Като порасна, ще стана...
Всеки си има несбъдната детска мечта. Подозирам, че е нещо като шофьор на боклукчийски камион, пожарникар, стюардеса, моряк, учителка, спасител на животни в беда (или на плажа)...
Разбира се, тази мечта е затрупана от вехториите на ежедневието, както се случва с повечето ни добри намерения. Ето какво – сега имаш прекрасната възможност да я извадиш от шкафа, да й измиеш очите, да я срешеш и да я осъществиш, като станеш доброволец. И най-хубавото е, че всичко това може да се случи, без да предизвикаш партньора си да ти покаже вратата. А и никой няма да ти се подиграва, както ако например си купиш мотор.
Когато имаш нужда да обърнеш страницата, да изгориш мостовете или да слезеш от въртележката
Едно от нещата, които би могло да ти донесе решението да станеш доброволец, е нов живот. Сега, като казвам нов живот, нямам предвид да си смениш тапетите в хола, нито дори да се преместиш от Варна в Генерал Кантарджиево. Говоря за съвсем нов живот - от тези стъпки, които хората по филмите предприемат на фона на проливен дъжд, светкавици и Вагнер.
Защото всички ние търсим истината (или щастието, както ти харесва) и всеки от нас рано или късно я намира, понякога на най-неочакваните места. Важното е да продължаваме да търсим, да сме готови да хванем момента и да го последваме, когато ни плесне по челото.
Може би дори ще си намериш гадже най-накрая
Понякога не е лесно да срещнеш Човека. Пространството, в което се случва битието ни, е прекалено регламентирано и ограничава общуването до формални схеми. Баровете и клубовете поддържат донякъде сексуалния живот, но това не е всичко, което търсиш, нали така. Ами, добре, и тук доброволчеството има какво да ти каже.
Ще се запознаеш със самоотвержени, смислени и невероятни хора, също като теб. Ще прекараш с тях време, в което ще се справяте с различни малки или по-големи главоблъсканици. Ще се подкрепяте и ще се шегувате.
Не знам дали ще се ожените (ако ме питате за съвет, ще си замълча), но е много вероятно съвсем скоро да започнеш да пускаш романтични статуси и снимки, с които ще предизвикаш приятелите си да те ругаят одобрително.
Когато искаш да изместиш реалността, без да вредиш на черния си дроб
Има улица, по която минаваш всеки ден? Смяташ, че я познаваш като ръката си? Нищо не знаеш. Мини по същата тази улица с незрящ човек и бъди неговите очи. Разходи се с възрастна дама в количка. Удари една биричка с младежи с интелектуални затруднения, за да откриеш изненадващата гледна точка на хора, които не се правят на различни, а просто са. Има и още, но няма да ти издавам всичко, а ще те оставя ти да си размърдаш продължението на гърба.
Когато искаш да видиш истинското лице на колегите или служителите си
Наистина, може да вземете пушки играчки, да се облечете в камуфлажни дрехи и да се правите на 11-годишни, като търчите из гората и се опитвате да оцветите в жълто или синьо противниците. В това няма нищо лошо, напротив – все отнякъде трябва да се започне. Ако все пак искате да пробвате следващото ниво, доброволчеството дава доста приятни възможности.
Защото едно е заедно с колегите да се справите с трудности като принтера, който не иска да печата двустранно, и съвсем друго – да се окажете само с раници и чифт обувки за цял уикенд по поречието на Арда, където да поставяте маркировка сред чистия въздух и природа, докато накрая останете без крака от умора.
Кой иска пас за бекстейджа?
Знам кой – всеки. Повечето от нас си имат тайна или явна музикална страст. Други сме по-скоро в театъра и киното. Разбира се, има и такива, които си падат повече по физическата култура и дават мило и драго за състезания, маратони и олимпиади. Има дори и маниаци на първенства по художествена гимнастика, честна дума.
За всички нас, колеги фенове, съдбата е изобретила явлението фестивално доброволчество. И то е божа благодат, не само защото ще ти спести някакви си 50 кинта, а най-вече защото ще ти позволи да влезеш в личното пространство на твоя любимец, да се снимаш с някоя прима балерина или, ако си голям късметлия, дори да пипнеш китарата на Кери Кинг.
Накрая любовта, която получаваш, е равна на любовта, която даваш
Звучи много хубаво, философско и космическо. За съжаление, тази строфа на сър Маккартни е много хубава, философска и космическа теория, която има малко общо с практиката. Защото живеем в общество на консуматори и сега няма да обсъждаме дали това е добре или зле, понеже нямаме време. То си е просто факт.
Всички ние, без да го осъзнаваме, много повече взимаме, отколкото даваме. И това ни прави нещастни и незадоволени на някакво инстинктивно ниво, защото дълбоко в човешката природа е вкоренено първичното желание да даваш. Затова сега с доброволчеството получаваш възможността да изпиташ рядкото и особено – и в същото време съвсем просто и истинско - удоволствие от това да дадеш, без да очакваш нещо насреща.
