Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Испанският призрачен град, в който още можеш да чуеш звука на войната

Испанският призрачен град, в който още можеш да чуеш звука на войната Снимка: iStock

Между 24 август и 6 септември 1937 г., по време на Гражданската война в Испания, град Белчите в североизточната част на страната се превръща в стратегическа цел за силите на републиканското правителство, преди нападението им върху намиращия се в близост град Сарагоса.

Белчите изглежда като проста цел, но завладяването му отнема на републиканските сили много повече време и усилия от очакваното. За 14 дни на интензивни боеве и обсада с живота си се разделят 5000 души, а градът е унищожен, като почти половината от 3100-те му жители загиват в борбата.

Войната заличава градчето, чиято история се простира векове назад, като то така и не се възстановява. От руините на стария град в съседство е изграден нов - Пуебло Нуево (или "Новия град").

Това, което остава от Белчите, са пусти улици и бездомни кучета, които да обикалят из покритите с трева и бурени руини, както и една табела с надпис: "Старият град, исторически руини".

Снимка: iStock

Графит, надраскан на вратите на църквата Сан Мартин, припомня за по-добри времена: "Старият град на Белчите, младежите вече не се разхождат по улиците ти. Звукът на песните, които нашите родители пееха, е изчезнал".

На практика Белчите се превръща в музей на открито, показващ ужасите на гражданската война в Испания между 1936 г. и 1939 г., оставила след себе си 300 000 загинали и множество незараснали и до днес рани в испанското общество.

Въпросът, който обаче занимава местните, а и много туристи, е дали само това е останало в Белчите от войната. И дали част от тези, които дават живота си при обсадата му, все още не са там, скитайки невидими, но не и нечути по улиците на изоставения град.

Някои хора твърдят, че са чували писъци на падащи войници, докато според други графът на Белчите се скита по улиците, неспособен да намери място за почивка след ексхумацията на трупа му.

С други думи - мястото се превръща в популярна дестинация за "ловците на духове" и за всички, които вярват в паранормалното.

Снимка: iStock

Журналистът и изследовател Карлос Богданич решава да разбере дали подобни твърдения имат в себе си някаква истина, като посещава Белчите в една студена октомврийска вечер през 1986 г., като със себе си той взима и екип на телевизионното предаване Cuarta Dimensión ("Четвърто измерение").

Години след това той разказва, че до изгрев слънце сякаш някаква външна сила ги е контролирала в продължение на няколко часа; сякаш някой ги е движила, без те да знаят какво правят.

"Качихме се по часовниковата кула. ​​Мислехме, че ще стигнем направо до върха ѝ. На следващия ден, когато видяхме какво сме направили, не можехме да повярваме. Можехме да се убием и все пак нещо ни примами да направим това", спомня си Богданич.

Въпреки това усещане, те не успяват да видят нищо странно. Когато преглеждат записите от вечерта обаче, те забелязват звуци, които звучат точно като война - бомби, танкове, изстрели, минаващи наблизо самолети и дори армейски песни.

Записите се превръщат в сензация по онова време в Испания, а легендата за изоставения град, обитаван от духовете на войната, започва да обикаля по света. Тя се носи и до днес.

Снимка: iStock

Няколко години след това за този призрачен имидж на Белчите спомагат и снимките на филма "Приключенията на барон Мюнхаузен" (1989 г.) на Тери Гилиъм.

Няколко от членовете на снимачния екип виждат на площадката за снимките две жени, облечени в традиционни дрехи, а когато опитват да попитат жените какво правят тук, те изчезват сякаш въобще не ги е имало.

Загадъчната атмосфера на Белчите вдъхновява мексиканския режисьор Гийермо дел Торо, който заснема в града части от своя въздействащ шедьовър за Испанската гражданска война "Лабиринтът на фавна".

Цялата тази слава на разрушения град привлича към него множество посетители.

Към момента човек може да посети Белчите само в определено време на деня, при това с предварителна резервация. По-смелите търсачи на паранормалното могат да останат там и след 22:00 часа, като това е разрешено през уикендите.

Местните екскурзоводи обаче държат да се знае, че билетът за посещение на пустия град не гарантира на туристите някакво свръхестествено изживяване.

Много посетители обаче настояват, че са им се случили странни неща. Част от тях разказват за необичайни ситуации с неща, които не би трябвало да се виждат и чуват там, за внезапни промени в температурата или за някакво странното усещане, че те наблюдават от ъгъла на улицата или от прозорец.

Снимка: iStock

Освен това такива явления се увеличават с настъпването на вечерта, сякаш нощта кара опустошения град да оживее.

Има четири зони, където преживяванията са били по-интензивни: Плаза де ла Круз, масовият гроб на жертвите от войната и двете църкви в града. Всъщност и на четирите места има масови гробове, както от Гражданската война, така и от епидемията от чума, която е покосила града през Средновековието.

Независимо дали тези разкази са истина, или не, Белчите се е превърнал в един от най-посещаваните обекти в провинция Сарагоса през последните години.

И независимо от привлекателната за туристите идея за призраци, всички местни са категорични, че случилото се там трябва да е спомен за това, което не бива повече да се повтаря никога.

Най-четените