"Адресът, от който започна демокрацията" - това беше "Раковски" 134 за някои от по-сантименталните симпатизанти на Синята идея.
На пръв поглед, наивно преувеличение. Нищо и никакъв корпус от бетон и стъкло, четвъртита, средно неприветлива сграда, затиснала дома на Пейо Яворов под сянката си. А и оттук излязоха немалко "червени семки", включително с досиета от ДС.
"Раковски" 134 обаче беше първата символична територия, която разформированият тоталитарен режим отпусна на новата опозиция през 1990 г. Затова за хората, преживели възхода и падението на СДС, адресът ще остане вечна легенда.
Нещо като Синьото лъвче на Георги Липовански, двата пръста във формата на V, "Времето е наше", настръхващите кадри от милионния митинг от 7 юни 1990 г., лавината от знамена по Цариградско шосе, "сините крепости", вкусът от първата победа "с малко, но завинаги".
Минало свършено.
Откакто "духът напусна тялото" преди 15 години, от легендата за СДС остана само фасадата на "Раковски" 134. Сега вече и тя не им принадлежи.
Новият домакин на "адреса на демокрацията" се нарича Валери Симеонов - обединен патриот, авангард на фронта за спасение на България, жив плет срещу нашествието на турски баби с български паспорти, откривател на гранични контролно-пропускателни санитарни възли и строг крепежен елемент на кабинета "Борисов 3".
След близо 5-годишни напразни опити на неговия НФСБ да получи парче от знаменитата синя централа, изведнъж Сезам отвори врати.
Точно когато Симеонов напомни за себе си със заплаха, че няма да "папка и слушка", Борисов побърза да му направи любезен коледен подарък.
В интерес на истината, лидерът на НФСБ има пълно право да поиска ключовете от "Раковски" 134 - за разлика от Божидар Лукарски, който още ползва сградата въпреки провала на турбо-реформаторската коалиция със Светльо Витков и Петър Москов.
Но за протокола: от 2015 г. държавата е дала възможност на НФСБ да ползва неин имот за нуждите на ръководството си. Имотът всъщност е старият офис на Комунистическата партия на Александър Паунов в центъра на София - съсед по етаж с китайски ресторант.
Червените фенери още красят входа на кооперацията, от Патриотите обаче няма следа. Явно е по-добре свободен наем, отколкото подигравки с мулти-култи комшулука.
Да, войната за територии не е това, което беше през 1990-а.
Вътрешнопартийният дебат отдавна няма покрив над главата си.
Политиката се изнесе от заседателните зали на централите и си намери място по сараи, тенис кортове и маси с бели покривки.
Неслучайно в деня, в който Валери Симеонов най-после се видя в стария кабинет на Иван Костов, ГЕРБ му напомни, че незаобиколими "фактори" във властта няма. При това го направи показно, с помощта на ДПС. Току-що приетият Закон за концесиите (още невлязъл в сила) беше обезсилен в частта, за която вицепремиерът води най-упорита лична битка.
"На печелившите Весела Коледа и честита концесия", както възкликна в гнева си самият той.
На фона на новия му Партиен дом - иронията се оказва с двойно дъно.
