Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Пътят, който Левски искаше за България

Пътят, който Левски искаше за България Снимка: Никола Кожухаров

На днешната дата през 1873 г. (по нов стил), призори, османските власти екзекутират Васил Иванов Кунчев, когото днес наричаме Апостол на Свободата.*

Обикновено тук следва обичайния патос за светеца, иконата, непогрешимия. Аз искам да споделя обаче своите наблюдения за европеецът Левски - човекът, който живее в крак с времето - "то е в нас и ние сме в него", както сам посочва.

В края на 1870 г. Васил Левски пише една дописка до издавания от Любен Каравелов вестник "Свобода". Тя е публикувана в броя от 13 февруари, 1871 г.

Ето какво пише наред с другите неща:

"Време е с един труд да спечелим онова, което са търсили и търсят братята французи, т.е. млада Франция, млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби? Брат-брата, син-баща, бащата сина си да убива?"

Това изречение дава отговори на всички въпроси, които ни интересуват относно мястото на Левски в тогавашното общество. Отвъд всякакво съмнение е, че той е човек на своето време, а не тъмен, балкански субект, който се бори за забравената кауза на някакъв поробен народец. За какво иде реч:

По същото време, в което Левски пише на Каравелов, в Париж германските войски обсаждат столицата на Франция. В нея все по-силно нарастват настроенията на републиканците и социалистите - новото поколение политически активисти, които организират съпротивата срещу германските войски след краха на императорското правителство, начело с Наполеон III, пленен преди това при Седан.

По същото време Русия е хвърлена в кървава анархия от поредица атентати, организирани от "народниците" заради липсата на адекватна политика на царя-реформатор Александър II по поземления въпрос в неговата империя. Крепостните са освободени, но без земя и пари много от тях са наново закрепостени в опит да оцелеят.

Ето как продължават думите на Апостола:

"Сега е време да преварим това зло. [Защо да водим] втора борба? Сега е лесно и можем с малко материал да се спасим от това гнусно и невярно тиранство, сто пъти по-назад от нас във всичко."

Васил Левски следи внимателно развитието на социалните и политически процеси в Европа, познава ги и ги разбира. Френската комуна още не се е случила, нито развихрянето на анархизма и последвалия го болшевизъм, но Левски вижда какъв е резултатът "от това зло".

Апостолът правилно усеща и разбира, че шансът за българския народ е, от една страна, да отхвърли османското тиранство "по-назад от нас във всичко", но от друга - да уреди своите собствени вътрешни проблеми, за да не се изроди и българското общество в анархия и братоубийство.

Както посочва в свое писмо до Панайот Хитов от 1871 г., "трябва по-напред да се наредим работите извътре, че подир да им се молим за по-голямото".

Макар и изразните средства, с които си служи Апостола, да не са на нивото на литературните светила от онази епоха като Славейков и Вазов, няма никаква съмнение, че Васил Левски е разбирал, може би по-добре от повечето други, кой е истинският и верен път пред България.

За съжаление, мечтата за свята и чиста република на всички етноси все още не се е осъществила, а българите продължават да живеят в тази територия, отричайки държавата като чужда, каузата й - като чужда и благото й - като нечие друго.

Днес, докато свеждаме глави пред паметта на Левски, е редно да се замислим за това, че един човек, който така и не добива висше образование и говори на своите другари на простонароден език, е прозрял в дълбочина, непостижима за днешните министри и академици, че щастието на българите минава през една уредена, правова (Левски говори за "свети закони") държава, в която всички граждани имат равни права и възможности без оглед на своята вяра и етнос, обединени от стремежа за по-добър и справедлив живот.

Не може българите да са добре, без България да е добре. Не може българите да са богати, без България да е богата. Не може българите да са уважавани, без България да е уважавана.

Не може да избираме хора, които третират държавата ни като чужда софра за разграбване, а собствения си народ като податно население и да чакаме да ни е добре.

Опичайте си акъла, братя българи, защото иначе тоя твой Син, Майко, е висял със страшна сила за нищо и наистина е бил сам, и наистина други е нямало.

***

Текстът е взет от страницата на историка Александър Стоянов във Facebook, заглавието и анонсът са от редакцията. 



Най-четените