Печелил я е само един вратар в историята, Лев Яшин.
Взимали са я и трима защитници, Франц Бекенбауер, Матиас Замер и Фабио Канаваро.
Но никога "Златната топка" не е била в ръцете на типичен, пълнокръвен дефанзивен халф - в цялата близо 70-годишна история на най-престижния индивидуален приз във футбола.
Затова през тази година можем да станем свидетели на нещо историческо. Родри не е най-големият фаворит за наградата, но е поставян на второ място сред Винисиус Жуниор и определено е в съкратения списък на тези, които заслужават най-много да бъдат отличени.
Човекът, донесъл първата европейска купа на Манчестър Сити с победния си гол във финала срещу Интер, има възможността да сътвори история и по друг параграф.
На пръв поглед може да е трудно да си го представим със "Златната топка", за която дълго време бяха абонирани Лионел Меси и Кристиано Роналдо.
Традицията е такова отличие да се дава на нападателите, на техничарите, на носещите блясъка и красотата. Докато Родри остава в сянка и по начало функцията му е да осигурява платформа за това други да блестят.
Парадоксът точно при този футболист е, че върши работата си толкова добре и постигна толкова много със своите отбори, че светлината на прожекторите нямаше как да не освети и него.
Откриващият мач на Сити в тази Шампионска лига напомни какво направи Родри в миналогодишния финал. Когато се правеха прогнозите кой ще наследи трона на Меси и Роналдо, нямаше как да се предположи, че кандидат ще бъде такъв играч - на пръв поглед привлечен да играе поддържаща роля в безупречно функциониращата машина на Пеп Гуардиола.
Но се оказа, че взетият от Атлетико Мадрид халф е не просто ултимативният отборен футболист, но и е способен да решава най-големите мачове.
Нека си припомним: беше играч на мача във финала срещу Интер, играч на годината в Шампионската лига и после играч на турнира за Испания във финалите за Лигата на нациите.
Година по-късно Родри беше избран за №1 на Европейското първенство, където поведе "Ла фурия роха" към титлата. А междувременно взе и приза за най-добър на Световното клубно първенство.
Да не забравяме и че постави невероятен рекорд от 74 поредни мача без загуба в периода от февруари 2023 г. до май 2024-та.
"Много съм щастлив от всичко, което ми се случи в последните години, да спечелим каквото спечелихме, както и европейската титла със страната ми, е сбъдната мечта", каза наскоро 28-годишният Родри.
"То е просто следствие от упорит труд, постоянство и от това никога да не се предаваш. Индивидуалните награди са резултат от многото работа".
Думите му са достатъчно показателни за неговия подход. Докато по-егоистичните играчи се целят в индивидуалните отличия, Родри ги прибира благодарение на играта си изцяло в услуга на отбора.
"Сега наистина усещам, че хората признават приноса ми и ме подкрепят за "Златната топка". Разбира се, мечта е да я спечеля, защото никога не съм предполагал, че ще стигна дотук".
"Но когато стигнеш до тази фаза, просто ти се иска хората да си дадат мнението, да гласуват за когото решат и това е. Ще приема всякакъв резултат", каза още Родри по темата.
В родината му няма как да не го подкрепят отдадено за наградата.
Дори в златния период на испанския национален отбор с двете поредни европейски титли и световната от 2010-а, Шави Ернандес достигна най-много до третото място за "Златната топка" (в три различни години).
Андрес Иниеста пък завърши втори в годината, в която реши финала на Мондиал 2010 с гола си във вратата на Нидерландия.
Последният испанец, печелил отличието, е Луис Суарес от 1960-а. Единственият друг испански победител е натурализираният аржентинец Алфредо ди Стефано.
В Манчестър Сити също имаше усещане години наред, че звездите им са пренебрегвани за индивидуалните награди.
Това вече не е съвсем така, тъй като четири от последните пет награди за играч на годината в Англия отидоха на "Етихад" (макар и не при Родри).
Но "Златната топка" вече ще е друг тип признание не само за конкретния футболист, но и за целия отбор на Сити.
Когато гледате мач на Сити или на Испания, едва ли точно дефанзивният халф ще ви направи най-силно впечатление. Може и въобще да не обърнете внимание на играта му. Но няма как да е случайно, че за 18 месеца той е загубил само един мач (финала за ФА Къп срещу Манчестър Юнайтед).
Нито пък са случайни четирите му поредни титли със Сити.
"Знам, че изпълнявам различна роля от повечето футболисти, номинирани за тези награди. Но това показва, че футболът може да е красив от различни гледни точки", отбелязва той.
"Може да е красив, когато играеш като халф, когато вкарваш голове или играеш в защита. Доста хора оценяват ролята на полузащитника, така че ще видим как ще гласуват".
Напоследък испанецът се доказа не само като играч за големите мачове, но и като надеждния лидер за всякакъв тип сблъсъци, за всякакъв тип предизвикателства в центъра на терена.
Независимо дали ви трябва типичен "разбивач" в халфовата линия, или някой, който действа като метроном при разиграването на топката, или някой, който да направи решаващия пас или да нанесе решаващия удар: Родри винаги е в състояние да направи всичко това.
Затова и може да стигне там, където никой друг дефанзивен халф не е стигал в резултатите за "Златната топка".
Ако се случи, ще бъде заслужено.
Футболът наистина вече е различен - и фигурата на Родри по някакъв начин символизира тъкмо промяната в модерната футболна философия и фокуса върху отборната игра.
