Когато един режисьор напусне полето на независимото кино, а фино предадените послания на екран останат в миналото му, критиката няма да се забави с нападките, че е предал авторския си подпис.
Налице бяха редица основания да се вярва, че същото ще се случи с Робърт Егърс и последния му филм "Викингът".
Продукцията е писана основно по правилата на блокбъстъра, приближава се повече до Холивуд, отколкото до европейската арт стилистика на популярните му предни филми "Фарът" и "Вещицата", но въпреки това "Викингът" е триумф за режисьора.
Филмът е сурова поредица от варварски кадри, свидетелстващи за най-свирепите отрязъци от Средновековието.
Спомняте ли си историята с българския хан Крум, който пие от черепа на византийския император Никифор? Това е детска игра в сравнение със зверските картини от "Викингът", където хора са бесени за червата си, а телата им са разчленявани като послание към враговете.
Сюжетът на филма трябва да е познат за всеки, който някога е чел Шекспир в училище или е гледал анимацията "Цар Лъв". Написан съвместно от Егърс и исландският писател Сьон, сценарият пресъздава една от най-популярните скандинавски легенди, която силно напомня на "Хамлет".
В центъра на историята е принц Амлет, свидетел на убийството на баща си крал Орвандил (Итън Хоук), който загива от меча на брат си Фьолнир (Клайъс Бенг) . Принцът успява да избяга, като се заклева, че ще се върне, за да отмъсти на чичо си и да спаси майка си.
20 години по-късно отново виждаме Амлет (Александър Скарсгард) като едър и корав воин, нападащ славянско село и разкъсващ със зъби всеки по пътя си.
Увлечен в новия си живот на брутални убийства, отвличане на роби и носене на вълчи кожи, той е забравил, че като дете е дал обет за отмъщение. След изпепеляването на славянското село обаче, в съня му се появява жрица, която му напомня, че го чака чичо за убиване и майка за спасяване.
Воден от вярата, че човек не може да избяга от съдбата си, още на следващия ден Амлет сваля вълчата кожа, облича дрехи на славянин и се качва на кораб към Исландия. В процеса на възмездието той печели съмишленик в лицето на славянката Олга (Аня Тейлър-Джой), която обещава да му помогне, за да отмъсти за убития си баща.
Разпалилата се романтична връзка между тях е от малобройните трогателни моменти във "Викингът". Филмът не се опира на човешката трагедия, макар че самата история го предполага. Не провокира сантиментални емоции, не използва механизми, с които зрителите да се асоциират с някой от героите.
До голяма степен персонажите на екран са извадени от човешката им форма и са скицирани във вид на митични същества, с които съвременният свят няма нищо общо.
Сценарият бяга от тълкуването на историята, не дава свежа перспектива за викингите, славяните, Средновековието или скандинавската митология. В текста няма да намерите качества на филма, които да си заслужават, но на ниво актьорска игра, визуално и звуково въздействие, "Викингът" определено е заглавие, което не е за пропускане.
Оцветен в кръв и мръсотия, продуктът на Егърс е кинематографичен спектакъл.
Подобно на "Вещицата", но в много по-амбициозен мащаб, "Викингът" е ослепителна демонстрация на широколентовите природни пейзажи наравно с детайлното заснемане на отсечени глави и откъснати човешки органи.
Камерата е потопена в касапница, където деца са горени живи, битките са сложно хореографирани, а сблъсъците приключват с максимално поругаване на човешки тела. В тази атмосфера на зрителите не им остава какво да направят, освен да свият рамене и да кажат, че за Средновековието това не е учудващо.
От срещуположната страна на мръсната обстановка от "стария свят" "Викингът" разполага по-божествените и фолклорни елементи от легендите на скандинавците. Оживяват образи от Валхала, древни ритуали и пророчества.
Дори животинските интуиция и въображение на героите намират израз в картина на екрана.
Фантастичните епизоди не се откъсват от същината на историята, а са вписани като митологична приказка, която допълва варварската и в същото време красива визия за семейното отмъщение.
Егърс има проницателно око за кръстосването между човешкия и божествен свят, така че да внесе една доза зловещ мистицизъм, една доза магически фолклор и една доза нецивилизована реалност само в една сцена.
Кръвожадността се засилва и от образа на Амлет, изигран с разпалена ярост от Александър Скарсгард. Физически внушителен и притежаващ кипяща решителност, шведският актьор е съчетал настървението на диво животно на героя си с неговата чисто човешка неувереност и болка.
Хората, които не са гледали филми на Егърс, ще се изненадат от подобна показност на груба сила, жестокости и ескалираща истерия. Но за онези, които са влюбени в неговите хипнотизиращи разкази, одисеята за отмъщение от "Викингът" няма да развали магията.
