Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Златното поколение се превръща в поколение на фалшивите надежди

До момента Де Бройне е най-разочароващият футболист на това първенство и мачът с Хърватия е последният му шанс да се поправи Снимка: Getty Images
До момента Де Бройне е най-разочароващият футболист на това първенство и мачът с Хърватия е последният му шанс да се поправи

Дотук Белгия е най-разочароващият отбор на Световното първенство.

А Кевин Де Бройне е най-разочароващият играч заради репутацията на халф №1 в света, заслужена през годините в Манчестър Сити.

Много се говореше още преди началото на първенството за напредналата възраст на звездите в този състав, който изглежда преминал пика си.

Самият Де Бройне увеличи напрежението със смущаващо интервю, в което обяви, че заедно със съотборниците му нямат шанс за титлата, защото вече са "твърде стари".

Допълни и че му е твърде трудно да играе за Белгия, тъй като е свикнал със съвършенството в Манчестър Сити, където целият тим функционира много по-добре.

На 31 години Де Бройне не е сред най-старите в състава, но беше сред най-слабите и в първия мач срещу Канада, и вчера при безславното 0:2 срещу Мароко.

Останалите поне имат някакви оправдания. Еден Азар вече е тотално негоден за големия футбол, Амаду Онана е твърде неопитен, Миши Батшуай не може да надскочи собствените си възможности.

Защитниците Тоби Алдервейрелд и Ян Вертонген, които минават за истинските "старци" в тима, всъщност изобщо не се представят толкова лошо. Те опазиха суха мрежа в първия мач и в 73 минути от втория, след което Белгия допусна евтин гол от статично положение.

Всъщност проблемите на Роберто Мартинес и на неговия състав не са толкова в защита, колкото в предни позиции. Там, където трябва да е силата точно на Де Бройне.

Той е считан за най-добрия полузащитник в момента заради способността си да бъде двигателят на Сити мач след мач и да плете комбинации с по-голямо въображение от всички останали на терена.

Надеждите на Белгия на това първенство са свързани преди всичко с него. Но самият той не е във възторг от играта си и няма как да го скрие.

"Не смятам, че изиграх страхотен мач. Не знам защо ми дават наградата, може би е заради името ми", призна си чистосърдечно Де Бройне, когато получи приза за играч на мача след 1:0 над Канада. Трофеят заслужаваше да отиде при някой от загубилите канадски играчи, но гласуващите в анкетата на сайта на ФИФА избраха друго.

Тогава халфът отчете, че трябва да качи нивото си в следващите мачове, но срещу Мароко беше още по-слаб.

Де Бройне не можеше да си намери мястото на терена, топки отскачаха от него и често му бяха отнемани, а той не произведе никакви значими подавания или удари. Говорим за човек с 13 асистенции за Сити само през този сезон и общо 134 голови паса за клуба си. Познавайки възможностите му, тези два мача за Белгия са просто катастрофа.

Още по-смущаващото е, че в него се забелязва някакво оскърбление и нежелание, макар че представя страната си на най-голямата футболна сцена. Да играеш за Белгия понякога може би е обезсърчаващо, когато си свикнал с класата на Сити, но да не забравяме, че отборът на Роберто Мартинес е вторият най-добър света според ранглистата на ФИФА.

Дори и когато са част от по-слаби национални отбори, лидери и звезди от ранга на Де Бройне поемат цялата отговорност в мачовете и опитват да ги решат с класата си. Белгиецът обаче е някак дистанциран и отегчен на това първенство и е трудно да се намери обяснение.

Поведението на мароканската звезда Хаким Зиеш е на другия полюс.

Футболистът на Челси, който стои предимно на скамейката при лондончани, се раздава неуморно за каузата на Мароко, пресира, връща се в защита и срещу Белгия се запомни с отменения гол и с асистенцията в последните секунди.

Тъкмо такова отношение липсва на Кевин Де Бройне в момента.

Естествено, трудностите се дължат не само на него, но и на цялостните проблеми в Белгия - защото играчите на Роберто Мартинес просто не функционират като отбор.

Когато не притежават топката, те са бавни и не работят достатъчно усърдно, пресата им лесно се преодолява и се налага да разчитат на Вертонген и Алдервейрелд (обща възраст 68 години) като последна преграда пред Куртоа.

Когато пък владее кълбото, Белгия разчита твърде много не на отборни идеи, а на индивидуални проблясъци от звездите си - които обаче вече нямат предишните възможности, а май и предишното желание.

Все пак незаслуженият успех над Канада на старта запазва шансовете на Белгия преди последния мач в групата срещу Хърватия. На "червените дяволи" обаче ще им е необходима победа, а с показания до момента футбол тя не е много вероятна.

Далеч по-вероятно е отчайващо отпадане в групата, което ще е край на една цяла ера за този отбор - и би трябвало да последват редица отказвания на играчи и раздяла с треньора Мартинес.

Де Бройне пък може да се върне обратно в Манчестър Сити още следващата седмица и по Коледа отново да разгърне арсенала си от невъзможни пасове и кинжални удари с небесносиния екип.

Но при цялата му брилянтност за неговия клуб, пасивността с екипа на Белгия няма как да не хвърли сянка върху неговата репутация.

За него и за редица от съотборниците му в националния това най-вероятно е последното световно първенство. Те са определяни като златно поколение, но изглежда ще останат в историята като поколението на фалшивите надежди.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените