Навремето в Северна Ирландия живеел великан на име Фин Маккуул. Когато Ирландия била заплашена от друг великан - Бенандонър от Шотландия, Фин решил да защити своята земя.
Започнал да хвърля огромни късове скали в Ирландско море и направил пътека, по която да стигне до Шотландия и врага.
Така се появил Пътят на великаните - десетките хиляди базалтови колони на брега на Северна Ирландия - една от най-знаковите гледки от целия ирландския остров.
Фин обаче скоро съжалил, защото Бенандонър бил огромен и много по-голям. За да се спаси, Маккуул побегнал обратно към Ирландия, а съобразителната му съпруга го преоблякла като бебе.
Когато шотландският великан пристигнал и видял бебето, си казал, че ако детето е толкова голямо, значи баща му ще е огромен. Хукнал обратно към своите земи и в бягството си разрушил колкото може от пътя, за да не може да бъде стигнат.
Това е основният мит как се е появил Пътят на великаните, но скалната формация е толкова впечатляваща, че с вековете е развихряла въображението на хиляди хора.
И някак е редно да не се появи и любовна история, според която Фин е искал да построи път към девица в Шотландия, в която се влюбил.
••• От другата страна на "разрушения" път също има интересни истории:
Тази история завършва трагично - Фин умира, а буря разрушава пътя.
Хилядите колони с идеална шестоъгълна форма наистина изглеждат като човешко - или исполинско дело, но са изцяло формирани от природата.
Всъщност истинската история на това природно чудо е също толкова интересна и митична, защото датира от времената, когато са се раждали днешните континенти.
Пътят на великаните е започнал да се формира преди почти 60 млн. години - когато Европа е започнала да се отделя от Северна Америка. Така се отваря "място" за Северния Атлантически океан, а отдолу са "виновниците" за процеса - двете тектонични плочи - Северноамериканската и Евразийската плоча, които се отдалечават една от друга и до днес.
При отдръпването им една от друга се отваря пукнатина в земната кора, през която се издига магма.
Процесът протича с бурна вулканична дейност, а от изригванията и лавата се формират скали, а след това и нова земя. Така, в продължение на милиони години няколко бурни периода на изливане на лава в тази част на настояща Северна Ирландия формират и сегашния пейзаж.
При един от тях се излива лава и формира езеро (по това време районът е долина). То се охлажда бавно, и при втвърдяването си лавата се свива и цепи на пукнатини с идеални форми. Така се появяват характерните колони на Пътя на великаните.
В днешния си вид те са около 40 000, а височината им е между 6 и 12 метра.
Величествените базалтови колони и скали привличат интереса на хората от стотици години, а днес близо милион души годишно посещават графство Антрим, където са намира природният феномен.
Наскоро обаче посетителите бяха призовани да престанат с практиката да оставят монети между колоните, с които да увековечат появата си на известното място.
На определени места на Пътя на великаните те са толкова много, че увреждат колоните и естествения вид на мястото - камъните ерозират и променят цветя си, а монетите ръждясват. И е доста грозно монумент на 60 млн. години са се съсипва по този начин.
Пътят на великаните се простира на няколко километра и освен самите колони представлява суровата гледка на Северния Атлантик, който се блъска във вулканичните скали, наред с вятъра и дъжда, който рано или късно ще забръска.
За тези, които не се плашат от ирландския климат, районът предлага доста пътеки за преходи, от които човек да усети напълно мястото и да погледа от най-добрите места феномена.
Наблизо е и средновековната крепост Дънлъс, от която също се откриват страхотни гледки, а за по-приключенски настроените има възможност да стигнат до близък остров по въжен мост, който се люлее от вятъра над пропаст.
А след цялото приключение да отидат до близкото населено място на няколко километра, което се нарича... Бушмилс.
Също като уискито, което се прави именно там, и може да се опита на място в дестилерията. За пълно ирландско преживяване.
••• В случай, че си тръгнете с течен сувенир:
