Валентина Стоева е основател на фондацията за насърчаване на четенето "Детски книги" и създател на сайта detskiknigi.com. Тя е сред хората, които вършат работата си с удоволствие и от сърце, а сред нейните основни задачи е грамотността и насърчаването на четенето сред децата.
Точно това е и основният повод фондацията, която оглавява, да се присъедини към националната инициатива на книжарници Orange - "Четем - разгръщаме светове". Кампанията се концентрира върху нуждата от по-голяма осведоменост за ползите от четенето и от ясни действия, целящи повишаване на функционалната грамотност при децата.
В интервюто си с нея говорим за кампанията, за това що е то функционална грамотност, за благотворното влияние от четенето и за това как книгите помагат за развитието на личността.
С верига книжарници Orange стартирахте националната кампания "Четем - разгръщаме светове". Какво Ви мотивира за това начинание?
Мисията на Фондация "Детски книги" е отглеждането на мислещи и грамотни деца, които да се превърнат в активни и отговорни граждани. Четенето, като процес по извличане на информация и трупане на знания, е в основата на функционалната грамотност. Затова отглеждането на четящи деца всъщност изисква възрастните около тях не само да ги подкрепят чрез достъп до книги, но и да им помагат да откриват нови светове.
И именно тук, в подкрепа на възрастните, идва кампанията "Четем - разгръщаме светове". Мисията на верига книжарници Orange съвпада изцяло с нашето виждане, че възрастните трябва да бъдат улеснени в подбора на книги, чрез които децата им да се развиват активно и пълноценно. Селекцията от книги, специално подбрани и разделени в определени категории от екипа ни, могат да улеснят избора на родителите, когато попълват домашната библиотека с подходящи и интересни заглавия.
И тъй като кампанията има благотворителна цел, с дарените към Фондация "Детски книги" средства ще имаме възможност да продължим мисията си и да разрастваме мрежата от читателски клубове "Бисерче вълшебно", чрез които се стремим да развиваме критичното мислене у децата на различна възраст.
Каква всъщност е разликата между функционална и езикова неграмотност?
Функционалната неграмотност най-общо означава, че индивидът не умее да извлича и анализира информация от различни източници, което му пречи да взема адекватни и информирани решения за себе си и за общността, в която живее. Част от функционалната грамотност са медийната грамотност, здравната грамотност, научната грамотност например. А всички те са свързани и с езиковата ни култура, с натрупания лексикален запас.
Затова четенето не е просто упражнение по четене на роман в свободното време, а е работещ и основополагащ инструмент за развитие на личността. Четящият човек умее да се справя с много повече ситуации, по-трудно се поддава на манипулации и, естествено, умее да чете между редовете, което зависи и от познанията му за значението на думите.
Смятате ли, че формирането на функционална грамотност е процес, който трябва да започне в ранна детска възраст и до каква степен четенето влияе върху него?
Функционалната грамотност зависи до голяма степен от опита и преживяванията на индивидите. Деца, на които е четено от много ранна възраст, имат много повече информация и знания за света, в който живеят. Това им дава сериозно предимство пред връстниците им, расли в домове без книги, лишени от богатството на четенето.
Какви качества и умения развиват децата с четенето на книги от ранна детска възраст?
Най-напред ще направя уточнение, че под "четене от ранна детска възраст" трябва да разбираме и четенето на глас от възрастните на децата, а не просто умението на индивида да чете самостоятелно.
Досегът на децата с книгите от ранна възраст им позволява да опознават света, да учат активно, да трупат лексика, да са емоционално интелигентни. Правото да избират книгите, които да им бъдат четени, им позволява да развият уменията си за преценка и вземане на решения. Разговорите с възрастните за прочетените издания, особено когато има какво да се обсъжда, помагат на децата да разширят светогледа си.
В качествените картинни книги или във вимелбух (бел.ред. книга, състояща се само от илюстрации без текст или с минимално количество текст) изданията илюстрациите подпомагат развиването и на наблюдателност към детайла, но и на ученето през изображенията, което дава допълнителни канали на възрастните за развитие на знанията и уменията на децата.
Намирате ли връзка между притеснително ниските резултати на учениците от последните матури и избора на книги от страна на родителите в ранна детска възраст?
Връзка има и тя е очевидна: когато родителите избират еднотипни четива, те развиват знанията на децата си едностранчиво. Книгите дават предимството децата да опознават света, в който живеят; да пътешестват в различни времена и култури; да трупат знания и да развиват уменията си.
В периода на ранното детство децата учат активно. Ако им предлагаме само народни приказки например, те развиват емоционалната си интелигентност, но и знанията си за време, отдавна отминало и неприложимо към света, в който живеят.
Затова предлагането на разнообразни четива, които подпомагат комплексното развитие, може да подпомогне децата да се справят по-успешно в училище, да имат по-разнообразни интереси и дори да направят по-лесно своя кариерен избор, когато дойде времето за това.
Колко съществена е ролята на родителите за създаването на читателски навици сред децата?
Ролята на родителите е най-важна, защото ученето и подготовката за усвояване на умения за четене започват преди училището и детската градина.
Когато родителите четат, те дават добър пример на детето си. Когато разполагат с домашна библиотека, посещават книжарници или обществени библиотеки, те показват, че книгите и четенето са вплетени в семейните ценности.
Когато има изградена рутина за четене от родителя на детето, много вероятно е тя да бъде продължена от самото дете, когато се научи да чете самостоятелно. (Разбира се, стига да има и ограничен (или поне разумен) достъп до устройства, които саботират желанието за четене.)
Как бихте посъветвали родителите да подбират книги за своите деца?
Подборът на книги е важна тема. Повечето родители разчитат на интуицията си или на собствения си вкус, но децата им са отделни индивиди. Не е задължително книги, които са се харесвали на нас като деца, да са любими на мъниците. Затова родителите могат да търсят препоръки от специалисти - библиотекарите, книжарите, учителите.
Могат да се възползват и от препоръките на екипа на Фондация "Детски книги" чрез кампанията "Четем - разгръщаме светове", чиято цел е именно да подпомага родителите в избора им на книги, които работят добре при съвременните деца.
Как стои въпросът с достъпа до книги в малките населени места?
В малките населени места достъпът до книги обикновено става или чрез библиотеките, или чрез онлайн книжарниците. Фондация "Детски книги" се стреми да осигурява нови, хубави книги за читалищните и училищните библиотеки, защото всяко дете, независимо къде живее и какви са възможностите на родителите му, трябва да има шанс да трупа знания и да развива своите умения.
Читателските клубове "Бисерче вълшебно" са една от най-важните мрежи, които развиваме от 2018 г. насам. Те са в цялата страна, ръководят се от най-активните учители и библиотекари, а членове са децата от 7 до 16 години. Чрез активните специалисти и новите издания, подпомагаме децата да развиват уменията си за критично и творческо мислене, да трупат знания и да са любознателни.
Приходите от кампанията "Четем - разгръщаме светове" ще ни послужат именно за развитието на мрежата.
Забелязвате ли промяна в обществените нагласи спрямо детските книги, откакто започнахте дейността на фондация "Детски книги"?
Безспорно има промяна в обществените нагласи. Преди 6-7 години се налагаше да обясняваме, че четенето не започва в училище и е добре родителите да четат на глас на малките си деца. Днес много млади родители осъзнават важността на четенето на глас, но ни се налага да се борим със схващането, че ако си купил 100+ книги, значи си отгледал читател.
Все пак отбелязвам със задоволство положителната промяна и с колегите ми сме подготвени да се справим със следващите предизвикателства, за да подпомогнем активно и успешно отглеждането на четящи деца в дигиталната ера.
Като за финал, бихте ли препоръчали една детска книга от български автор, която е грабнала вниманието Ви наскоро?
Ще си позволя да отбележа няколко книги, издадени наскоро, които смятам за важни или са ме изненадали (това е доста трудно начинание): "Сянката на щуреца" и "Ножицата" от Юлия Спиридонова, "Вдън прогледния мрак" от Виктор Самуилов, "Нетърпение в кутия" от Мария Донева, "Още един ден в музея" от Зорница Христова, "Петте съвета на господин Муза" от Радостина Николова, "Българските народни приказки - ключ към емоциите на децата" от Надежда Милева и Петя Терзииванова, "Истории от Космоса. Приключенията на господин Никой и драконът Щрау" от Таня Петкова. И, разбира се, поредицата "Феята от захарницата" от Катя Антонова.
