Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Ще поставим френската икономика на колене" - протестът, който иска да спре плановете на Макрон на всяка цена

Защо във Франция има толкова силна съпротива срещу пенсионната реформа Снимка: БГНЕС
Защо във Франция има толкова силна съпротива срещу пенсионната реформа

Спрени влакове, затворени пристанища, празни училища и университети, отменени полети, несъбран боклук, блокирани доставки на горива заради неработещи рафинерии.

Такава е ситуацията във Франция в началото на тази седмица след поредните масови стачки и протести на местните профсъюзи.

Всъщност това е шестият път, при който над милион души от цялата страна излизат на протест от средата на януари насам, а причината за недоволството са плановете на президента Еманюел Макрон да повиши възрастта за пенсиониране.

Вече два месеца правителство, профсъюзи и опозиция са се вкопчили в борба и не изглежда някоя от страните да е склонна на отстъпки.

Без съмнение това представлява най-голямото вътрешно предизвикателство за Макрон в опита му да прокара пенсионна реформа, която мнозина не смятат за необходима.

Скорошно социологическо проучване на Френския институт за изследване на публичното мнение (IFOP) показва, че 67% от френските граждани подкрепят протеста, а 40% от тях не само го поддържат, но и определят стачките като "абсолютно оправдани".

От друга страна около 40% от запитаните смятат, че местните профсъюзи към момента представляват много по-ефективна опозиция на Макрон, отколкото опонентите му в лявото политическо пространство.

Подобни са оценките и на социологически проучвания на агенциите Elabe и Harris Toluna.

Много полети останаха отменени заради стачките на професионалните синдикати Снимка: БГНЕС
Много полети останаха отменени заради стачките на професионалните синдикати

Така най-големият противник на Макрон в случая не са левите политически партии, а различните професионални синдикати.

Тази седмица те се заканиха да блокират страната и да разширят стачките като включат осем рафинерии към Общата конфедерация на труда (CGT) - най-старата синдикална конфедерация във Франция и една от осемте най-големи в страната.

"Идеята е Франция да бъде блокирана", обяви Фабрис Мишо от клона на железниците към CGT. Неговият колега, отговорен за химическата индустрия, дори отиде по-далеч в заплахите си.

Според Еманюел Лепан целта на блокирането на доставките на горива е да "постави френската икономика на колене".

Все още не е ясно колко дълго ще продължат стачните действия. Вече има призиви за разширяване, така че да бъде включено и производството на електроенергия и да се окаже още натиск върху правителството. Страховете на синдикалистите са, че промяната в законодателството ще бъде одобрена от парламента, въпреки че Макрон все още няма сигурна подкрепа там. 

Президентът счита реформата за "изключително важна" и я определя като средство, което ще спаси френската пенсионна система от фалит. Самата тя предвижда нарастване на минималната пенсия, която трябва да бъде минимум 85% от размера на минималната работна заплата или около 1200 евро.

Източникът на всички конфликти обаче се крие в идеята за постепенно повишаване до 2030 година на пенсионната възраст - от 62 на 64 години. Изискването към работещите ще е да са плащали вноски в продължение на 43 години, за да могат да получават пълна пенсия.

По този начин се очаква да се постигне баланс в текущите дефицити на пенсионните каси, породени от увеличената продължителност на живота и нарастващия брой възрастни хора.

В съседните на Франция държави вече бяха въведени подобни реформи. Например в Германия тече процес на поетапно увеличение на пенсионната възраст, която трябва да стигне от текущите 65 до 67 години.

Същата е ситуацията в Италия и Испания, където тя се вдига до 67 години. За Великобритания пенсионната възраст вече е 66 години.

Профсъюзите обаче не отчитат тази тенденция. Според тях управлението на Макрон е изцяло про-бизнес ориентирано и защитава правата на едрия капитал за сметка на работниците. Вместо да се приложат други мерки като вдигане на данъците за богатите и бизнеса, правителството прехвърля тежестта върху работниците.

Тук синдикатите и левите партии използват стара тактика и опитват да прехвърлят дебата върху традиционната ос на противопоставяне между бедни и богати в опит да привлекат обществена подкрепа и да принудят правителството да оттегли предложението си.

Искат вдигане на данъците за бизнеса и богатите, въпреки че Франция от години се нарежда сред страните с най-висока таксация в Европа. За 2022 г. корпоративният данък ще бъде 25% (намален от 27%), докато прогресивният данък доход в момента достига до 41% за годишни приходи до 169 000 евро и 45% за приходи над тази сума.

Според професор Доминик Андолфато от Бургундския университет действията на синдикатите са сравнително ефективни, тъй като привличат желаната обществена подкрепа, но са твърде предвидими

"Ако движението остане в ръцете на синдикатите, не съм сигурен, че те ще стигнат много далеч", смята експертът в областта на синдикалните организации, добавяйки, че не е ясно дали те имат достатъчно ресурси, за да поддържат продължителни стачки по време на висока инфлация.

"С нарастването на цените на храните и енергията не е толкова лесно да убедиш хората да стачкуват продължително", смята той, цитиран от The New York Times.

Единственият начин да бъде спряна реформата е, ако се премине към дългосрочна блокада на цялата държава или радикални действия в стила на "жълтите жилетки". Подобни подходи обаче могат да имат дълготрайни и непредсказуеми социално-политически и икономически последствия.

Друг е въпросът какви щети ще нанесе непопулярната реформа върху управлението на Макрон и партията му.

Миналата година той успя да спечели президентските избори, но във врата му продължава да диша Марин льо Пен и нейният популистки крайнодесен "Национален фронт". Те стоят в опозиция на пенсионната реформа, но в далеч по-умерен и приемлив стил от обичайното си агресивно поведение.

Неслучайно вече споменатото социологическо проучване на IFOP показва, че Льо Пен печели най-много дивиденти от споровете покрай пенсионната реформа. Над 45% от респондентите смятат, че тя олицетворява по-ефективна опозиция на реформата дори от синдикалистите. В сравнение с нея лидерът на CGT Филип Мартинез има симпатиите на 41% от запитаните в анкетата. 

В допълнение "Националният фронт" излиза начело като политическата формация с най-висока обществена подкрепа от 35% в сравнение с 28% за партията на Макрон.

Каквото и да се случи с пенсионната реформа, предстоят трудни месеци за неговото правителство. 

 

Най-четените