Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ядат живи октоподи и са откровено груби: Южна Корея през очите на чужденеца

Ядат живи октоподи и са откровено груби: Южна Корея през очите на чужденеца Снимка: Getty Images

Ако тръгнете за Южна Корея с нагласата, че отивате в декор за древна чаена церемония със съответните пагоди, кимона, тишина и цъфтящи вишни, ще сбъркате жестоко. Ако очаквате K-pop и Squid game реалност - ще попаднете на правилното място.

Всъщност, двете - традиция и хиперскоростен урбанистичен комерс, съжителстват в страната, просто първото не се вижда с просто око на повърхността. След първия, а и втори поглед над Сеул и жителите му, положението изглежда брутално: корейците работят като роби и консумират до припадък, за да компенсират.

Търговските центрове и улици са претъпкани, както и заведенията, и се яде и пие шумно и всеотдайно. "При нас не е работа, а робство", пояснява гидът господин Чой.

Годишно корейците работят средно по около 2000 часа, с което се нареждат на трето място в света по най-продължително работно време. В автомобилната индустрия, както и в заведения и молове е нормално да се работи почти нон-стоп. Официалната работна седмица може да е 40 часова, но масово работодателите не се свенят да я нарушават с извънредни часове. Тук се намесва и културата на нощния живот, когато всички излизат да харчат и "почиват".

Снимка: Getty Images

Точно зад лъскавите арматури на модерните сгради и широки булеварди на първа линия, на 2 метра отвъд фасадата обаче следват схлупени къщички и тесни улички, където корейците се крият от камерите по лъскавата част, за да пушат. Оглеждат се като крадци, сгушили цигарата в шепа.

Това е вторият шок, след олелията и блъсканицата по търговските улици. Не е новина, че в Южна Корея пушенето е забранено и на открито и може да се пали само в специално посочени за целта места закрити пушални, каквито из градовете всъщност почти няма.

А как се стимулират пушачите да я спазват - ако снимате закононарушител и пратите снимката на здравните власти, ще получите процент от глобата, която нещастникът ще плати.

Нещо напълно немислимо по нашите ширини. В тази част на света това, което в Европа сме приели за свещени лично пространство и човешки права, почти няма почва. Напълно нормално е да ви блъскат по улиците и в магазините без извинение. По-възрастни хора може и да ви овикат, ако решат, че не проявявате нужния респект към тях - уважението към възрастните е базово за корейската култура.

За капак могат да са брутално откровени и вместо да замажат лицемерно биха ви казали в лицето, че сте грозен или глупав.

За чужденците, особено от Европа и Америка, корейците може да изглеждат груби, а различните стандарти за индивидуални права - остарели и дори нехуманни. Това обаче е западната трактовка. Налагането на приет за нас стереотип към тотално различна култура може да доведе до още по-трудното й разбиране и прибързано отхвърляне.

А целта е все пак да опознаем Южна Корея, а не да я съдим.

Следващото противоречиво и неизбежно нещо в Южна Корея е храната. Или ще се влюбите в нея за цял живот, или ще прекарате най-гладните времена в живота си, докато сте там.

Храната в Южна Корея е пристрастяващо люта и пикантна, и то по азиатски, което ще рече, че скомилите там нямат нищо общо с това, което смятаме за високо по скалата за лютивост в Европа. Люто се яде още от закуска, а ако това не е вашата храна - алтернативите са доста неапетитни като например безсолен варен бял ориз и блудкава супа с водорасли, която - странно - корейците смятат за незаменим лек за махмурлук.

Корейската кухня отдавна е очаровала света, неслучайно наскоро в Оксфордския речник бяха вкарани и някои корейски думи, сред които булгоги и кимбап. За съжаление, в България е известно основно ферментиралото люто зеле ким-чи, което е миниатюрна част от корейската кухня.

В Корея базов - като олиото и оцета, е лютият сос гочуджанг, който се слага на почти всичко. Пристрастяващ е и оправя вкуса дори на сашими.

Булгоги пък е не просто корейско барбекю, а и типичен за страната начин на хранене и поднасяне. Това са хапки - обикновено от телешко месо, нарязани на тънко и обилно напоени с пикантна марината. Само че по заведенията клиентите си ги готвят сами. В повечето ресторанти или има вградени газови котлони и скари по средата на масите, или ви ги носят и вие сами печете месото.

Снимка: iStock

Ако не внимавате, може да си поръчате нещо, което смятате за телешко, и да ви донесат тенджерка, сурово яйце, изключително лют бульон и сурови вътрешности, които да си сготвите сами на масата.

При това страстта на корейците към телешкото е сравнително нова. Днешният икономически звяр се обръща към индустриалното и технологично производство през 60-то години на миналия век, а преди това е била бедна земеделска страна.

И дълги векове яденето на говеждо е било незаконно. Защото, ако няма крави, няма кой да оре ориза. А той изхранва доста повече хора.

Естествено, в Корея има и "по-нормална" храна като пържено пиле и дори печена нелюта риба, както и прочутият бибимбап - ориз със зеленчуци, месо и яйце, просто човек трябва да е внимателен.

Вероятно вече цял свят разбра, че корейците са спрели да ядат кучешко отдавна и за турист е трудно да опита - ако изобщо държи, но друга традиция е жива - сашими.

На рибния пазар в крайбрежния Бусан, вторият по големина град в страната, може да се опита не просто сурова риба, която човек сам си избира от аквариум, но и суров октопод. Атракцията е в това, че когато се поднасят, пипалата са още "живи" - мърдат и е добре човек да дъвче енергично, ако не иска да се задави с шаващата из устата му хапка.

Е, далеч не е екстремно като яденето на живи змиорки в Япония, което дори взема жертви от задавяне, но е доста безвкусно и се нуждае от повечко лют сос.

Снимка: iStock

Ако - по европейските стандарти, "преследването" на пушачи и яденето на сурови октоподи звучи нецивилизовано, ето нещо, за което можем само да завиждаме.

В Южна Корея е пълно с безплатни, чисти тоалетни. Има ги навсякъде не само в градовете, по пътища и паркинги. Можете да се озовете в национален природен парк, да тръгнете на разходка по пътека и изведнъж, в "дивото" да се озовете пред тоалетна. Чиста и дори с биде.

Друга фрапираща разлика са мъжете. Както навсякъде жените са луди по външния си вид и някои очевидно прекаляват с козметика и корекции, но няма никакви мачовци, бръснати батки и чичета с бирени кореми. Мъжете там изглеждат скромно, като момчета, младите дори женствено, и е факт - K-pop типажите са по-скоро национален стандарт.

Не ходете в Корея през април, въпреки че именно тогава цъфтят вишните и по парковете се зареждат опашки за селфита. Това време е едно от най-тежките по отношение качеството на въздуха, което и без това целогодишно не е на висота.

През пролетта обаче в Корея минават, и то с много, най-тежките ноемврийски нива на софийските смог и поле. Тогава фините прахови частици, бълвани от хилядите заводи на запад в Китай, се смесват с прашните ветрове от монголската пустиня. Резултатът може да се види и почти пипне и като цяло единственото възможно решение е човек да стои на закрито.

"И ние имаме заводи там, и те бълват мръсотия", обясни господин Чой, когато го попитахме защо Южна Корея търпи замърсяването откъм Китай.

А Северна Корея? Един от най-популярните турове от Сеул е към демилитаризираната зона между двете държави. Нищо че лошите чувства между братовчедите още преобладават - това не пречи на южняците да изкарват по някой вон от затворения север. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените