На последните модни ревюта в Милано, по-голяма част от дефилиращите манекенки са с типична за скандинавските страни визия: толкова светли, че чак прозрачни, перфектни в леденото си излъчване. А някои от тях - може би и прекалено безполови.
На пръв поглед най-ангажираните за големите дефилета менекенки днес си приличат най-малко по едно: приказно русите дълги коси.
Брюнетките почти не намират място по световните модни подиуми; момичетата със смугла кожа почти не се котират, а прекалено женствените извивки на Синди Крауфорд и Наоми Кембъл сякаш никога няма да се върнат на подиума.
Перфектният модел днес
Чисто лице с, буквално казано, ясна кожа. Липсата на дори един излишен грам по тялото бележи безсилната им битка с анорексията. Очите по-скоро са потънали в нищото, отколкото да очакваш да ти намигнат, за да прикрият това, че по-скоро момичето не е спало, отколкото да е станало прекалено рано...
Устни, сякаш анатомично отделни от цялото... Гигантски, естествено преувеличени: устните на Скарлет Йохансон на квадрат. Непреднамерено нацупени.
Такава е една от най-"използваните" моделки в момента: 16-годишната Дафне Гроенвелд, изключително обичана от Calvin Klein и Miu Miu.
Много красиви детайли, но като цяло... еднакви?
Ако повечето момичетата не притежаваха някаква индивидуалност в детайлите на лицата си или телата си, цялата красота по модните подиуми щеше да бъде предсказуема... Според някои наблюдатели различията между моделите могат да бъдат открити само в списанията. На модния подиум се откроява ефектът на палиндрома: ултраеднакви жени-скелети.
Експерите обаче се кълнат, че новите изисквания в подбора на модели се основават не само на тънките като въжета крака, които умеят да се крепят върху токчета, на създадени от мъже обувки, които те никогане са пробвали...
Бягство от съвършенството
Днешната тенденция във визията на моделите се крепи по-скоро на онова особено бягство от съвършенството. Красотата се изразява в грешките, които тук-там природата е допуснала, и в изненадващите детайли.
Сред най-преуспяващите на европейския моден подиум са норвежките и германките. Момичетата от северните части на континента са много по-търсени от тези на изток и юг.
Търсят се ненапъпили девойки с плътни устни, както Доутсен Кроус и Ирис Егберс. Момичета с вид на комикс героини като Линдзи Уиксън. Или тънки-тънки като струни модели като Карли Клос. Жени с изцяло неправилни форми като Даян Контерато или дори такива с прекалено голямо разстояние между зъбите като Ашли Смит.
Сякаш прекалено уморени и обременени момичета с меланхолични погледи като Хайди Маунт или с леденостудени очи като Сигрид Толеро и Агрен Сири.
Абстрактни като Гинта Лапина, сякаш вбесени - като Марина Перес. Винаги сериозни.
Край на иконите от 90-те
Днешните модели нямат нищо общо с иконите от 90-те, които изпълваха подиумите със своята персоналност. Защо вече няма манекенки с одухотвореността на "големите пет" (Наоми, Синди, Линда, Клаудия, Кейт)?
"Те бяха по-скоро част от един ефектен спектакъл", казва антропологът Симона Сегре Рейнач. "Манекенките от техния вид изчезнаха, за да отстъпят място на лицата, чрез които може да се акцентира повече върху бранда.
Те бяха звезди и типични фотомодели, казва стилистът Гаетано Навара: "Обличаха и се снимаха само в дрехи, които още повече ги издигаха в очите на публиката и ги правеха още по-атрактивни. Днес целта на момичетата не е да бъдат неотразими. Те се оставят да ги обличаш в каквото решиш. За тях модата по-скоро е занаят, чийто край може да настъпи всеки момемнт, отколкото фамозност и кариера."
Навара обича именно стриктни модели-работници, които идват от студените части на Европа: Саша Пивоварова, Влада Рослякова, Касия Струс, Олга Шерер - светли момичета, тънки като тръстика.
"Жените като бразилката Алесандра Амброзио са прекалено извити... Мерките 88-60-89 за ръст 177 см са идеални, казва Матеучи. Антонио Марас е на същото мнение: "Що се отнася до мерките, и аз не предпочитам латиноамериканските форми. Между Шиле и Ботеро, избирам Шиле...."
