Камала Харис вече официално е кандидатът на Демократическата партия, а едно от първите ѝ послания е за икономиката.
Ако бъде избрана за президент, тя ще предложи увеличение на корпоративния данък от 21% на 28%.
Това стана ясно от изявление на говорителя на нейния предизборен щаб Джеймс Сингър, който определи мярката като "фискално отговорен начин за връщане на парите в джобовете на работещите и гаранция, че милиардерите и големите корпорации ще платят справедливо своя дял."
"Като президент Камала Харис ще се съсредоточи върху създаването на икономика на възможностите за средната класа, повишавайки икономическата сигурност, стабилност и достойнство", каза Сингър.
Обявената мярка идва в навечерието на конгреса на Демократическата партия, където се очаква да бъде официално издигната кандидатурата на Харис. Днес е първият ден на събитието, което ще продължи в Чикаго до четвъртък, 23 август.
Вдигането на корпоративния данък е подкрепено от сегашния президент Джо Байдън, но все пак се явява по-малко от първоначалните идеи на Харис. По време на предишната президентска кампания през 2020 г. тя предложи данъкът да бъде закован на 35%.
Ако Харис стане президент и впоследствие съумее да прокара през Конгреса своето предложение, САЩ ще се наредят сред страните с най-висок корпоративен данък в света.
За сравнение данни на американската неправителствена организация Tax Foundation показва, че през 2023 г. страните с най-високи ставки в глобален мащаб са Коморските острови (50%), Пуерто Рико (37,5%) и Суринам (36%).
В Европа водещи са Малта (35%), Португалия (31%), Германия (29,9%) и Италия (27,8%). Само още пет държави в света имат корпоративен данък над 25%.
Очертаващите се противници на изборите през ноември имат диаметрално противоположни икономически възгледи. По време на своя първи мандат на управление между 2016 г. и 2020 г. Доналд Тръмп инициира промени в законодателството, намаляващи корпоративния данък от 35% до текущото ниво от 21%.
По отношение на икономиката Тръмп залага на десни политики, по-малка намеса на държавата и повече свобода за бизнеса.
Скоро се очаква да представи свой икономически план за следващия мандат, където ще има предложения за намаляване на корпоративния данък до 15%, наред с намаляване на голяма част от останалите данъци, налагане на по-високи тарифи за вносни стоки и прилагане на мерки за дерегулация на икономиката.
Тепърва ще стават ясни конкретните му идеи, когато представи своята програма.
Засега кандидатът на републиканците не дава подробности и се ограничава най-вече до нападки към сегашната администрация на Байдън заради ръста на инфлацията и цените на стоките и услугите от последните няколко години.
За разлика от него в края на миналата седмица Харис представи своя план, който очертава нейните идеи в общи линии.
В него тя залага на значителни данъчни облекчения и социални придобивки за средната класа и хората с по-ниски приходи.
Тук влиза така наречения American Rescue Plan от администрацията на Байдън, който функционира само през 2021 г., но Харис иска да го превърне в постоянна и разширена инициатива.
Тя е насочена към младите семейства и предвижда данъчни кредити до 3600 долара за семейства с деца, както и данъчен кредит до 6000 долара за семейства с новородени.
Наред с тези облекчения, икономическата програма на Харис обръща внимание на разходите за жилища, храна и здравеопазване, надграждайки сегашните политики на Байдън.
Тук е включен нов четиригодишен план за намаляване на жилищните разходи, включително 25 000 долара помощ за първоначална вноска за жилище, както и 10 000 долара данъчен кредит при закупуване на първо жилище.
По-отношение на високите наеми в страната Харис иска да попречи на наемодателите да използват управлявани от алгоритми инструменти за ценообразуване и също така ще премахне данъчните облекчения за богатите инвеститори в имоти, които според нея създават условия за изкуствено надуване на наемите.
Харис поддържа идеята за налагане на федерално ниво на ценови таван за основни стоки в супермаркетите. По отношение на по-достъпното здравеопазване тя иска да увеличи текущия лимит от 2000 долара на година за лични разходи за лекарства с рецепта.
Дотук оценките на икономисти показват, че подходът е по-скоро популистки и насочен към конкретна целева група от избиратели - долната част от средната класа и хората с най-ниски приходи.
Вината за високите цени и инфлацията е прехвърлена към големите корпорации и най-богатите и съответно те трябва да понесат цялата тежест.
"Този план очевидно не е създаден, за да се хареса на икономистите", смята Дейвид Весел, старши сътрудник по икономически изследвания в Brookings Institution.
"Този план ми звучи като послание към фокус групите. В края на краищата първата задача, която има Камала Харис, е да спечели изборите", коментира още той пред "Файнейшъл таймс".
Други са притеснени по-скоро от увеличаващата се намеса на държавата в свободния пазар.
"Всички икономисти знаят, че регулиране на цените от правителството никога не е добра идея", обяснява пред изданието Кевин Хасет, икономист в института "Хувър" към Станфордския университет. "Ако правителството започне да определя конкретна цена, в крайна сметка се случва неизбежното - цената пада под нивото за печалба и предлагането спира."
Стойността на предвижданите огромни социални разходи също буди известни притеснения.
Очакванията на Харис са повишаването на корпоративния данък да намали бюджетния дефицит с около 1 трилион долара през следващото десетилетие.
От друга страна неправителствената организация Комитет за отговорен федерален бюджет смята, че икономическият план на демократите ще струва 1,7 трилиона долара за 10 години.
Все пак всичко това представляват груби сметки. По-сериозни оценки могат да се правят в следващите седмици, когато Харис каже повече подробности в хода на кампанията си.
