Освен ако не сте опитвали пресни ягоди от Скандинавия, трудно ще повярвате на това, в което всички от севера се кълнат - че там растат най-вкусните горски плодове.
В Норвегия например са убедени, че втори като техните ягоди няма, същото казват и чужденците, опитвали местната продукция.
И това не е само субективно усещане. За различния - и според норвежците по-добър - вкус и аромат на местната продукция си има обяснение. Условията толкова на север може да не са особено подходящи за редица култури, но са идеални за горски плодове, особено ягоди.
Те са по-сладки заради специфичния климат в Скандинавия - по-дълга и студена пролет в комбинация с дългите дни в близост до полярния кръг и съответно - повече слънчеви часове и по-хладни нощи.
Така ягодите имат повече време, за да узреят, изложени са по-дълго на слънчевата светлина и имат повече захар и по-богат аромат.
Освен това липсата на висока температура на въздуха няма чак такава връзка с процеса, защото ключово е именно по-дългото "събиране" на слънце и бавното зреене. За вкуса допринася и по-влажният въздух.
Освен това за самите норвежци качеството на продукцията е по-добро, защото тя е местна и се бере в пика си, когато ягодите са напълно узрели и не се налага да се транспортират и съхраняват дълго.
Напоследък обаче норвежците имат проблем - и родните им ягоди вече не са толкова вкусни, колкото са били някога. Или поне така смятат някои. Въпросът обаче е от национално значение - средно един норвежец изяжда около 4 килограма ягоди годишно, което си е сериозно количество. В страната тези плодове са сред символите на лятото, както у нас са например доматите или дините.
Тъй като сезонът на отглежданите по традиционен начин ягоди в Норвегия е кратък, а търсенето е целогодишно, и там масово се внасят плодове от чужбина. В страната навлизат и по-съвременни методи за отглеждане на земеделска продукция като оранжерии и доста популярните там пластмасови тунели. Това обаче според някои променя познатия вкус на плодовете и го разваля, тъй като ягодите нямат достъп до слънцето и до хладните нощи под открито небе.
Вкусът на местните ягоди е толкова важен за страната, че преди няколко години вестник "Афтенпостен" проведе експеримент - 13 души по улиците на Осло бяха помолени да опитат "на сляпо" 4 вида ягоди, купени от магазина - от Белгия, Нидерландия, Швеция и Норвегия.
9 от опитните зайчета посочиха норвежките като най-добри, двама бяха за шведските, а нидерландските и белгийските бяха харесани от по един.
При положение, че последните два вида пътуват доста до Норвегия, изборът не е толкова учудващ.
Въпросът се приема дотолкова сериозно, че с него се зае и Норвежкият институт по биоикономика. Държавната структура към министерството на земеделието има бюджет от над 15 млн. крони, или над 1,2 млн. евро, за да анализира детайлно въпроса с вкуса на ягодите. В рамките на 3 години - до 2026 г., специалистите ще изучават как може да се подобри вкусът на плодовете, отгледани в оранжерии и пластмасови тунели.
Предположенията за промяната при качествата на плодовете са няколко. Освен появата на оранжерии и пластмасови тунели, на процеса влияят и други фактори.
Броят на производителите в страната например е намалял драстично, което пък удължава пътя на плодовете до магазина и съответно те се берат по-рано и без да са напълно узрели. За да се отговори на търсенето, сезонът е и по-дълъг, т.е. без достатъчно слънце в по-ранна пролет.
Според фермера от Берген Йорн Ерик Тупе местните ягоди все още имат превъзходен вкус когато са напълно узрели.
Проблемът обаче е, че те се берат по-рано, за да могат да издържат дни транспортиране, което влияе на аромата.
В неговата ферма ягодите се късат едва когато са напълно узрели, оттам отиват направо в магазина и още на същия ден се консумират от клиентите. "Затова и много хора предпочитат да идват директно до фермата, за да купуват напълно свежи ягоди", обяснява той пред обществената телевизия NRK.
И други производители наблюдават тази тенденция - все повече хора търсят плодове директно от производителите, които пък дават възможност на клиентите лично да си берат ягодите от полето.
Пазарът се променя и в друга посока. Ако през 1993 г. в страната е имало над 2600 производители, днес те са едва 269. Това значи, че по-малка част от хората имат директен достъп до пресни плодове с оптимални качества.
"Вярвам, че норвежките ягоди са най-добрите на света", коментира обаче министърът на земеделието Гейр Полестад. Той също смята, че комбинацията от по-малко производители с повече транспорт и съхранение имат влияние върху вкуса, но отдава твърденията за влошен вкус на носталгични настроения и внушения.
Естествено, заподозрени са и климатичните промени и по-нестабилното време в Норвегия, където също има по-дълги периоди както на суши, така и на продължителни и интензивни валежи.
Едно е сигурно - ако наистина искаме да се уверим в твърденията за превъзходството на северните ягоди, трябва да ги опитаме на място, в Норвегия.
