Около 520 хил. българи живеят на минимална работна заплата, докато още около 800 хил. работят с възнаграждение близко до минималната заплата. Това заяви пред bTV Любослав Костов от КНСБ.
По думите му това означава, че близо 1/3 от българските граждани живеят около линията на бедност.
Костов коментира още, че в момента се наблюдава сериозен проблем на макроикономическо ниво, заради разликата във вноса и износа.
По думите му правителството няма програма за управление, а държавата не си дефинира приоритетите и няма програма какво ще се прави на фона на инфлацията.
Според Богомил Николов, председател на Асоциация "Активни потребители", трябва да се следят не само пазарите на дребно, а и на едро, откъдето вероятно идват високите цени.
Като основни причини за инфлацията той посочи пандемията от коронавирус и голямото количество необезпечени пари, докато войната в Украйна действа като катализатор на процесите.
Николов беше категоричен, че проблемът не е в търговците, тъй като не стоките поскъпват, а парите поевтиняват.
Председателят на "Активни потребители" прогнозира, че може да се стигне до намаляване на грамажите на някои стоки с цел компенсиране на цените.
Като възможен ход за действие за намаляване на цените Любослав Костов посочи намаляване на очната ставка, докато Николов добави като възможност в тази посока и за намаляване на акциза на горивата.
"Никой не говори за необлагаем минимум, което може да направи 13-а заплата, която би била в помощ на фона на инфлацията", коментира представителят на КНСБ.
Двамата експерти посочиха като добра идея също така у нас да се изчислява покупателната способност, като по-добър индикатор за икономическото положение в страната.
Любослав Костов даде за пример таблицата на Евростат, където България е на последно място.
