Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Заменям цяло кралство за няколко лайка" - за модерните дроги и новите зависими

Очевидно човеците сме сглобени така, дали от Всевишния, или oт извънземните Снимка: iStock
Очевидно човеците сме сглобени така, дали от Всевишния, или oт извънземните

Има една теория, според която, ако човек силно се фокусира мислено върху определена цел, проблем или обект, мозъкът му сякаш се пренастройва на съответната вълна. Чували ли сте жени да казват, че в един момент на бременността си са започнали да виждат навсякъде други бременни?

И аз така напоследък, само че навсякъде виждам кабинети на психиатри, психоаналитици и прочее лечители на човешката душа.

Излизам от някоя сграда и срещу мен - "Д-р Карлуков, психотерапевт". Завивам зад ъгъла и хоп! - табела да ти изкара очите: "Психоаналитична консултация." Ако се придържам към горната теория, това е знак, че ми се е разхлопала дъската и подсъзнателно усещам, че имам нужда някой да ми я зачука обратно.

Но не само аз съм в нужда. Хората, които би трябвало да се погрижат за психичното си здраве, всъщност са много повече, отколкото предполагате. Само че не го правят, защото а) "Добре съм си" или б) "Само още един път и повече така да правя така".

Те са новите зависими.

От доста време насам физическите и психически зависимости към различните видове опиати, алкохола, хазарта и секса вече са демоде. Не че не се практикуват.

Напротив, практикуват си се с пълна сила, а сега, покрай пандемията, народът изкупи света под формата на смеещи се хапченца, трева и вино, а интимните им части се протъркаха от секс.

Проблемът е, че хората започнаха да надграждат тези си нужди и развиха зависимости, които само допреди десетина години биха се считали за абсурдни.

С други думи, настъпи епохата на нестандартните дроги.

Aнорексия атлетика

Не се подвеждайте по първата дума. Тук не става въпрос за хора, които ядат по едно листо маруля и четири маслини на ден, за да станат неземно, при това буквално!, слаби.

Ако едно време нацистите са оправдавали чудовищния режим в концентрационните лагери с девиза "Arbeit macht frei" (Трудът те прави свободен), на вратата на фитнесите днес би трябвало да се мандахерца табела, или даже по-добре да я държи в ръцете си картонено копие в цял размер на Нешка Робева, с още по-мотивиращ надпис: "Training macht schlank" (Тренирането те прави слаб).

Ако сте по-наблюдателни, ще забележите, че фитнес залите (когато са отворени) се посещават ежедневно от мъже и жени (но най-вече жени!), които, със стаен ужас в очите и спартанска ожесточеност въртят педалите на велоаргометъра до припадък с единствената цел да изгорят 270-те калории, погълнати на обяд, под формата на печено пилешко филе без кожа и салата с киноа.

Заменям цяло кралство за лайкове

Изпадналият в безизходица и отчаяние по време на битката край Босуърт през 1485 г. крал Ричард III е бил готов на мига да размени кралството си за един кон, с който да се спаси от кланцата на бойното поле.

В битката за псевдо слава и лицемерно одобрение през 2021-а някои хора биха заменили двустаен в "Надежда" с гараж или къща с двор в Горна Оряховица (поради липса на кралство, не защото са стиснати) за лайкове в социалните си профили. Колкото и абсурдно да звучи, пристрастяването им към набирането на вдигнати палчета под поредната снимка или видео може да добие такива размери, че в един момент да стане животозаплашително.

Познавам една девойка, на пръв поглед напълно нормална - кестенява коса, две уши, горни и долни зъби - всичко си й е на място. Обаче се превръща в чудовище в минутата, след като качи някое свое селфи или снимка на коне, надбягващи се "от заник слънце озарени". Започва едно лудо обновяване на браузъра и броене на лайкове.

Няма каране на кола, няма пресичане на улицата, няма час при зъболекар - това е постоянно, през 60 секунди - refresh, refresh, refresh... А когато лайковете секнат, настъпва абстиненцията.

"Човекът е човек, когато е на път"

... е казал Пеньо Пенев, без обаче да е подозирал, че през новото хилядолетие пътуването ще се изроди в мания, която хората ще подхранват с неистово постоянство.

То се превърна в самоцел и се вмести в дефиницията за l"art pour l"art, пътуване заради самото пътуване. Прие формата на дейност, към която пътуващият, най-вече със самолет човек на Пеньо Пенев, не осъзна, че се е пристрастил, докато не настъпи пандемията и държавите хлопнаха кепенците си.

Социалните мрежи бяха залети от клипчета на хора, които в домашни условия правят възстановки на летища и самолетни салони, само и само за да залъжат мозъка си, че пътуват. В едно ТикТок видео, например, 30-тина годишен мъж с брада и бейзболна шапка седи на пода в мокрото помещение, което е достатъчно тясно, за да му създаде усещане за пътуване в икономическата класа.

Пие вино от мини бутилка и от време на време поглежда към предния люк-врата на пералнята, през която се вижда крилото на самолет на фона на пухкави бели облаци - илюзия, постигната с помощта на лаптоп, натикан в самата пералня.

Следващата стъпка ще бъде преобуване на бебе върху поднос за кафе и преобличане на жената като стюардеса, за да сервира пакетче ядки.

Homo ludens

В публикуваната през 1938 г. книга с горното заглавие холандският историк Йохан Хойзинга излага размишленията си върху важността на играта като основен елемент за генезиса на една култура. И той като нашия Пеньо Пенев няма как да е знаел, че 80 години по-късно един определен вид игра, а именно видео-играта, ще стане причина не за зараждането на нещо, а за затриването на едно поколение млади мозъци.

Преследването и избиването на извънземни, зомбита, клонинги и други лоши същества в продължение на часове, а в най-тежките клинични случаи и дни, отдавна е престанало да бъде безобидно занимание, което, според дефиницията на Хойзинга за играта, би трябвало да се разграничава от реалността и да дава свобода на индивида.

Видеоигрите правят точно обратното с пристрастения - построяват му затвор, единична килия, от която той обаче няма желание да се измъкне. Защото в неговата глава тече рефренът: Играта е живот. Печелиш - живееш. Губиш - умираш.

Защо се пристрастяваме? Очевидно човеците сме сглобени така, дали от Всевишния, или oт извънземните, никой не знае със сигурност, че когато веднъж изпитаме мозъчен оргазъм от наплива на допамин, било то от шмъркането на линийка кока, изяждането на цял шоколад, или поредното предизвикателство в World of Warcraft, искаме още и още от същото.

И междувременно сякаш забравихме да поемаме от най-добрата дрога, създавана някога - живота.



Най-четените