Една голяма част от международната общност смята Северна Корея и най-вече управляващия комунистически режим в Пхенян за огромна заплаха за мира и сигурността.
Страната разполага с една от най-големите конвенционални военни сили в света, която в комбинация с агресивната реторика и тестовете на ядрени оръжия дава немалко поводи за притеснения. Затова и страната е подложена на тежки санкции от страна на международни организации като ООН и Европейския съюз (ЕС), както и от държави като САЩ. От своя страна тоталитарното управление в Северна Корея представя своите военни програми като легитимно право за защита в условията на международна изолация.
Реалността е обаче такава, че властта в Пхенян се крепи практически изцяло на заплахата от употреба на ядрени оръжия.
Въпреки че е една от най-бедните държави в света, Северна Корея изразходва близо една четвърт от своя брутен вътрешен продукт за развитие на военния си потенциал. В същото време страната е на прага на хуманитарна криза и масов глад. Нещо, което бе признато от самия върховен лидер Ким Чен Ун по време на заседание на Политбюрото на Комунистическата партия през лятото.
На този фон армията на страната само през септември извърши няколко оръжейни теста, включително на нов модел хиперзвукова ракета - оръжие способно да се движи със скорост повече от 5 пъти тази на звука, и което само още САЩ, Китай, Русия и Индия могат да си позволят да разработват.
С какво обаче наистина разполага армията на Северна Корея?
В интерес на истината не е много това, което се знае със сигурност, тъй като страната е изключително затворена и пази в тайна всичко, случващо се в нея.
По тази линия не е ясно с какъв по-точно ядрен капацитет разполага. Оценките са различни и варират в порядъка между 20 и 60 готови за употреба ядрени оръжия. Според информации на американското военно разузнаване от миналата година Северна Корея има и достатъчно материал за изработването на още поне 12 такива годишно.
Подобни ядрени бойни глави могат да бъдат използвани на междуконтинентални балистични ракети, каквито Северна Корея вече тества успешно на няколко пъти през 2017 г. По това, което е обявено от Пхенян ракетата Hwasong-15 тогава е достигнала до височина от 4475 км (над Международната космическа станция) и е паднала на около 1000 км разстояние от точката си на изстрелване. Смята се че такъв тип ракета има обхват до 13 000 км., което означава, че би могла да достигне до всяка една точка в САЩ.
В края на миналата година пък по време на парад в Пхенян бе показана друга междуконтинентална ракета, по-голяма от Hwasong-15 и вероятно най-голямата, позната от подобен тип. Тя обаче все още не е преминала каквито и да е полеви тестове, а най-вероятно това няма да се случи в рамките на тази година. Размерът ѝ обаче налага предположението, че тя би могла да има потенциал да бъде въоръжена с няколко бойни глави.
Семейството на балистичните Hwasong се допълва от още няколко модела със среден и далечен обхват между 1500 и 10 000 км. Още през 2017 г. се смята, че севернокорейците по онова време или вече са успели, или е въпрос на не много време да добият достатъчно технологичен потенциал, така че да могат да въоръжат балистичните си ракети с ядрени бойни глави.
От 2016 г. пък се провеждат успешни тестове на балистични ракети, изстреляни от подводници. Те са с неясен обхват, но по големината им се предполага, че той е между 500 и 2000 км. Те също имат капацитет да носят ядрено оръжие.
По този начин Северна Корея постига двa от общо трите компонента на така наречената "ядрена триада" - наземни балистични ракети, подводници и стратегически бомбардировачи. Идеята на триадата е да бъдат максимално ограничени възможностите на потенциален противник да унищожи ядрената мощ на някоя държава и съответно предоставя шанс за ответен удар.
В случая със Северна Корея наземно базираните балистични ракети са допълнени от такива в подводници, което дава гъвкавост в организирането на ядрената стратегия и повече опции за изненадващ удар.
Освен балистичния арсенал обаче в Пхенян разработват и крилати ракети.
Първият успешен тест на такива оръжия беше проведен миналия месец, а държавните медии реферират към опита като "стратегически" и с цел "възпиране". Това навежда на предположението, че и тази ракета се разработва с мисълта за ядрена употреба, макар че не се знае дали севернокорейската технология е достигнала до ниво на произвеждане на толкова малки бойни глави.
По същество обаче крилатите ракети са доста по-бързи от балистичните и се движат в криволичеща траектория, което ги прави значително по-трудни за прихващане. Те обаче са и по-малки и съответно обикновено се класифицират като тактически, а не стратегически оръжия.
Говорейки за истинска мощност все пак, досега най-мащабният проведен тест е от 2017 г. Тогава на полигон в северната част на страната по сеизмологичен път е засечен взрив със сила около 200 килотона (12 пъти по-мощен от бомбата над Хирошима), а официалните медии обявяват, че е бил проведен успешен тест на водородна бомба. Впоследствие сателитни снимки показват, че експлозията е нанесла щети на полигона, който няколко месеца по-късно е затворен.
Притежава ли обаче Северна Корея други оръжия за масово унищожение?
Още от 50-те години на миналия век, веднага след края на войната на полуострова, страната създава програми за разработване на биологически и химически оръжия. Така до края на 80-те години се смята, че е натрупан запас от няколко стотици тона смъртоносни бойни химикали, включително иприт, зарин и други нервнопаралитични агенти.
Към момента е много вероятно този запас да е увеличен неколкократно, а вариантите за използването му са разнообразни и включват както ракети с малък и среден обсег, изстреляни от земята или самолети, така и най-обикновени артилерийски снаряди. Това е сериозен повод за притеснение на юг от границата, тъй като южнокорейската столица Сеул се намира на по-малко от 25 километра от демилитаризираната зона между двете държави.
Северна Корея разполага и с биологични оръжия, въпреки че е част от Конвенцията на ООН за забрана произвеждането, складирането и разпространението на такъв тип вещества. Според южнокорейското разузнаване техните съседи произвеждат смъртоносни патогени като антракс, едра шарка и чума. Все пак остават неясни способностите на Пхенян да ги използва като оръжие.
Що се отнася до конвенционалния капацитет, Северна Корея разполага с четвъртата по големина армия в света с близо 1,3 милиона активен състав и още около 600 000 резервисти.
За периода 2007-2017 г. средният годишен бюджет за отбрана е 3,6 милиарда долара, което като процент от БВП е повече отколкото всички останали в региона. Като количество броят на техниката и оборудването също е доста впечатляващ - над 3500 танка, около 550 самолета, над 70 подводници и над 30 000 оръдия и системи за залпов огън.
Всичко това обаче е остаряваща съветска техника от времето на Студената война, която става все по-ирелеватна в съвременните условия.
Затова Северна Корея разчита на своите оръжия за масово унищожение.
Тъй като чисто финансово няма възможност да си позволи поддържането на високотехнологично ниво на армията, страната залага на ядреното възпиране като единствен коз.
Той освен чисто военно-стратегическа стойност има и политическо значение, където дебатът за денуклеризация се използва като разменна монета.
