Родопите - древна планина с дълга и драматична история. Първите сведения за живот по тези места датират още от неолита, а оттогава до днес по безкрайните, криволичещи пътечки, следи от стъпки са оставили траки, византийци, славяни, българи, турци...
Всеки един от тези народи е давал по нещо на планината, развивал я е и е допринасял за разнообразното ѝ историческо наследство. Наред с известните тракийски светилища и византийски крепости из Родопите са пръснати и многобройни по-малки останки от различните култури, преминали през територията им.
Една от тези останки лежи в подножието на връх Карабурун, край Ардино.
Там, сред тревите и храстите, могат да се видят разкривените очертания на мъничка къща с покрив от тикли. Днес престарялата ѝ дървена вратичка виси безпомощно върху ръждясалите панти, но допреди двайсетина години е била важна част от входа на каменната постройка.
Самата сграда също не е случайна.
Наричала се е "гасил хаане" и в нея покойниците от близките мюсюлмански махали са били подготвяни за последния си път. В предверието все още може да се види табутът, с който покойникът е отнасян до гробището, а в единствената стаичка на гасил хаането, върху застлания с рогозки под, се търкалят стомните, служили за измиване на тялото.
По варосаните стени все така си висят и кърпите, но нещо не е наред.
От дъсчения под никнат бодили, таванът се е превърнал в убежище за лястовиците. Обредният дом е изоставен. Животът го е напуснал така, както е напуснал телата на обслужваните тук покойници.
А някога, във времената, когато къщичката все още е служила на хората, починалият бил изпращан към нея от своите роднини и там е протичал ритуалът по измиването му, наречен "гюсул".
В гасил хаането покойникът се измива грижливо и тялото му се увива в бял плат - "кефен".
За мъжете той е от три части, а за жените - от четири. Увиването се извършва отдясно наляво.
Когато тези стъпки са извършени, идва времето за "дженазе намаз" или молитвата, която имамът чете за починалия. Погребалният ритуал продължава с полагане на тялото в "табут" или дървен сандък, подобен на ковчег, снабден с дръжки в двата си края.
В табута покойникът се пренася до гробището.
В района на Източните Родопи е характерно всяка махала, колкото и малка да е, да има собствено гробище, разположено в близост до къщите. Това се е наложило от практична гледна точка, тъй като теренът често е силно пресечен и за опечалените е трудно да изминават дълги разстояния.
Жените изпращат починалия до границите на махалата, тъй като на самото гробище е разрешено да присъстват само мъже.
Там покойникът се полага в ръчно изкопан гроб, като трима от най-близките му се вмъкват вътре, за да поемат тялото при спускането и да го положат на земята.
При спускането двата края на кефена се завързват на възел, за да не се измъкне тялото. Впоследствие те се развързват и се оставят около починалия.
Когато тялото вече е в гроба, над него се поставят дъски, които да го защитят от пръстта. Следва последната част от погребението - заравянето. Според обичая, всеки присъстващ трябва да вземе участие в това дело. Един по един мъжете се изреждат да хвърлят част от пръстта. Когато мине редът и на последния, гробът вече е заровен, а покойникът - готов да се представи пред Всевишния.
Животът обаче продължава.
Опечалените се прибират по домовете си и малко по малко ежедневието ги завърта в своя неизбежен кръговрат. Често дори ги разпръсква по четирите посоки на света, отдалечавайки ги от техните починали близки. Тогава над гробовете започват да никнат треви, къщите опустяват, а постройки като гасил хаането край Ардино се превръщат в реликва. Една от многото, скрити из гънките на вечните Родопи.
С благодарност към отдел "Медийно -културен център" на Главно мюфтийство, за оказаното съдействие при изготвянето на материала.
* Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"
С интерес чакам нова статия за тайните на сюнета... ако може после наръчник как да ползваме ибрик... Освен това, ако може да ни осветлите и относно други "интересни " ритуали на мюсюлманската общност... С трепет очаквам новите статии. p.s. За малко да забравя - какво става с "канъ гиджиси "? Може ли някак си да получим още информация. И последно - ако може да направите рубрика за някой Турски сериал. Житие и битие на героите... Повече за самите тях, навици, хобита и прочие.
Бичкията Има голяма разлика между житието и битието на ескимосите (което любознателно бих изучавал) и от това на един друг народ и етнос, в случая - посочен в тази статия. Няма нужда да бъда поучаван какво и как да харесвам, при положение, че исторически сме свързани (и то в доста негативен аспект) с горенаписаното. За мен лично, като Българин е обидно да се публикува статия като тази и още повече, да се четат мнения като твоето... Аз също живея в чужбина, толерантен съм, но всичко си има граници. Ти може да си над нещата, ако искаш може да се обрежеш (Американската статистика никак, ама никак не ме касае), даже може да си купиш ятаган и някъде из Интернет да прочетеш любознателно какви техники са били използвани... Да речем - при обезглавяването на Български мъже, жени и деца... Съмнявам се, че някога ще прочетеш в Турски сайт за начина по който се приготвя едно погребение...
Мануела Исляма е религия, която не признава другите религии и в тоя ред на мисли - аз като Християнин защо трябва да знам нещо за обичаите на хора, които ни смятат за неравни с тях? Няма как да ме интересува какво се правило, когато някой мюсюлманин отивал във вечните ловни полета Така де, малко да разведрим спора... Едно е повече от ясно - оцелели сме като народ, защото сме си спазвали НАШИТЕ традиции и НАШИТЕ обичаи.
Мануела Представям гледната си точка, не се опитвам да ти променя мирогледа. Лично за мен не е никак добре подобни статии да виждат бял свят. Нека не се правим на много толерантни, защото трябва да си гледаме в нашата паничка, а не в на другите. Затова в България има толкова много джамии, а виждам пустеещи и рушащи се църкви... защото все гледаме при другите... Затова като идеш в Кърджали и си поръчаш хляб в магазина на Български и не те обслужват... Или както ми сподели мой приятел - начален учител в Търговище, как масово се говори на Турски език и ако не си член на ДПС не можеш да си намериш работа (за това и той е бил уволнен) и прочие и прочие примери, които пряко или косвено са свързани с невинни на пръв поглед статии или друг вид медийни бълвочи. И няма значение, че е неделя сутрин... За простотията няма почивен ден. Ако имаш време - провери я някой Турски сайт какво се прави, когато някой неверник... тоест Християнин умре... Ей така, когато някой любознателен мустакат последовател на Мохамед му се прииска да си обогати общата култура. п.с. Корана не съм го чел, не мисля и да го правя.
Още нещо... Никаква връзка не виждам между езическите обичаи, които спазваме и статията, която е направо натрапена от не знам си кой си... Чудя се как още не са ми изтрили написаното?? Как ще смее някой да не харесва този шедьовър на днешната журналистика. Смях!
http, кво искаш да кажеш - като не се пише за нещо, то не съществува ли ? И след като гледам,че си политиканствал относно ДПС - те затова имат толкова силни позиции сред това население, щото не се държат с тях все едно не съществуват. А на теб, като не ти е интересно да четеш за чуждите обичаи и искаш да плюнчиш и политиканстваш, може би трябва да се насочиш към сайтове от типа на Лентата. Идеално би се вписал в тамошната аудитория. И само да ти кажа, ако по география си също толкоз ербап като по история и политология, няма държава в света, където населението да е еднородно. Може би, ако се научим да живеем с хората, а не с предразсъдъците, ще сме по-щастливи
Проблема е, че бъркаме толерантност с толерастия.... Явно не съм формулирал добре написаното от мен. Да започна с това, че живея в чужбина и по подразбиране това значи, че съседи са ми всякакви раси и религии... Нямам проблем с никой съсед, нито расово, нито религиозно. Но, в България е различно. Не може да си гост в някой регион от собствената си държава и да те гледат лошо, защото говориш на официалния език. Няма как проблема да не ме касае, защото с оглед на демографската криза и агресивното налагане на Исляма в България много скоро ще сме свидетели на нещо ужасно... Аз просто не съм съгласен да се пише за чужди обичаи, за сметка на Българските такива...