Най-накрая дългочаканата контраофанзива на украинската армия започна след дълги месеци на подготовка, лъжливи маневри и всякакви финтове за залъгване на руския противник.
Новината за началото на лятната военна кампания бе потвърдена както от украинския президент Володимир Зеленски, така и от властелинът в Москва Владимир Путин.
Наистина дълго време се спекулираше за началото на офанзивата с всякакви възможни анализи за това кога и къде ще ударят силите на Киев, по какъв начин ще действат и съответно как ще отговорят руснаците.
Украйна дали умишлено, дали не - започна атаката си чак през юни, макар че за нея се вдигна толкова шум, че руските пропагандисти започнаха да иронизират забавянето. Сега вече не им е толкова забавно.
За всеки, който се интересува от история, е ясно, че в тази част на света от поне 500 години насам мащабни военни кампании се стартират, когато разпутицата отмине.
Именно руската армия трябва да е особено наясно с това, имайки предвид начина, по който затъна в украинската кал в края на миналата зима, след като не си разчете правилно силите и нахлу в Украйна в най-неподходящото време на годината.
В крайна сметка времето за гадаене и игра на нерви приключи.
Украинците действат на широк фронт и атакуват в поне няколко направления, като дотук мащабни сражения има в района на вече несъществуващия Бахмут, както още градовете Авдеевка и Маринка в посока регионалния център Донецк.
Пробив ще се търси и на юг, където се предполага че основна цел ще бъде Токмак - важен транспортно-логистичен център, където се пресичат няколко основни пътища в областите Запорожие и Херсон.
Падането на Токмак би прекъснало снабдителната линия на руската армия в района и потенциално би означавало прекъсване на цялата сухопътна връзка между Крим и Русия през окупираните градове Мелитопол и Мариупол.
Разбира се, само няколко дни след началото на украинската контраофанзива, е твърде рано да се правят оценки за каквото и да е, имайки предвид количеството дезинформация, което залива новинарския поток. Обикновено реалистичните новини идват с около 8-12 часа закъснение, когато боевете в определено място вече са затихнали.
В момента вече е сигурно, че украинската армия е изтласкала противниците си от поне 6-7 малки населени места в Донецка и Запорожка област. Това провокира доста сериозна вълна от оптимизъм, която обаче е прекалено прибързана, тъй като въпросните селища дори не представляват първата линия от отбраната, а руснаците на някои места отвръщат успешно на удара.
Зимната пауза бе използвана от тях, за да подготвят три отбранителни линии в Запорожието и Югозападен Донцек с различни нива на укрепления, така че да се защити в максимална степен достъпа до Токмак и Мелитопол. Пътят до там със сигурност няма да бъде лек, ако съдим по първите дни на офанзивата..
В случая за Украйна особено видим проблем е липсата на превъзходство във въздуха, като се прави опит този дефицит да се компенсира с използването на много дронове и високоточна артилерийска поддръжка.
Не че липсата на достатъчно авиация е нещо ново, но за разлика от повечето време миналата година, сега украинците не се отбраняват и не извършват изненадващо настъпление, а трябва да осъществят атака, за която противникът знае и се подготвя отдавна.
Със сигурност за силите на Киев не спомогна и срутването на стената на Каховския язовир миналата седмица.
Резултатът е грандиозно преливане на река Днепър и стотици квадратни километри наводнения, които де факто скъсяват фронта, правят невъзможно потенциално действие на украинската армия в района и дават възможност на руснаците да прехвърлят сили по други места на отбраната си.
Междувременно от руска страна тръбят за нанесени огромни загуби на украинската армия. Да, има голямо количество разбита техника и загуба в жива сила на атакуващата страна, но много от твърденията на Москва звучат меко казано преувеличено.
Самият министър на отбраната Сергей Шойгу обяви, че през първите три дни на боевете украинците са загубили 3715 души, 52 танка, 48 оръдия и 53 дрона. Той дори връчи най-високото военно отличие на войници, поразили немски танкове Leopard и американски бронирани машини Bradley.
Руската пропагандна машина раздува това като гигантски успех, въпреки че реално става въпрос за едва няколко броя от западните машини. В същото време доста по-малко внимание се обръща на собствените загуби, като тази на началник-щаба на 35-а Общовойскова армия Сергей Горячев, чиито команден център е поразен от украинската артилерия във вторник.
Съвсем нормално е при подобен мащаб на действията да има сериозни загуби, стига те да не се превърнат в норма за украинското настъпление. Клиповете с ударени Leopard-и и Badley-та не показват нищо друго освен, че няма неуязвима техника. Всъщност една голяма част от новите оръжия тепърва ще бъде вкарана в боя.
Въпросът е те да бъдат използвани по най-ефективния възможен начин. Дотук става ясно, че моралът в руската армия съвсем не е спаднал, както очакваха мнозина, на фона на миналогодишните неуспехи, хаосът в командването и конфликтът между "Вагнер" и Москва.
Все пак тестовете пред руската устойчивост тепърва предстоят, когато (или ако) се случат първите по-сериозни пробиви в защитата. Украинската армия ги търси на няколко места и няма да се колебае да изсипе точно в такива пролуки основните си и най-добре екипирани резерви.
Досега украинската армия многократно се доказа, че действа достатъчно гъвкаво и може да се адаптира далеч по-бързо от своя противник към текущи промени.
