Симеон Дянков се е засилил да свали кабинета. Това ще е първото правителство след кабинета на Филип Димитров през 1992 г., което само се сваля от власт. Не от друго, а от неадекватност, некадърност и откровена глупост. Неслучайно Дянков се оказа първа радост за социалистическите очи на Румен Петков.
28-те мерки на финансовото министерство отвориха фронт срещу почти цялото население - пенсионери, майки, полицаи, военни, държавни служители и всички хора на наемния труд.
Десятък за пенсиите, майчинството - наполовина, заплатите - с данък преди осигуровките, орязване на начисленията за стаж и парите за дрехи, принудителен неплатен отпуск за чиновниците, експертите по еврофондовете - на символични заплати... Без никаква икономическа мисъл, но с неудържим счетоводителски размах се произвежда още криза. Вече е ясно какво е имал предвид премиерът, като каза наскоро, че по-зле сме били само по време на война: че ще ни докара до това дередже, благодарение на финансовия гений на Дянков и сие.
Финансовото министерство отрече изнесените от сидикатите в медиите антикризисни мерки да са автентични. Ама кой да повярва? Това си е баш почеркът на ултрадесния финансов специалист по Третия свят Дянков и неговия заместник Владислав Горанов, който още от времето на министър Орешарски стряска експертите с вродена ненавист към всякакви социални плащания. Пък и синдикатите не за пръв път вадят подобни чернови от финансовото министерство и все са си били верни с оригинала.
Няма как черновката да не е автентична - иначе министрите нямаше цял ден да мълчат гузно, а някои, като строителния Плевнелиев и военния Анев, да се разграничават. После пресцентърът на кабинета със закъснение да съобщава, че обсъждали антикризисни мерки, ама не точно тия. Да не говорим, че премиерът Борисов още във вторник вечерта на практика потвърди пред „Труд" страховитите планове с невинното - „не са много по-различни от тези в Гърция". Че нали бяхме финансовите отличници на ЕС, а не двойкари като гърците? И дали сега след тия „не по-различни мерки" улиците няма да се залеят от протестиращи като там?
Няма. Нищо, че полицаи, военни, данъчни и майки вече стягат редици за протест. Българинът доказа, че трудно излиза на улицата, а като излезе - е кротък. Само организирани агитки развалят бонтона.
Пък и премиерът Борисов управлява на принципа на пробата и грешката.
„Аз съм избран от народа и искам да чуя мнението на хората, преди да вземаме окончателни решения, искам да видя реакциите на обществото".
Риалити - ошашавяш хората, пък после им гледаш сеира (реакциите). Накрая го играеш мъдър и справедлив - от ужасяващите мерки остава една малка част и всички са щастливи. Или пък нищо не остава, както при почти всички начинания на кабинета досега - крачка напред, крачка назад.
Поне има пълна симетрия между пробата и грешката - всяка проба е грешка. Но докога? И на каква цена? Кабинетът „Борисов" пилее най-ценния ресурс на едно демократично управление, особено пък ценен в условията на криза - огромното обществено доверие, което неумолимо се топи. Това престъпно разхищение тепърва ще се калкулира в неизвършени реформи, неусвоени европари, зациклила икономика, пораснала корупция и престъпност. И току виж пак комунистите дошли на власт. Зорлем.
