Спомняте ли си доброто старо време, когато Светлана Шаренкова представляваше СДС-Либерали в Столичния общински съвет?
А помните ли, че някога Вежди Рашидов членуваше в обща политическа група с банкера Стоян Александров и със съветника на Сергей Станишев - Росен Карадимов?
Помните ли, че бившият генерален директор на БНР Поля Станчева представляваше ГЕРБ в СОС до 2011 г., преди изненадващо да се яви на президентските избори в двойка с Атанас Семов (РЗС) под мотото "Ще уволня Бойко Борисов"?
Или че първата кметска кампания на Волен Сидеров в София не се разгърна под флага на "Атака", а върху листата на БЗНС на Яне Янев през 2003 г.?
Междинната размяна на "вражески" бойци при изборите в София е толкова старо явление, че вече никой не се изненадва от абсурдните комбинации между "моите, твоите и нашите" в кандидатските листи.
Достатъчно е да погледнете последните гъвкави прескоци между десните партии в столицата. Борислав Бориславов и Прошко Прошков са двама от шестимата действащи съветници на "Реформаторския блок", които на 27 октомври ще се явят за нов мандат - но този път от името на ГЕРБ.
Миграцията на Бориславов от лидерството в групата на РБ до 17-то място в листата на ГЕРБ вероятно има формално обяснение - предизборното споразумение за сътрудничество между лидера на СДС Румен Христов и Бойко Борисов.
Казусът при Прошко Прошков (поставен под No. 22) е по-деликатен, доколкото това ще е третият му политически трансфер след напускането на ДСБ по времето на Иван Костов, и на Движение "България на гражданите"* след Меглена Кунева.
В същата ситуация се намира и Стефан Иванов, бивш председател на СДС-София и бивш шеф на "Пазари Красна поляна". Иванов изкара три мандата като съветник в СОС под синята листа, през 2015 г. направи неуспешен опит за самостоятелен пробив през "Движение Демократично действие", а в момента се кандидатира за кмет на столицата от НФСБ на Валери Симеонов.
Какви отражения върху мотивацията на избирателите ще даде поредният знаков "прелет", не смеем да гадаем. Във всеки случай, ще постави лидерите на т.нар. градска десница в нов обяснителен режим относно способността им да носят отговорност за поведението на своите представители в местната власт.
Тук не става дума за прецедент, а за умишлена тактика на ГЕРБ за приобщаване на по-амбициозните и комбинативни външни кадри.
Година преди партията да се роди през декември 2006 г., Бойко Борисов вече управляваше София с "цветна", но лоялна подкрепа както в СОС, така и в администрацията.
Заместниците на Борисов по финансите и екологията - Минко Герджиков и Милор Михайлов - всъщност бяха наследени от екипа на Стефан Софиянски. Днешният председател на КЗК Юлия Ненкова стана зам.-кмет на София по направление "Законност" през 2006 г., след като в продължение на 9 години бе ръководител на дирекция "Правна" на Столична община.
Един от първите поддръжници на Бойко Борисов в СОС беше тогавашният член на групата на ССД Орлин Иванов. Дезертирането от партията на Софиянски очевидно си е струвало предвид факта, че тази есен Иванов ще се оттегли от политиката с 16 години стаж в съвета; от тях над 12 г. са под емблемата на ГЕРБ.
През 2007 г. в неговата компания попаднаха още Константин Тилев (екс-ССД) и Радослав Тошев (екс-Гергьовден) - и двамата повториха мандатите си благодарение на помощта на ГЕРБ. По-интересното е, че вярност към Борисов засвидетелстваха и съветници от официалния идеологически противник на партията му.
Покойният проф. Божидар Димитров оглавяваше политическата група на БСП в СОС до ноември 2005 г., когато отказа да подкрепи кандидат-кмета на партията Татяна Дончева в обреченото й съперничество срещу Бойко Борисов. По-късно историкът стана мажоритарен кандидат на ГЕРБ в Бургас при първите им парламентарни избори и министър без портфейл в кабинета "Борисов 1".
Паралелно с възхода на ГЕРБ на националната сцена, през 2009 г. червеният общински съветник Данаил Кирилов обяви, че напуска БСП, защото бордовете на общински фирми в София се превръщали в "хранилка за верни хора на Румен Овчаров". Оттам нататък кариерата на Кирилов също пое устремено напред и нагоре. Юристът беше назначен за областен управител на София, по-късно оглави Правната комисия в Народното събрание, днес е правосъден министър.
СОС е безкрайно интересен, важен и непредсказуем политически терен. Бивши общински съветници с пробив в националната политика са хора като Евгений Бакърджиев и Венцислав Кисьов, Георги Кадиев, Петър Курумбашев и Антон Кутев, Петър Москов и Вили Лилков, Ангел Джамбазки (също влязъл в СОС чрез листата на ГЕРБ през 2007), Владимир Каролев и Любен Дилов-син.
СОС е единственият орган на местно самоуправление, който разпределя над 1,5 млрд. лв. годишен бюджет.
Разпорежда се с ръководството на масивни общински дружества, приема и изменя устройствените планове на столицата, а ако реши - може да превърне мандата на кмета в жив ад, като отменя или атакува всеки негов (неин) административен акт.
От преименуването на улици до свикването на местни референдуми в София - истинската градска политика минава през общинския съвет. Четиригодишният мандат дава достъп до огромни властови ресурси, като най-често приключва с предложение за подновяване или повишение.
Колкото по-блудкави са границите между власт и опозиция, толкова по-лош е атестатът за демократичния контрол. Толкова по-лесно се оказва и за всеки следващ претендент за власт да си "набере" постове още преди да се е явил на избори.
Затова апетитът към запазване на контрола в 61-местния градски парламент на всяка цена е толкова висок. А офертата за 22-ро място в местна листа понякога е по-атрактивна от първо място в национален вот.
---
* Впрочем, партия ДБГ успя да се разцепи на съставните си части заради изборите в София. Централното ръководство около Димитър Делчев реши да подкрепи Мая Манолова, докато групата около Найден Зеленогорски отказа да съучаства в "хладнокръвното самоубийство" и обяви подкрепа за "Демократична България".
