Турция няма славата на военноморска сила, но може би това е напът да се промени. При това не толкова чрез огромен военен флот, а с въздушни сили.
В края на миналата седмица компанията производител на бойно дронове Baykar Tech успя проведе първи успешен летателен тест на най-новото си изделие Bayraktar Kazilelma.
Той представлява безпилотен изтребител от следващо поколение, а идеята за него е да се превърне в гръбнака на турската палубна авиация и да оперира от бъдещия флагман на военноморските сили - универсалния десантен кораб "Анадола".
"Днес отбелязваме първия полет на Bayraktar #KIZILELMA, нашия безпилотен изтребител", обяви Селджук Байрактар, изпълнителен директор на Baykar Tech. "Нашата страна навлезе в сферата на безпилотните изтребители, което представлява бъдещето на въздушната война."
Машината действително изглежда впечатляващо като характеристики с възможност за напълно автономно излитане и кацане, стелт профил, възможност за достигане на свръхзвукова скорост и висока мобилност. Може би най-важното е ниското тегло, което позволява на машината да оперира от палубата на специален кораб, въпреки размера си, близък до този на самолет.
Всъщност Kazilelma е резултат от две десетилетия развитие на дрон технологиите в Турция. Самият Селджук Байрактар е известен не само с това, че е зет на президента Ердоган, но и че е архитект на турските системи за безпилотни летателни апарати. Той е основният човек, който стой зад успешния модел бойни дронове Bayraktar TB2, доказали се като евтино и изключително ефективно средство с решаваща роля в конфликтите в Сирия, Либия и Нагорни Карабах.
Неслучайно и над 20 държави по света проявяват интерес или вече са закупили въпросната машина.
Bayraktar #KIZILELMA'nın ilk uçuş günü... ✈️🍎🚀
— Selçuk Bayraktar (@Selcuk) December 14, 2022
Bu uçuşla ülkemiz, havacılıkta yeni bir dünyanın kapılarını açmış oldu. Tıpkı ecdadımızın demir dağların kapılarını açtığı gibi...🇹🇷
Today marks the maiden flight of Bayraktar #KIZILELMA, our unmanned fighter jet... pic.twitter.com/Gfy5kr2YxO
Дори украинските сили ги използват сравнително успешно в първите етапи на войната срещу Русия. Именно Bayraktar TB2 има сериозно участие при потопяването на флагмана на руския Черноморски флот - ракетният крайцер "Москва".
Все пак концентрацията на руска противовъздушна отбрана и способности за водене на електронна война в голяма степен лишиха оперативната свобода на "Байрактари"-ите и почти обезсмислиха тяхното присъствие в Украйна към момента.
Дронът е представител на едно застаряващо поколение, а Турция надгражда опита от него в следващия модел BT3, предвиден да влезе на въоръжение следващата година и да бъде включен в програмата на Турция за построяване на леки самолетоносачи.
Целта на южната ни съседка е да стане първата държава в света, която изцяло използва безпилотни самолети за своята палубна авиация. Не че е единствената страна, развиваща подобни способности, но при всички положения Турция е водещата сила в конструирането на нов клас "дрононосачи", опериращи с безпилотни самолети с голям обсег като основен боен компонент.
Всъщност всичко това е резултат от адаптиране към злощастно стечение на обстоятелствата.
Амбициите на Турция за собствен самолетоносач са от доста време и са свързани с "Анадола", който все още не е готов и преминава тестове. Той представлява амфибийна платформа, точно копие на испанския "Хуан Карлос I", чиято първоначална идея е да може да работи с хеликоптери и изтребители пето поколение F-35B с вертикално излитане.
Турция инвестира сериозно в програмата F-35 и стана основен партньор в разработката още от самото начало. Очакванията бяха в даден момент страната да разполага с над 100 бройки от изтребителя, включително модификациите B, които са специално пригодени за самолетоносачи и амфибийни платформи като "Анадола".
Bayraktar TB3 is the upgraded version of Bayraktar TB2. It has a Turkish origin engine.
— 〔⊹〕 (@UAV_UCAV) December 17, 2022
The drone will provide operational attack air power to the Turkish navy ship TCG Anadolu.https://t.co/1CwLENhaqR
🎥@aitelly3d pic.twitter.com/YY7SMUwKDG
Всичко обаче приключи, след като Турция завърши сделка за закупуване на руски системи за противовъздушна отбрана C-400. Това накара Съединените щати да извадят Анкара от програмата за F-35 поради опасенията относно разполагане на руски радар и пето поколение изтребител в една и съща система .
Така Турция не остана с особено голям избор от възможности при вече инвестирана огромна сума за развитието на "Анадола". Той трябваше или да остане просто като един много скъп хеликоптероносач, или да бъде измислена нова концепция, която да се възползва изцяло на възможностите на дизайна му.
В крайна сметка на преден план излиза идеята за превръщането кораба в ново поколение "дрононосач".
Той ще може да превозва една напълно оборудвана ескадрила Bayraktar TB3, a след няколко години и следващото поколение Kizilelma, наред с още максимум 12 хеликоптера. Към това се прибавят и стандартните възможности на кораб от такъв клас да превозва оборудване и тежка техника, необходими за извършване на десантна операция.
В етап на проектиране е и следващ кораб от същия клас и със същите характеристики, чието име ще бъде "Тракия".
Защо обаче са необходими точно такива скъпи съдове за военноморските сили на фона на тежка икономическа криза и растяща инфлация?
Отговорът е съвсем прост - проектиране на сила и влияние. През последните години президентът Ердоган успя да се издигне страната си като важен регионален фактор, заемайки основна роля в разпределението на баланса на силите в Близкия Изток, Северна Африка и Кавказ.
Като страна с огромен излаз на море, стратегическо разположение и много териториални и други спорове в района на Средиземноморието, Турция трябва да поддържа силен флот, който да подкрепя външнополитическите амбиции.
Тук идва ролята на "Анадола" и "Тракия" под формата на плаващи авиобази, които ще позволят на Анкара по-лесно да проектира сила далеч извън своята територия и независимо от достъпа до базите си на сушата.
Крайбрежието на Африка, Сомалия или Сирия са места, където Турция от години има интереси и където действащите нискоинтензивни конфликти, са доказано идеалното поле за работата на бойни дронове.
Нещо повече - Турция ще стане единствената страна с възможност да оперира толкова голям военен кораб в Черно море, имайки предвид, че руският самолетоносач "Адмирал Кузнецов" е в почти непрекъснато състояние на ремонтни дейности.
Потенциалното присъствие на два кораба от клас "Анадола", действащи под флага на НАТО, има голям шанс да въздейства върху текущата доминация на Русия в района, утвърдена от пълния контрол над Азовско море, масивното натрупване на сили в Крим и овладяването на част от украинското крайбрежие до устието на Днепър.
И все пак "дрононосачите" в текущия си вид не могат да заместят по никакъв начин присъствието на F-35 и възможностите, които той осигурява. Най-малкото "Анадола" и "Тракия" са изцяло зависими от противовъздушна отбрана, осигурена от останалите кораби в бойната група и нямат никакъв шанс да оспорват превъзходство във въздуха срещу противник, който разполага със самолети.
Погледът е насочен по-скоро към бъдещето.
Амбициозните програми за големи бойни дронове и кораби, от които да действат, показват широките амбиции на Ердоган. Това са преходни стъпки, водещи към бъдеще на собствен голям самолетоносач, изтребител и безпилотни дронове от следващи поколения след Kazilelma.