Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кризата с бежанците: Рискът на Лукашенко и Путин може да се обърне срещу тях

Хиляди бежанци са блокирани на границата между Беларус и ЕС в една изкуствено създадена криза Снимка: Getty Images
Хиляди бежанци са блокирани на границата между Беларус и ЕС в една изкуствено създадена криза

Вече няколко седмици светът е свидетел на поредната ескалация на напрежението между Европейския съюз и съседните Беларус и Русия. Този път не става въпрос за антиправителствени протести и права на политически дисиденти, а за мигрантската криза, която се случва по границите на Полша и Литва.

В продължение на седмици там се струпват хиляди бежанци, най-вече от Сирия, Ирак и Афганистан, искащи да преминат през територията на Беларус и да навлязат в тази на Европейския съюз. Смята се, че само мигрантите на полската граница са над 4000 души, които са принудени да стоят в изключително мизерни условия, при минусови температури, а цялостното напрежение вече води и до смъртни случаи.

Те са вече поне 10, като последните два са от този уикенд.

Единият е на полски войник, който според официалните информации е загинал при произвеждане на случаен изстрел и без участието на "трети страни", въпреки че малко преди това е съобщено за стрелба в района.

При това в същия ден и в същата област, когато е имало опит на около 50 души да преминат незаконно границата, а малко по-късно е намерено тялото на млад сирийски гражданин, починал при "неизяснени обстоятелства".

Снимка: БГНЕС

Почти сигурно това няма да бъдат последните подобни случаи в една криза, която много вероятно тепърва ще кулминира.

За европейските лидери нейният произход е съвсем ясен, а доказателствата ясно сочат към президентството в Минск. В този смисъл напрежението по полско-беларуската граница спокойно може да се каже, че носи почерка на организирана акция в една изкуствено създадена криза.

От една страна, за първи път ЕС е изправен на тази своя граница пред подобна вълна на бежанци от Афганистан и Близкия изток, които досега винаги са използвали съвсем други маршрути.

Така че е повече от подозрително, че изведнъж те започват масово да преминават през Беларус и това да съвпада с най-ниската точка в историята на отношенията между вечния президент Александър Лукашенко и Европа.

Едно просто сравнение на данните показва, че за цялата 2020 г. Литва е приела само 80 души, преминали по нелегален път границата, докато за първите шест месеца на тази година те са били над 3000. 

От друга страна, съвсем очевидни са полетите на руски (Nordwind Airlines и Aeroflot), беларуски (Belavia) и сирийски (Cham Wings Airlines) авиокомпании, които през последните седмици засилено превозват хора от летища в Сирия, Ирак и Иран в посока Минск, а оттам те получават свободни коридори за достигане на границата с Полша или Литва.

Затова и сигналите от Брюксел сочат за налагане на нов пакет от санкции насочен както срещу авиокомпании, които организират и извършват транспорта на бежанци и мигранти, така и срещу режима на Лукашенко, който сам по себе си не си дава труда да отрича особено енергично за наличието на целенасочена кампания, но за сметка на това заплашва, че при нови санкции ще прекъсне транзита на руски газ към Европа.

Реално текущата криза се подготвя още от лятото, когато за първи път към границите на Полша и Литва започнаха да се стичат подозрително много бежанци и мигранти.

Сега обаче ситуацията е значително по-тежка не само заради броят хора, но и поради зимния сезон и ниските температури в северната част на Европа, които предвещават хуманитарна криза, ако не бъде намерено бързо решение на проблема с хилядите хора.

Защо обаче Лукашенко действа така?

Всъщност това се явява неговият отговор срещу санкциите на ЕС от миналата година след президентските избори, спечелени по спорен начин, провокирал масови протести срещу управлението му. Разбира се отговорът на Лукашенко бе твърд и безкомпромисен като той подложи на гонения политическите дисиденти, много от които потърсиха убежище именно в Полша и Литва.

В този смисъл използването на мигрантите като средство за наказание срещу своите съседи изглежда като нещо логично. Особено с оглед на това, че вече има и сходен прецедент от последните години, от който може да черпи опит.

Така през 2016 г. турският президент използва големия брой на бежанци в своята държава като лост, чрез който оказа натиск върху Европа, за да си издейства изгодна във финансово отношение сделка.

По сходен начин режимът в Минск в момента иска да притисне Брюксел и да си осигури облекчаване на международните санкции. Проблемът е, че ЕС не поддава засега, а това може да провокира Лукашенко да вдигне още залозите, за да не изглежда слаб и нерешителен.

Снимка: Getty Images

Действията му са подкрепени и от традиционния съюзник Русия, като миналата седмица Лукашенко и Путин обявиха, че двете страни ще охраняват заедно границата с Полша, докато в същото време на територията на Беларус се проведоха съвместни военни учения с участието на два стратегически бомбардировача Ту-160.

Всичко това се случва на фона предупрежденията за струпване на руски войски по границата с Украйна и в момент, когато силите на НАТО и ЕС се концентрират далеч от там в Полша и Литва за справяне с мигрантската криза.

Според оценките на украинския президент Владимир Зеленский от миналата седмица Русия е разположила около 100 000 души в близост до неговата граница.

Без да спекулира с цифри и намерение генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг също потвърди това в понеделник.

"Виждаме необичайна концентрация на сили в района и знаем, че Русия и преди е използвала такъв тип маневри, за да провежда агресивни действия срещу Украйна", заяви Столтенберг по време на съвместна пресконференция с украинския министър на отбраната Дмитро Кулеба.

Трудно е да се определи дали наистина Москва използва действията в Беларус като отвличане на вниманието от Украйна. Със сигурност обаче превозването за толкова кратко време на хиляди мигранти няма как да е станало без подкрепата и посредничеството на Русия. Най-малкото защото става въпрос за хора, които пристигат от съюзници на Москва като Сирия и Иран, използвайки самолетни компании, известни с това, че са превозвали и руската частна армия "Вагнер".

Въпросът е доколко конкретната криза може да бъде държана наистина под контрол.

Русия може да извлича дивиденти като използва мигрантите за оказване на натиск срещу Европа, но в крайна сметка става въпрос за хиляди хора, държани на територията на Беларус. Една хуманитарна катастрофа там може да обърне международната общност срещу Европа, която би излязла "лошата", защото е действала против собствените си принципи за човешките права и не ги е приела.

В същото време обаче кризата ще дестабилизира самата държава Беларус, което не изглежда да е в особен интерес на Путин, още по-малкото пък на самият Лукашенко.

Така че всичко това е един огромен риск, който много лесно може да се обърне срещу самите тях. Най-вече с оглед на факта, че двамата имат история на доста спорни отношения.

   

Най-четените