Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Дивите" деца на Дания или как се отглеждат хлапета сред природата

В основата на този действително уникален възпитателен модел е стремежът децата да бъдат обучени как да се грижат сами за себе си и да им бъде обяснено кое представлява потенциална опасност за тях. Снимка: YouTube / SBS
В основата на този действително уникален възпитателен модел е стремежът децата да бъдат обучени как да се грижат сами за себе си и да им бъде обяснено кое представлява потенциална опасност за тях.
Те обикалят свободно из природата, дялкат пръчки с истински ножове, катерят се по кални възвишения и по високи дървета (като това на кадъра). Снимка: YouTube / SBS
Те обикалят свободно из природата, дялкат пръчки с истински ножове, катерят се по кални възвишения и по високи дървета (като това на кадъра).

- Антъни, остави го веднага това! Aкано е, маме, ще се разболееш!

- Мария-Александра, не пипай кучето!

- Майкъл, не тичай, ще се изпотиш!

И още, и още звукови команди от майки-орлици огласяват паркове, градинки, детски площадки в междублоковите пространства. И как не! Та нали опасности дебнат отвсякъде: кърлежи в тревата, ексхибиционисти в храстите, улични котки със сплъстена козина и само с по едно око.

А да не говорим за  вечните врагове на всеки родител, загрижен за оцеляването на детето му до абитуриентската: ветровитото време и непредвидените от Гери Малкоданска в сутрешната прогноза "временни превалявания над Югозападна България".

Когато са на работа, тези татковци и майки разчитат на "лелките" в детските градини да поддържат зададената линия на поведение и строг контрол. Очакванията им са, когато ги вземат от забавачката да са в агрегатното и емоционално състояние, в което са ги оставили в 8 сутринта, а именно: да не са погълнали дъждовен червей, някое друго дете да не ги е обидило на очила, таблет, рисунка с пастели и семейната кола, и, не дай Боже, да не ги е ритнало по дупето.

Хващам се на бас, че 90 процента от свръх-протективните български родители не биха си и помислили да запишат децата си в типа възпитателно заведение по модела на онези 500 skovbørnehaver в Дания, станали известни по цял свят като "горските" детски градини.

През пролетта на 2016-а година една австралийска телевизионна програма излъчва репортаж за "дивите" датски деца, които растат и биват възпитавани при, меко казано, неконвенционални, даже направо нечовешки условия. И то вдън гори тилилейски! Репортажът разбунва духовете в цяла Австралия, а няколко дни по-късно феноменът "горски деца" вече си е спечелил международна известност.

Разбира се, не става въпрос за деца, случайно намерени в гората, които са били отглеждани от диви животни. Все пак Ръдиард Киплинг е използвал доста смело фантазията си, за да създаде образа на Маугли, човешкото дете, "осиновено" от глутница вълци.

Това, което потриса австралийските зрители, е видео материал, заснет в една горска детска градина в северoзападния датски град Скиве. Видяното е толкова шокиращо, че видеото веднага става вайръл в социалните медии по цял свят. Във видеото са заснети малки деца, които играят навън в очевидно ужасни метеорологични условия, катерят се по високи дървета и джапат с гумени ботуши в дълбоки кални локви. Децата се търкалят по стръмни нанадолнища, осеяни с опасни бабуни, и дялкат дървени пръчки с истински ножове.

Разбира се, при подобна гледка нормалната реакция на всеки родител, представител на т. нар. култивираното, цивилизовано западно общество би била моментално да набере номера на социалните служби. Все пак, кой допуска такова нещо - петгодишни деца да скачат от клон на клон като тарзанчета без каквито и да е предпазни средства, да ловят жаби с ръце в реката и да слагат в устата си неща, които не са купени от супера и за които не се знае какъв им е срокът на годност!

Видеото предизвиква толкова коментари, че в крайна сметка на датската национална медия DR й се налага да влезе в обяснителен режим относно какво, по дяволите, се случва с тези хлапета в малката скандинавска страна.

Телевизионните коментатори в студиото недоумяват какво пък толкова се е случило. Ами ние така си отглеждаме децата, казват те, точка по въпроса. Който не разбира и не одобрява този модел, довиждане!

И да, датският модел на възпитание на децата и подрастващите няма нищо общо с който и да е друг в света. Всъщност датските родители гледат на нашия "нормален" инстинкт постоянно да предпазваме и да улесняваме децата си във всяко едно тяхно начинание с голяма доза скептицизъм, да не кажа направо с насмешка. Това, което най-много различава датския модел от този в Русия, Франция, Америка, Австралия или Сърбия, е степента на доверие, което родителите възлагат на своите наследници, независимо от възрастта им. Разбира се, за нас това звучи абсурдно, пълна научна фантастика, недопустимо, ама какво сега, на петгодишно марихуана ли ще предлагате? Обаче…

В основата на този действително уникален възпитателен модел е стремежът децата да бъдат обучени как да се грижат сами за себе си и да им бъде обяснено кое представлява потенциална опасност за тях.

Цаката на успеха се състои в това да прецениш като родител или възпитател кога точно децата са готови, да се отдръпнеш и да ги оставиш сами да преценяват оттук нататък докъде се простират границите на допустимото и необходимото за оцеляването им в този свят. Опитът показва, че прилагането на модела "око да види, ръка да пипне" е изключително мощно средство за развитието на естествените инстинкти дори у най-малките деца. А в горските детски градини в Дания правят точно това: учат хлапетата как да не се страхуват и как да слушат вътрешния си глас, независимо колко неуверен и непораснал е той.

Не се съмнявам, че има и родители, които се притесняват във всеки един момент, че при един такъв дневен режим на "игри и закачки" сред дивата природа, детето им ще пострада. А дали често се случва това? Въпрос, на който един от възпитателите в учебното заведение в Скиве отговаря така:

"За 17 години, откакто работя тук, се е налагало само веднъж да откараме дете в болницата с по-сериозна травма. Инцидентът стана, когато бащата, без да иска, му прегази крака, потегляйки на задна."

Коментарът, мисля, е излишен.

И като за финал ще ви спестя патетичните заключения, базиращи се на невъзможните и безсмислени сравнения "ние тук, пък те там". Само ще цитирам краткия текст от началната страница на уеб сайта на една такава детска градина, която се намира в покрайнините на Копенхаген.

"Елате с нас в гората в Сорьо, за да живеем всеки ден в един магически свят. Ние се катерим по дърветата, наблюдаваме птиците, насекомите и дивите гъби, копаем дупки, кладем огньове, разказваме си приказки и хапваме вкусно насред горските поляни."

Замириса ли ви вече на огън и мокри есенни листа, на цвърчаща наденичка (или може би червей!) на клечка, и на магия? Ако не, ходете и стерилизирайте детето, че нали злите бактерии дебнат отвсякъде.

Най-четените