и емоционално. Той може да познае за какво си мислим, да разчита езика на тялото ни,  да слуша това, което му казваме, но това, на което не е способен, е да се чувства по начина, по който ние се чувстваме. Това му позволява да използва думи, за да ни манипулира и да получава своето, без да бъде натоварен с емоционалния багаж  на нашата болка".  

В крайна сметка обаче, не всички от тях са безмилостни серийни убийци. Психопатите, които израстват в щастливи и любящи семейства, канализират енергията си по по-безобидни начини - например като стават изпълнителни директори.