Точно както психолозите предричаха, домашното насилие процъфтя в условията на пандемия и спорадични локдауни, които затваряха хората по домовете им.
Ако можем да говорим за някакъв позитив от цялата тази ситуация, то той би бил в по-разширената дискусия върху темата за домашното насилие и осветляването на някои поведенчески практики, които прекрасно се вписват в това понятие, без да включват юмручни удари и заплахи с пистолет.
Една такава практика е т.нар. гаслайтинг (от англ. gaslighting). Терминът произлиза от пиесата на Патрик Хамилтън от 1938 г. "Angel Street", която впоследствие е качена на екран от Алфред Хичкок във филма му "Gas Light". Сюжетът проследява отношенията между манипулативен съпруг, който се опитва да накара жена си да мисли, че полудява, като прави деликатни промени в средата ѝ, включително бавно намаляване на пламъка на една газова лампа. По този начин той я тормози, отрязва отношенията ѝ със семейство и приятели и я контролира напълно.
Жената започва непрекъснато да се съмнява в преценката си, в чувствата си, във възприятията си и дори спомените си. Става свръхсензитивна, невротична и започва сама да изпуска контрола, като така става напълно подвластна на съпруга си - целта на гаслайтинга.
Сбъдването на този ужасяващ сценарий става още по-лесно в пандемичните условия, в които човек е по-тревожен, дестабилизиран и не знае какво го очаква на следващия ден и дали и кога пандемията ще свърши.
Как работи гаслайтингът
Най-общо казано, гаслайтингът е техника, която подкопава възприятието ви за реалността. Ако някой прилага тази техника върху вас, вероятно след общуването с него ще се чувствате объркани и ще се чудите дали нещо не ви е наред. Възможно е да поставяте под съмнение преценките си и менталното си здраве като цяло.
Ето как гаслайтърът може да постигне този "ефект":
Лъжи
Насилникът, който използва този подход, обикновено е патологичен лъжец. Той безсрамно ще ви лъже в лицето и никога няма да признае, че е излъгал, дори да го хванете натясно. Може да каже "Измисляш си", "Такова нещо никога не съм казвал/а", "Това не се е случвало" и пр.
Лъжата е основата на неговото деструктивно поведение. Дори когато знаете, че не говори истината, гаслайтърът пак може да бъде много убедителен и, в крайна сметка, да започнете да се съмнявате в себе си.
Дискредитиране
Гаслайтърът ще разпространява слухове и клюки за вас пред останалите. Може да се преструва на загрижен за вас и да подшушва на приятелите и близките ви, че се притеснява за вас, че му изглеждатге емоционално нестабилни или направо луди.
За съжаление, тази тактика може да бъде изключително ефективна и много хора се съгласяват с насилника, без да знаят цялата история. Защото, както стана ясно от прекрасния сериал с Хю Грант и Никол Кидман "Отмяната", "не е психопат, ако не е супер симпатичен".
Освен това е много вероятно гаслайтърът да казва на вас, че другите хора също смятат, че не сте добре психически. Може да се опита да ви убеди, че никой не се интересува от вас, че приятелите ви ви търсят единствено за някакви свои цели, че родителите и/или децата ви не обичат истински i т.н.
Разсейване
Ако зададете директен въпрос на своя гаслайтър, е много вероятно той да отклони темата вместо да ви отговори. Това не само ще дерайлира мисловния ви влак, но и ще постави под въпрос нуждата ви от повдигане на тема, която събеседникът ви явно намира за излишна.
Омаловажаване на вашите чувства и мисли
"Успокой се", "Реагираш прекалено", "Нищо не е станало", "Защо си толкова чувствителен/чувствителна". Всичко това са въпроси, които натикват емоциите ви на дъното на емоционалната яма и ви правят лесна жертва.
Когато си имате работа с някой, който никога не зачита вашите чувства, мисли и убеждения, може да започнете самите вие да се съмнявате в тях. Освен това, никога няма да се почувствате валидирани и разбрани, което е мъчително състояние.
Прехвърляне на вина
Ловкото прехвърляне на вина е сред топ тактиките на гаслайтърите. Някои от тях го владеят до такова съвършенство, че дори когато се опитате да им обясните как тяхното поведение ви кара да се чувствате, те ще извъртят нещата така, че накрая ще се чувствате най-големия егоист на света, който не спира да наранява околните.
Насилникът ще твърди, че АКО ВИЕ се държите по различен начин, те няма да ви третират по начина, по който го правят. Нали разбирате, топката винаги е във вас.
Използване на състрадателни думи като оръжия
Toва е много добро. Понякога, когато попитате гаслайтъра нещо, той може да използва мили и любовни думи, с които да се опита да омекоти ситуацията. Нещо като "Знаеш колко много те обичам", "Никога не бих те наранил нарочно", "Ти си всичко за мен и заради това искам да си добре" и т.н.
Това са точно думите, които вероятно искате да чуете, но те не са автентични. Особено когато следват разрушително поведение, което ви кара да се чувствате психически смазани перманентно. Казвайки ги обаче, насилникът ви кара да го пуснете от кукичката временно, докато си стъпи на краката и започне да ви тормози отново.
Когато си имате работа с емоционален насилник, обръщайте внимание на това какво прави, а не на това какви думи използва.
Пренаписване на историята
Още един великолепен инструмент в куфарчето на професионалния гаслайтър. Той може да преразказва истории и случки от миналото, поправяйки ги, изменяйки фрази, ситуации или хора, така че да се напаснат според неговите разбирания.
Например, ако партньорът ви някога ви е блъскал в стената и след това обсъждате "инцидента", той може да се опита да каже, че всъщност вие сте се спънали и той/тя се е опитал/а да ви задържи, за да не паднете. И ето така сте се блъснали в стената.
Ако това се разказва майсторски и ако жертвата вече е потисната, не е много трудно тя да започне да се съмнява в истинността на спомена си. Объркването и поставянето на всичко под постоянно съмнение са символи на успеха на гаслайтъра.
Помните ли филма "Преди да заспя" с Никол Кидман и Колин Фърт по романа на С. Дж. Уотсън? Той брилянтно беше пренаписал целия ѝ живот.
Няколко симптома, че сте жертва на гаслайтинг, за които да се наблюдавате
Хипохондрията или нейната по-мека степен (или просто по-социално желателен термин) - здравната тревожност, е толкова разпространена, че заедно с тревожните разстройства, върви като една паралелна невидима пандемия, за която не се дават брифинги и не се правят статистики, но която също оказва много сериозно влияние върху хората, семействата и икономиките.
Тя обаче е фокусирана предимно върху физическото добруване. Дали тази бенка е потенциално малигнен меланом? Дали това задъхване при качване на стълби е от обездвижване и липса на редовен спорт или е симптом на настъпваща сърдечна недостатъчност? "Вярно, пропуснах закуската и обяда, но дали този световъртеж се дължи на това или вече имам мозъчен тумор?"
В същото време хората относително рядко изпадат в притеснения за психичното си здраве. Или поне по-рядко отколкото за физическото. А понякога е необходимо да си сверим часовниците и по отношение на менталното здраве.
Ето някои симптоми, които могат да ви отворят очите и да разберете, че не сте луди, а човекът до вас е насилник. Макар никога да не ви е посягал.
Съмнявате се в чувствата си и в реалността. Чувствате се несигурни и уязвими. Чувствате се самотни и безсилни. Подлагате на съмнение преценката и възприятията си. Чудите се дали сте това, което ви казват, че сте. Притеснявате се, че сте прекалено чувствителни. Объркани сте. Прекарване удивително много време в извинения. Имате неясно, дифизуно усещане за надвиснала опасност. Чувствате се неадекватни. Не може да взимате решения, защото не вярвате на трезвата си преценка. Чудите се какво не е наред с вас. Смятате, че другите са разочаровани от вас или че ви използват. Мислите, че не сте достатъчно добри.
Ако голяма част от тези твърдения са валидни за вас, запитайте се за причината. Може би не е във вас. Естествено, разумните ходове са оттегляне от разговорите с насилника, разговори с приятели, родители и изобщо хора, които ви познават отдавна и пазят паметта за вашата същност и психологическа подготовка за раздяла.
За жалост, много пъти в отношенията насилник-жертва никой не прави разумни ходове, тъй като те изискват капацитет, който гаслайтърът често не притежава, а жертвата е изчерпана. Ако имате съзнание за проблема обаче, това е огромна стъпка напред.
Та ако разконспирирате гаслайтър в дома си, отидете на психотерапевт, установете граници, преборете се за чистота на съзнанието си и свобода. За разлика от много други хора, поне имате политическата и социална възможност да го направите.
