Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Генерал Зима" тества докрай решимостта на Русия и Украйна

По всичко изглежда, че следващите месеци ще бъдат дълги и за двете страни Снимка: БГНЕС
По всичко изглежда, че следващите месеци ще бъдат дълги и за двете страни

Ако има някой, който знае как се води зимна война, то това със сигурност са руснаци и украинци.

Не са един или два военните конфликти, които са се случвали в земите между Черно и Балтийско море и в територията между реките Днестър, Днепър и Волга, а именно зимата в много случаи е била решаващото оръжие за сломяване на противника.

Нашествията на Наполеон и Хитлер са най-доброто доказателство за това.

По всичко изглежда, че времето отново ще бъде критичен фактор, тъй като боевете между украинските и руските армии навлизат в десети месец, а краят на войната съвсем не се вижда.

Всъщност може да се каже, че двете страни вече усетиха въздействието на зимата още в началото на конфликта в края на февруари.

Тогава руските сили надцениха своите възможности и подцениха тези на противника, като опитаха с бърза и маневрена операция да овладеят столицата Киев за няколко дни, да свалят правителството и да поставят на негово място някое марионетно, с което да поемат де факто контрола над страната.

Това означаваше, че нахлуващите части се оказаха неподготвени за дълга операция, без адекватна логистична и друга поддръжка и най-вече зле снабдени в условията на студеното време през март. Неслучайно се изтеглиха напълно от Киев, Чернигов и Суми към началото на април, преди замръзналите, безкрайни украински равнини да започнат да омекват и да се превръщат в същински блата.

Именно в периода март-април чак до края на май е сезона на така наречената "разпутица" или "Генерал Кал", както някога немците иронично наричат това време на годината. Причината се намира в самата земя, която е с богато съдържание на глина, непозволяваща бърз естествен дренаж, когато започнат да се топят снеговете и дойдат пролетните порои.

Резултатът е формиране на безкрайни морета от кал и полузаблатени полета - един крайно неподходящ терен за водене на мащабни маневрени действия с каквато и да е тежка техника и почти пълна невъзможност за придвижване извън големите пътища.

Тук е вторият основен проблем на терена в Украйна. Самата страна има неособено развита мрежа от магистрали и първокласни пътища на фона на своите размери. Причината отново е свързана с почвата. На някои места в Украйна и Русия по това време на годината дори се поставят ограничения за допустимо тегло на превозните средства по някои пътища, за да не пропадат.

При подобни условия всяка една нахлуваща армия е изправена пред същински оперативен и логистичен кошмар, тъй като не само, че трябва да се справи с огромните разстояния за своите снабдителни линии, но и възможностите за масирани офанзивни действия са максимално ограничени.

Същото важи в известна степен и за отбранителните сили. Дори верижните машини затъват в калните морета, ограничени до движение по стабилните асфалтови пътища. Маршрутите на превозните средства стават предвидими и по-лесни за артилерийски и въздушни удари.

Същото се повтаря и в есенния период до ноември, след който идва и "Генерал Зима". А той е дори по-опасен.

Поддържането на топлина на фронта в страна, където зимните температури често падат до минус 30 градуса, не е единственото предизвикателство. При такава екстремна среда работата с оборудването става по-трудна, а всички машини консумират значително повече гориво и енергия.

От друга страна липсата на зеленина в гористите райони затруднява укриването от разузнавателни дронове, докато моралът на войниците пада в условията на студ и влага. 

Сама по себе си зимата не би трябвало да създаде съществени технически пречки пред продоволственото снабдяване, което да затрудни воденето на военни действия през зимата.  И двете страни имат опит при воюването в подобни условия. Проблемът по-скоро би се появил при изтощаване на държавните ресурси. 

За момента обаче и Русия, и Украйна успяват да се справят, въпреки някои информации за лошо или недостатъчно снабдяване на отделни места по фронтовете.

В случая може да се каже, че зимата идва в помощ на Москва, тъй като ще принуди украинските сили да забавят темпото на скоростните си действия от последните няколко месеца, чрез които си възвърнаха контрола над огромна територия и свариха своя противник неподготвен.

Към момента изглежда, че новите командни структури на Русия, под ръководството на наскоро назначения главнокомандващ генерал Сергей Суровикин, са рационализирали своята хаотична организация и действия. Има признаци за по-последователен и значително по-прагматичен подход с цел максимално възползване от зимата.

Още с назначаването си в началото на октомври Суровикин нареди да започнат редовни ракетни атаки срещу енергийната, водоснабдителната и друга цивилна инфраструктура в цялата страна. Идеята е населението да остане на студено и без вода през зимата, за да се сломи неговото желание за съпротива.

Към момента поне 30% от енергийната инфраструктура е поразена, което води до редовни прекъсвания на тока в най-натоварения сезон.

Паралелно с това Русия прекъсна всички енергийни доставки за Европа, надявайки се, че студът и дискомфортът, които изпитват избирателите, ще убедят правителствата да намалят подкрепата за Украйна.

Междувременно Суровикин нареди на руските сили да се изтеглят от град Херсон, заемайки по-удобни защитни позиции по левия бряг на река Днепър, за да подсигурят преките подстъпи към Крим.

Това им позволи също да освободят достатъчно ресурси и подкрепления, които да бъдат прехвърлени към Донецката област, където в момента на тесния фронт при град Бахмут, са концентрирани всички усилия за пробив на фона на един кървав артилерийски дуел.

Цялостното забавяне на украинското темпо дава възможност на Русия да обучи и дислоцира войските, осигурени чрез частичната мобилизация и да се подготви за евентуална мащабна офанзива напролет, разчитайки, че през това време украинската държава и население ще са се изтощили.

От своя страна в Кремъл също би трябвало да са притеснени. Русия е поставена под режим на тежки икономически санкции и международна изолация. Не се знае докога ще продължи китайската мълчалива подкрепа, а секне ли тя, шансовете за успех ще намалеят драстично. 

Така че всеки опит за прибързано по-ранно настъпление би представлявал кървав риск с потенциал да се превърна в същинска катастрофа.

По всичко изглежда, че следващите месеци ще бъдат дълги и за двете страни. 

Войната в Украйна се превърна в тежък конфликт на изтощение, а настъпващата зима ще тества докрай решимостта им.

 

Най-четените