На българската коледна трапеза всяка година си организираме кулинарно пиршество, в което главните супергерои са типични за ширините ни зимни продукти - свинско месо, кисело зеле, сезонни плодове и зеленчуци като тиква и картофи и ред изкусителни печива.
За облекчение на всички в кухнята, а после и на трапезата, кантарът почтително се оттегля някъде под леглото и вместо него вадим арсенала от пъстри гювечи, тави и тигани и се развихряме подобаващо.
Все пак предстои да заформим богата трапеза от традиционни български ястия, които ще ни съберат около масата и около които ще се случи истинският празник, изпълнен с хубава храна, много смях и положителни емоции.
А какво са коледните празници без свинско?
Може и да са поотминали времената, в които на 25 декември сутринта се води истинска битка, завършваща с пържоли, дреболии и цвърчащо на скарата месо, но това не бива да ни спира да си приготвим едни Вълчи сарми в кисело зеле.
Вълчи, разбира се, заради изобилието на месо в рецептата, тъй като първата и най-важна задача е да изберем според вкуса си свински вратни пържоли, стекове или котлети. Тук всяко семейство си има своите предпочитания и е готово да ги защитава ожесточено при възникнал кулинарен спор.
След избора на свинското го начукваме нежно и внимателно с чукче за месо, като внимаваме да не скъсаме пържолките, а само да ги изтъним деликатно. После ръсим енергично, може и театрално, ако имаме публика, със сол, черен и червен пипер и малко кимион и завиваме всяко парче месо в лист кисело зеле.
Намазняваме с малко олио стените на глинен гювеч, специално подготвен за целта, и редим грижливо Вълчите сарми. Заливаме до ¼ със зелев сок, като можем да добавим и малко зеленчуков бульон за повече аромат, опаковаме с лист фолио под капака и слагаме гювеча в студена фурна, за да не се пукне.
Първоначално пускаме на 220 градуса, а след 30-40 минути намаляваме на 180 градуса и печем за час и половина, до два. В последните минути можем да махнем фолиото и капака, за да придобият Вълчите сарми апетитен загар.
И като говорим за шарения глинен гювеч, той може да бъде незаменим и за друго изкушение за гладниците по Коледа - коледната капама.
Тя е като рог на изобилието, от който излизат скъпи на българското сърце неща като свинско и пилешко месо, наденички, карначета, суджук, сланина и негово величество - киселото зеле, което придава онзи леко резлив вкус, който неминуемо свързваме с Рождеството.
Капамата се слави с изобилието от месо и е като български кулинарен тетрис, който се реди умело и за който се изисква усет.
Започваме със стабилна основа - в намасления с олио гювеч нареждаме листа кисело зеле, докато покрият добре дъното и стените.
Поставяме и парченца сланина или бекон, които да си пуснат мазнината и да овкусят всичко останало, след което започваме истинския тетрис - редуваме овкусено с подправки на вкус месо с листа кисело зеле и по шепичка ориз, който ще обере излишната мазнина.
Покриваме отново със зелеви листа, като внимаваме да са цели, за да има по-добър вид готовата капама.
След като сглобим цялата тази красота, я заливаме с чаша зелев сок и чаша червено вино, които ще обединят всичко в гювеча и ще извлекат най-вкусното от него.
После процедираме както с Вълчите сарми - студена фурна, 220 градуса, после намаляваме на около 160. Така тихо и кротко печем поне пет часа, които ще направят месото "на мозък", съвършено овкусено от киселото зеле, сланината, виното и зелевия сок.
Само че със сигурност ще има някой около трапезата, който ще поиска нещо по-постно, пък и без гарнитура не може. Затова ще спретнем и една нашенска картофена салата.
За нея избираме големи картофи, които измиваме внимателно с четка под течаща вода. Тук тънкостта е да не белим картофите преди сваряването им - така кората им ще ги запази стегнати отвътре, ще им попречи да се разварят и те ще се нарежат на хубави равномерни парчета.
Картофите се варят в леко подсолена вода до омекване, но не и до пълно размекване, и още топли се белят от кората (пари, но си заслужава).
Втората тънкост е да действаме истински сръчно и бързо, сякаш снимаме кулинарно предаване за време, защото топлите картофи поемат най-добре вкусовете.
Затова бързичко режем на кубчета, изсипваме в дълбока купа и добавяме щедро червен лук - поне две глави - на полумесеци, 2-3 щипки сол, пестеливо - пипер и зехтин.
А за да придадем малко пò така вкус на картофената салата, можем да добавим бекон, маслини, каперси. Защо не и лъжичка горчица за повече характер и за да чуем онзи въпрос: "Ехааа, много е вкусно, какво има вътре?!".
Тук някъде вече ни се е прияло и нещо сладичко, нещо коледно и ароматно, топло и сгряващо... Пълнена тиква със сушени плодове!
Тиквата тип "цигулка" - интересна на вид, компактна по форма - е най-подходяща заради сладката си сърцевина и сочно месо с ядков привкус. Подбираме една такава сладурана и хищно вадим най-големия нож от шкафа, защото трябва да я разполовим и впоследствие - издълбаем с лъжица.
В оформеното "легло" пълним със сушени плодове, нарязани на едро ядки, за да се усеща текстурата им, може да добавим и малко сезонни пресни плодове на парченца - ябълка, късна круша, дюля.
Бихме могли да жертваме и чашка от любимия ни ром или уиски и да сложим в плънката. При печенето алкохолът ще се изпари и ще остане само карамеленият му вкус. Печем в добре загрята фурна на 170 градуса до апетитна кафеникава коричка и нападаме.
Тиквата, разбира се, се превръща и в чуден тиквеник, макар че с пакет кори за баница бихме могли да сътворим и баница с масло, сирене и яйца, с кайма, с праз, със спанак или със сушени плодове. Фантазия и любов са ключовите съставки, другото някак си от само себе си се озовава в тавата и се изпича до златисто.
И за да не остане някой гладен след цялата тази българска кулинарна вакханалия, в шкафа ще има и нещо с чуждестранен полъх я от Германия, я от Италия.
Именно някъде от Бавария долетя щоленът с неговите сушени плодове, марципан, а вече и капки шоколад. От Милано и покрайнините му пък пристигна панетонето - друг сладък коледен хляб, изобилен на ядки и сушени плодове.
Заедно с тях дойдоха и коледите радости за небцето като меденки, медени сладки в симпатични форми, джинджифиловите човечета и творенията от шоколад, за които няма да ни стигнат коледните празници, за да изброим.
А казахме ли, че за тази чудна коледна трапеза за истински гладни няма нужда да обикаляме магазините до припадък?
shop.gladen.bg, онлайн партньор на Hit Max хипермаркети, доставя до вратата ни продукти за хладилника и дома в град София и именно от него избираме разнообразни коледни лакомства и изкушения.
