Арсен Венгер ви нарича „вежлив боец". Как се отнасяте към такава характеристика?
-Не звучи лошо. Важно е какво правиш на полето, а не какъв ти е прякорът. Трябва да бъдеш боец на всяка тренировка, на всеки мач. В живота пък е по-добре да си възпитан човек.
Имате ли си истински прякор, с който се обръщат към вас?
-Понякога ме наричат Ти Джей. Това идва от второто ми име Джеймс. Друг път се обръщат към мен с Люис, като пилота от Формула 1. Казва ли са ми, че приличам на него. Всъщност мисля, че по-скоро Люис прилича на мен (смее се)
Когато обяснява определението си, Венгер казва, че вежлив е заради това, че сте добре възпитан. А според някои информации имате и татуировка посветена на семейството си...
-Да, татуировките ми са свързани с близките ми, които аз много обичам. Родителите ми не пропускат нито един мач с мое участие. Особено баща ми. Трябва да се случи нещо изключително, за да не дойде той на стадиона. Аз съм страшно привързан към семейството си, израснал съм в страхотна среда и в Ню Йорк с татуировката, която си направих там върху китката се опитах да запечатам тази емоция, която изпитвам когато става дума за тях.
А защо е на санскрит (б.р. - древен индоарийски език, познат още като „езикът на древна Индия)?
-Просто ми хареса стила. Направена е при първото ми посещение в Ню Йорк, исках да го запомня, защото града ми направи страхотно впечатление. И до сега винаги когато имам възможност обичам да пътувам и да си правя по някоя подобна татуировка. На рамото си например имам изобразен дракон и рицар, който го пронизва.
Родителите повлияяха ли на професионалния Ви избор?
-Нито баща ми, нито майка ми някога са ми налагали желанията си за това с какво да се занимавам или в кой клуб да играя. Решенията винаги са си били мои, те просто ме подкрепиха и ми се посветиха изцяло. За да бъде на дебютния ми мач с екипа на Саутхемптън в Лийдс татко пожертва работата си. Тогава той помоли шефа си да го освободи, но отговора, който получи бе:„Избирай кое е по-важно за теб - работата или сина ти". Баща ми отговорил „Сина ми" и дойде на мача. Бях само на 16 години, но успях да отбележа. Убеден съм, че е и заради присъствието на баща ми на този двубой. Просто исках да му се отблагодаря по този начин. Кой знае как щеше да се отрази на кариерата ми ако бях играл лошо в тази среща..Но това е доказателство за това какво е направило семейството ми за мен и какви чувства изпитвам аз към близките си.
На кой отбор бяхте привърженик като дете?
-На Ливърпул. Баща ми им бе почитател и това се предаде и на мен. Естествено когато заиграх при професионалистите, това престана да има значение.
Имате ли желание цялата ви кариера да премине в Арсенал или искате да опитате и някъде другаде?
-Много обичам Ню Йорк. Може би един ден бих се пробвал да поиграя в Мейджър Сокър Лигата в местния клуб.
На терена да си възпитан не винаги се възприема като предимство, мнозина дори считат това за минус на Арсенал...
-Понякога в отбора си говорим, че повече трябва да се фокусираме върху резултата. Понякога в по-обикновени мачове правим страхотен спектакъл, но когато играем в дербитата, сякаш се губим. В някои случаи е по-добре да спечелиш с 1:0 и да не си спомняш за качеството на играта, отколкото да покажеш суперпродукция и да загубиш. Не искам да разсъждавам много по темата, защото главното е да играя, а не да говоря. Но смятам, че трябва да проявяваме повече агресивност в двубоите срещу тимовете от голямата четворка на Англия.
Венгер пак спази традицията и не взе някоя доказана звезда, а предпочете да прави такива от млади играчи. Замисляте ли се защо това е така?
-Едно от забележителните неща свързани с Арсенал е това, че мениджърът вярва във възможностите на младите да израстват, да се развиват и прогресират. При това вярва изцяло. И ние усещаме това дори когато сме изиграли не особено добър мач. За съжаление през последния сезон бяхме преследвани от контузии и в доста голяма част от него не можехме да разчитаме на оптимален състав. Мисля, че това е една от главните причини да не спечелим отличие. Що се отнася до трансферната политика - този въпрос е в компетенцията на мениджъра. Нашата задача е да радваме привържениците с играта си. Вече им дължим няколко титли, само да гледат красив футбол едва ли ги удовлетворява.
Как си обяснявате многото контузии?
-Едва ли има някой, който да знае отговора на този въпрос. Това се случва не само в Арсенал, но и в останалите отбори от Висщата лига. Не можем да направим нищо, просто се примиряваме с реалността.
Вие сте един от малкото англичани в Арсенал. Не ви ли се струва, че сте прекалено интернационален отбор?
-Да, при нас играят много футболисти от различни страни, но част от тях са в системата на Арсенал съвсем малки. И когато стигнат до първия отбор те вече са пропити от духа на клуба и са успели да се адаптират в Англия. Знам, че има фенове, които искат да видят повече англичани в тима, но мога да ги уверя - на терена в отбора се говори само на английски.
Преди година след загубата ви от Манчестър Юнайтед в полуфиналите на Шампионската лига, Патрис Евра каза: Мъжете играха срещу децата...
-Не трябва да се оправдаваме с възрастта. Всеки от нас има достатъчно опит, за да печелим на високо ниво. И не слушаме какво се говори около нас.
Наистина ли пишете книжки за деца?
-Да. Това са различни истории от живота на Ти Джей, т.е от времето когато бях дете. Футболистите привличат огромно внимание върху себе си. И ако имам възможност да науча на нещо по-добре децата, да направя така че да поставят пред себе си правилните цели, които да преследват в живота, защо да не пробвам? Всъщност това бе рещение на цялото ми семейство. Родителите ми, брат ми и сестра ми винаги сме четяли много и решихме, че така можем да привлечем децата към четенето. Нещо, което в момента в Англия е страхотен проблем.
Бившият полузащитник на Манчестър Юнайтед Андрей Канчелскис разказваше, че през 90-те години сър Алекс Фъргюсън е задължавал младите играчи да махнат обеците от ушите си. В Арсенал явно това не е практика, защото вие продължавате да носите такива...
-Не, не е. Арсен Венгер не обръща внимание на подобни вещи. За него е важно това което се случва на полето - на тренировки и на мачове. Много от нащите футболисти също имат обеци, не само аз.
Един от бившите английски футболисти - Крис Уодъл Ви обвини в отсъствие на „футболен мозък". Това обиди ли Ви?
-Никога не съм общувал с него. Думите му не ме вълнуват, отдавам значение само на онова, което мислят за мен хората от близкото ми обкръжение - треньора, семейството ми. Никога не влизам в публични дискусии, отговарям с играта си на терена.
Не ви ли идва твърде много вниманието от страна на жълтата преса? Имаше информация, че един папарак ви е преследвал два часа из Лондон до родния ви дом, където вие просто се искали да вечеряте с приятелката си...
-Да, имаше такава история. Отдавна съм разбрал, че трябва да бъда внимателен извън терена. Възприемам го като даденост, приятелката ми също свикна. Някои хора просто не разбират, че футболистите сме като всички останали и имаме право на личен живот.
Как се справихте със „звездната болест", която често се появява при младите играчи, когато подпишат с клуб от класата на Арсенал?
-Никога не съм страдал от нея, винаги съм бил здраво стъпил на земята. Най-вече благодарение на семейството ми. Никога не съм бил високомерен.
Играете с №14, който бе носен от една от легендите на Арсенал Тиери Анри. Вие ли си го избрахте или Венгер ви го предложи?
-Всъщност ми го предложи човекът, който отговаря за екипите. На мен ми хареса. Тогава изобщо не се замислих на кого е принадлежал преди това, въпреки че по същото време за мен Анри бе най-добрият футболист в света. Едва след това осъзнах този факт, но смятах, че ако поискам да го сменят означава да проявя слабост. Да, осъзнавах, че сравненията с такъв играч са неизбежни. Но винаги съм искал да бъда себе си, а и наистина харесвам този номер.
