Днес отбелязваме 150 години от обесването на Апостола на българската свобода - Васил Левски.
На 18 февруари 1873 г., след като преди това е бил арестуван при Къкринското ханче, българският революционер е обесен в покрайнините на София.
Васил Левски е лидер на Вътрешната революционна организация, идеолог на това, което по-късно ще се превърне в Априлското въстание, способен организатор и човек, който действително иска да види България като свободна и независима държава.
Васил Иванов Кунчев, както е истинското име на Апостола, е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи в родния си град, а след това и в град Стара Загора.
Първоначалният път пред него е този на религията, като през 1858 г. се замонашва, приемайки монашеското име Игнатий. Година по-късно става дякон. Въпреки това обаче той е запленен от идеите за революция и освобождение на България, проповядвани от Георги Сава Раковски и през 1862 г. напуска манастира, за да постъпи в Първа българска легия в Сърбия.
Именно това е периодът и който му носи прякора Левски, като според една от теориите за това е, че революционерът успява да прескочи голям и широк трап - успех, който другарите му приемат като "лъвски" скок.
Според други прякорът идва от постоянните прояви на младежа на храброст и смелост.
След разпускането на Първа българска легия Левски се присъединява към четата на дядо Ильо войвода, но за кратко. От 1864 до 1866 г. Кунчев е учител в село Войнягово, като обаче това не пречи на революционната му дейност. Тайно от учителския занаят той започва организацията на патриотични дружини, с които да бъде подготвено бъдещото въстание.
През 1867 г. Левски се завръща към четничеството, постъпвайки като знаменосец в четата на Панайот Хитов. През следващата година се прехвърля в Сърбия, където се включва във Втора българска легия. Тогава е заловен от сърбите и затворен в Зайчар, а неуспехите на тази тактика го водят до идеята, че революционната дейност трябва да бъде прехвърлена на българска земя.
Левски смята, че трябва да бъдат изградени революционни комитети, които да се превърнат в основа на въстаническата дейност. Така през 1868 г. той започва обиколки из страната, събирайки съмишленици и изграждайки тайни структури от името на Българския централен революционен комитет (БРЦК).
На практика Левски действа като таен агент на територията на Османската империя, подготвяйки голямо, освободително въстание. До 1872 г. той прави няколко обиколки на българските земи, създавайки местни клонове на революционния комитет в села и градове.
В края на април 1872 г. е първото Общо събрание на Българския революционен комитет.
През септември 1872 г. обаче, въпреки забраната издадена от Васил Левски, неговият съратник Димитър Общи организира обира на турската поща в прохода Арабаконак.
Османската полиция попада в следите на групата и арестува Общи и неговите другари, които постепенно разкриват революционни дейци и комитети, за които имали информация.
Така след усилена революционна дейност на територията на цяла България на 27 декември 1872 г. Левски е заловен край Къкринското ханче, докато се опитвал да стигне до Букурещ, за да обсъди с БРЦК новопоявилите се проблеми.
До последно османците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат, а след това е съпроводен до София, за да се изправи пред съда.
Замисълът за освобождаването му, организиран от Атанас Узунов, за съжаление не успява и на 18 февруари 1873 г. смъртната му присъда, потвърдена лично от султан Абдул Азис, е изпълнена чрез обесване.
Левски е обесен на 6 февруари по стар стил или 18 февруари по нов стил. Възпоменанията в името на Апостола на свободата ще продължат и на 19 февруари в цялата страна.
Смъртта на Апостола хвърля революционното движение у нас в дълбока скръб. Три години след това по българските земи избухва Априлското въстание, организирано през революционните комитети, създадени от Васил Левски.
Годишнината от обесването на Апостола на свободата ще бъде отбелязана в родния му град Карлово с архиерейска света литургия и панихида.
Църковните служения ще бъдат извършени в храм "Успение на света Богородица" в 9:00 часа, съобщиха от Община Карлово. В 11:00 часа в Исторически музей-Карлово ще бъде представена изложбата "Отдаден на Отечеството - Иван Грозев - съратник на Апостола". Тя представя архиви и документи по темата, съхранявани в музея.
В Обредния дом в Карлово от 16:00 часа квартет "Светоглас" ще изпълни църковни песнопения под надслов "В памет на Васил Левски". В 18:00 часа на площад "Васил Левски" ще се проведе възпоменателна церемония по повод 150 години от гибелта на Васил Левски.
Възпоменателният спектакъл "С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите" на Средно училище "Васил Левски" ще бъде представен от 19:00 часа в зрителната зала на Народно читалище "Васил Левски - 1861 г.".
Утре в 11:00 часа на площад "Васил Левски" ще се проведе възпоменателен митинг-поклонение и поднасяне на венци и цветя пред паметника на Апостола.
След церемонията ще се проведе шествие до родната къща на Левски, днес Национален музей "Васил Левски", където ще бъдат връчени наградите на комитет "Васил Левски" - Карлово.
Жителите и гостите на града ще имат възможност да се срещнат с Христина Богданова, праправнучка на сестрата на Апостола - Яна. Ще бъде представен и трети том на поредицата за Левски "Нови документални изследвания".
Възпоменателното отбелязване на 150 години от гибелта на Васил Левски в Карлово е под патронажа на президента Румен Радев.
В село Къкрина в неделя, 19 февруари, ще бъде проведена възстановка на залавянето на Левски.
