В представите си Бенисио дел Торо винаги се е отъждествявал със спортистите - строгите тренировки, физическата ангажираност, вярата в късмета и минималната намеса в конфликти, които не допринасят за добрия краен резултат (като например колко на брой мексиканци, индианци или цветнокожи са участвали в даден филм).
Първата му любов е баскетболът. Играе на сравнителни високо ниво в тинейджърските си години, а детската му стая в родния му град Мирамар, Пуерто Рико представлява малка зала на славата. Всеки сантиметър от нея е облепен с плакати на любимите му играчи.
Връщайки се към тези времена, той смята, че е бил достатъчно талантлив, за да мечтае за кариера на професионалист. Вместо към NBA обаче, той се насочва към актьорското майсторство и пренася живото и физически респектиращо изпълнение от баскетболното поле на сцената.
В продължение на три десетилетия Дел Торо играе предимно хора с оскъден речник, но решителни действия - интензивни, уверени, загадъчни мъже. Мъже, които говорят малко и довършват изреченията си с изстрели на пистолет. Мъже като Че Гевара и Пабло Ескобар. Момчета с тъмно минало, в което се разхождат наркотици.
Шон Пен, който е работил с него по три филма ("Клетвата", "21 грама" и "Индианският бегач") казва, че Дел Торо подхожда с изобретателност към героя си. Често отразява реплики от сценария, за да изрази написаното чрез езика на тялото.
На екран е предимно затворен, сдържан и необщителен. Качества, които самият Бенисио вижда в себе си и извън снимачната площадка.
В едно свое интервю пред Esquire той казва, че рядко го обзема онова настроение, в което може да говори, без да спре. По-често е замислен, мълчалив и оставя жестовете му да се изразяват вместо него.
С това поведение актьорът е оставил едно устойчиво впечатление - за публиката и за голяма част от холивудската индустрия - на гангстера, който изважда оръжието си, за да убие. Малко са изключенията, които се отклоняват от този образ, превърнал се професионална репутация за Дел Торо.
Дали е заради вида му на атлет или заради етническата му принадлежност? Ако питате Бенисио, родното му място е изиграло по-голяма роля в кариерния му път, отколкото липсата му на словоохотливост.
"Нямам никакъв контрол върху това къде съм роден. Мога само да кажа, че животът ми е повлиял на всеки герой, който играя. И под това имам предвид - моите преживявания, моето възпитание. Това е първото, което ми идва наум, когато се подготвям за роля. Започвам с мама и татко, след това училището, религията, суеверията, културата. Голямата Латинска Америка! Както и всички неща, които белязаха Ада на живота ми", споделя Дел Торо за Esquire.
Баща му, който още живее в Пуерто Рико, е косвеният източник за сцената с екзекуцията в "Сикарио 2: Денят на Солдадо".
"Израснах сред оръжия. Баща ми е бивш военен, а дядо ми е полицай. От дете имам уважение към оръжията, защото знам колко опасни са те. Въпреки че като деца често стреляхме по мишени от бутилки", разказва актьорът за "Ню Йорк Таймс".
Когато си припомня детството, оставило отпечатък в кариерата му, той казва и че е имитирал заекването на баща си за героя си от "Междузвездни войни: Последните джедай". Но и без да е целенасочено, животът му се е преливал на екрана, най-вече от страната на предразсъдъците за латиноамериканския му произход.
"Много е трудно, когато името ти завършва на "О". Ако си латино актьор и искаш да си намериш работа във филм, трябва да се примириш с ролите на гангстер", на мнение е Дел Торо.
Въпреки това той не се оплаква и казва, че винаги ще предпочита добре написаната роля пред възможността да оспорва холивудските шаблони.
"Ако трябва да избирам между разбиването на стереотипа и добрата роля, предпочитам ролята. Мисля, че участието в хубав филм е по-удовлетворяващо. А и имам личен живот, където мога да се погрижа за разбиването на стереотипите", казва Бенисио в интервю за "Гардиън".
Когато стане въпрос за личния му живот обаче, актьорът е още по-резервиран. Той не обича да обсъжда връзките си в детайли, а за онези, които се интересуват от статуса му обвързан/необвързан, казва само: "Сам съм".
"Живея сам, но докато се почувствам самотен, вече съм заспал. Сега това е обичайно. Днес има повече самотни хора от който и да е друг момент в историята, а не вярвам някой да го иска", споделя звездата за Esquire.
На 55 години той не отрича възможността да сключи брак, макар и засега да казва, че само се е доближава до идеята.
"Ще е много тесногръдо, ако кажа, че напълно отричам брака. Но за момента фактът, че не съм женен не ме кара да се чувствам нещастен. Добре съм", казва актьорът.
Той не отхвърля и шансът да има още едно дете след дъщеря си от Кимбърли Стюарт.
"Животът ме е научил да не казвам никога. Не знам какво ще ми донесе бъдещето. Но не искам да имам дете само за да стана баща още веднъж. Не мисля, че това е правилния начин да станеш родител", отбелязва още Дел Торо.
Засега обаче той се е фокусирал върху работа. В бъдеще той би искал да продуцира повече и да напише свой собствен сценарий.
А ако се появи правилната роля, няма нищо против да остави оръжията в миналото си и да се превъплъти в по-обикновен човек на екран - като прокурор, пилот, а може би и пожарникар.
"Няма да възразя, ако най-накрая изиграя човек, който се качва в хубавата си кола и заминава с момичето. С други думи, герой, към който не е привързана фразата "анти" с всички ѝ привилегии и недостатъци", казва Дел Торо.
