Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Александър Скарсгард - “животното” в овча кожа

Първият му досег до киното е далеч от детската му мечта Снимка: Getty Images
Първият му досег до киното е далеч от детската му мечта

Когато Александър Скарсгард е бил дете, е напускал Стокхолм всяко лято, за да отиде в къщата на своя прадядо, намираща се на Оландските острови в Балтийско море.

Дядо му го развеждал из местността и му показвал къде се намират древните рунически камъни - масивни парчета, които викингите са използвали, за да почетат мъртвите.

"Преди хиляди години викингите са стояли точно тук", казвал прадядо му, запалвайки в Скарсгард манията по легендарните северни воини.

Заради влиянието на бохемското си наследство и най-вече - заради баща му Стелан Скарсгард, участвал в "Порейки вълните" на Ларс фор Триер, първата мечта на Александър Скарсгард е да бъде актьор във филм, който ще опише силата на автентичните викингски войни.

"Исках да е филм, който се базира на старите исландски митове", казва Скарсгард пред Vanity Fair седмици преди премиерата на "Викингът" на режисьора Робърт Егърс.

Първият му досег до киното обаче е далеч от детската му мечта. Актьорът е на 12 години, когато е избран за част от състава на комедийната телевизионна поредица The Dog that Smiled от 1989 г. Шоуто е страшно популярно в Швеция заради черния си хумор и Скарсгард се превръща в нещо като местна звезда, а това не му допада.

Нито вниманието, нито извънредната слава са по вкуса му, което е изненадващо предвид семейната среда, в която е възпитан.

"Родителите ми са бохеми. Бяха ексцентрични във всеки смисъл, който може да си представите. Баща ми често се разхождаше или гол, или облечен от глава до пети в марокански дрехи. Когато си дете, не обръщаш внимание на това, но когато си тинейджър, започваш да се срамуваш", споделя Скарсгард пред The Guardian.

Въпреки че в гимназията той е вече е известен, а родителите му са на седмото небе от щастие, понеже е успял да пробие ТВ индустрията, Скарсгард не се чувства на място и решава да се откаже от актьорството.

"Отчаяно исках да бъда нормален, да се слея и шансът за това беше да се запиша в шведската армия. Това беше моят шанс да се бунтувам, защото военните бяха от малкото "нечувани" неща за семейството ми", допълва още звездата.

Той е на 19 години, когато става част от морската пехота и издържа 18 месеца.

"Не беше от патриотично призвание, просто имах желанието да го направя. В нашата пехота бяхме трима души, изпратени в Балтийско море. Ако се запишете в морската пехота, може и да се наложи да се биете, но като се има предвид, че последната война в Швеция е била преди 200 години, опасността беше нищожна", разказва Скарсгард.

Но въпреки липсата на риск, военната служба не върху гладко, както актьорът си е представял.

"Научих много за планирането, организирането и лидерството в рамките на една група. Чувствам, че узрях много, докато бяха част от армията, но промяната беше непоносима. Имам много лоши спомени, но погледнато от днешна перспектива, се радвам, че го направих. Беше предизвикателство, защото в семейството, в което съм израснал, никой не си представяше, че ще тичам с оръжие по островите", казва актьорът.

Житейските уроци за постоянството и търпението му влизат в употреба, когато решава отново да се върне към филмите и телевизията. След година и половина военна служба Скарсгард записва драма в Ню Йорк, но се отказва още в първи семестър, защото се амбицира да пробие в Холивуд.

Три години се опитва да намери точната роля, с която да се отличи, но това така и не се случва. Ходи от прослушване на прослушване, рядко намира работа пред камера и се издържа със заплатата си на помощник-сервитьор и "многото юфка", оставена от съквартирантите му.

Късметът му се обръща обръща през 2013 г., когато присъства на футболен мач на любимия си отбор Хамарбю, които играят в Стокхолм. Тогава Скарсгард е, учтиво казано, добре почерпен.

"Бях мъртво пиян и започнах да крещя: Шибани кучки, чуйте ме! Изобщо не ми хрумна, че някой ще качи видеото в YouTube, но точно това се случи. Почувствах се страшно неудобно", споделя звездата от "Викингът".

Докато актьорът се обвинява, че е провалил все още прохождащата си кариера, агентът на Скарсгард звъни с новина, която рязко го отърсила от махмурлука. Седмици по-рано той се е явил на кастинг за "Тарзан" и след като видеото му става популярно, разбира, че е одобрен за главната роля.

"От Warner Bros. са казали, че търсят човек, който да е първичен и животински. Тогава моят агент им е изпратил видеото от мача с въпроса - Това достатъчно животинско ли е за вас? Не знам точно какво са си казали, но знам, че след това получих ролята. Поуката от историята е, че колкото и да се правите на глупак, винаги ще се намерят хора, които да ви харесат", споделя актьорът.

Успехът с Тарзан обаче се превръща в нещо повече от начален старт за него.

Става емблема за цялата му кариера - от Пери в "Големите малки лъжи" до принц Амлет във "Викингът", Скарсгард учудващо добре се вписва в образа на вълка в овча кожа. Персонаж, който се очаква да доведе на екран в третия сезон на "Наследници", където ще играе Лукас Матсън - конфликта личност и изпълнителен директор в технологична компания.

Но и към днешна дата тези постижения не са достатъчни за шведа, за да се отърси от Синдрома на самозванеца, усещане, което го е преследвало в работния процес в Стокхолм, Ню Йорк и Холивуд.

"Искам да кажа, все още се събуждам треперейки и в ембрионална поза. Благодарен съм за възможностите, които получавам, но продължавам да чувствам, че животът ми не струва. Вътрешно агонизирам и позволете ми да ви кажа - това че си висок 193 см и красив по съвременните стандарти нищо не променя", казва Александър Скарсгард.

   

Най-четените