Знаете ли кое е новото "нормално"? Новото "нормално" е, когато заради постоянната повторяемост на ненормални, нечовешки и брутални събития, започнем да казваме, че става дума за "поредното".
Например: за "поредния" побой на шосето, нанесен без причина от криминално проявен шофьор-неандерталец върху невинни хора, имали неблагоразумието да се озоват наблизо. Или за "поредния" случай на насилие над лекари - този път, заради това, че екип на Спешна помощ отказал да изтегли с линейката закъсала в снега кола. Или за "поредното" тежко замърсяване на въздуха... Може да изброяваме още десетки "поредни" новини само от последните дни - и само минимална част от тях ще бъдат положителни.
Съществуването в "поредната" действителност, в която не знаеш кой ще те удари или откъде ще ти падне изгнила метална конструкция на главата, не е живот, а обитание. Рецидив на престъпното безобразие.
Едно от тълкуванията на думата "рецидив" е "повторение, възобновяване на нещо", но и "повторно извършване на същото престъпление от лице, което е било вече осъдено"...
Именно това правно значение на "рецидив" ни насочва към случая с криминално регистриран шофьор на джип, който вчера посред бял ден потроши с метална пръчка колата на мъж, пътуващ с детето си.
Причината за пътната агресия беше обяснена нехайно от представители на МВР с думи в национален ефир, че криминално регистрираният "има навика да кара пиян".
След повдигнатото обвинение към шофьора за хулиганство, той е освободен. Сега нека други треперят по пътищата, когато той минава. И това се случва за пореден път...
В края на февруари 2016-а трима мъже, които се оказаха охранители на добре познатия на МВР Ивайло Борисов - Ториното, пребиха с палка мъж на Околовръстното. Тогава поводът уж беше използване на клаксон, което ядосало престъпниците.
Тогава цялото общество изтръпна, докато гледаше записа, направен от съпругата на пострадалия, който издаваше смразяваща кръвта жестокост.
Една година по-късно делото срещу трите мутри уж вече е в съда, но няма никакво движение по него. За това време системата не успя да произведе нито една присъда по елементарно дело за агресия на пътя. Поредното.
Днес всичко това се повтаря, като само детайлите са различни. Пак имаме номерата на колата на бандита, можем да видим името му, личните му данни, но какво променя това? Без бързо и строго наказание утре той пак ще безчинства.
И тук може би е време да припомним и третото тълкуване на "рецидив", което е медицинско и се дефинира като "ново появяване на болест след видимото й оздравяване"... В този смисъл нашето общество живее в постоянен рецидив, в което всяко чудо е за три дни, а след три дни се появява ново чудо. Потъването на делата в прашни чекмеджета води до забрава, а забравата се възприема като "оздравяване".
Нищо подобно. Това не е лечение на болестта, нито е превенция на проблемите. Това е прах в очите, за да може да продължава тази болезнена повторяемост на едни и същи престъпления - от българи към българи.
