Старият лаф гласи, че в България всички разбират от футбол, политика и жени. Само след един поглед към (не)успехите на националния отбор и на нещата, които се случват на парламентарната трибуна (буквата "П" ще я забраняваме ли в крайна сметка?) може да ти стане жал за клетите български жени при такива разбирачи.
В Светата троица на теми, по които уж сме големи експерти - особено на маса, през последните месеци се намести и четвърта: тази за ваксините.
Как действат различните препарати за предпазване от коронавируса, какви са ползите, какви са рисковете, за кого е противопоказно - аргументи "за" и "против" изскачат от всеки и навсякъде. От изпълнения с ярост майчински форум, през задълбочените статуси "Аз по принцип не разбирам много, ама..." в социалните мрежи до дневната доза таксиметрова мъдрост. И тук се корени Проблемът.
Имаме излишък от пишман-експерти, но страдаме от сериозен недостиг на критично мислене. Именно липсата на такова влияе пагубно върху подбора на източници на информация, на чиято база се изграждат мненията.
С други думи пренебрегваме експертното мнение за ваксините и всичко около тях, а вместо това слушаме и вярваме на баджанака, тъщата, съфорумците и статусите на съученика от осми клас, който днес има оранжерия и сигурно много ги разбира химикалите.
Резултатите от това са страх и неразбиране.
И така стигаме до новото изследване на "Тренд", според което 43% от българите не искат да се ваксинират. Но разковничето за тази позиция и колебанието на други 29% са именно данните за това откъде българите търсят най-често информация за ваксините срещу коронавируса.
Сред отговорите попадат близки и познати (38%), социални мрежи (28%), други интернет сайтове и форуми (23%). Същевременно в мнението на лекари и в публичните участия на експерти се вслушват по 27% от анкетираните, може би в някаква част припокриващи се.
Именно тези, които би трябвало да имат отговорите (а имат ли ги?), са неглижирани от обществото за сметка на онези, който нямат експертността, но не са загубили общественото доверие - близки и приятели, а понякога - фрапиращо - дори анонимни онлайн лица.
Може доста да се спори защо се стигна дотук, но може би липсата на експертен консенсус по множество въпроси около вируса през последната година повлия за това с лека ръка да се пренебрегва мнението на хората с дипломи.
Най-голямата отговорност обаче продължава да пада върху медиите - 65% от анкетираните от "Тренд" търсят информация за ваксините именно от тях. Но има медия и медия, има факти и предположения. Понякога се стига и до неизбежна манипулация в името на негово величество "рейтинга" или "клика", а те са най-осезаеми в заглавията, които прочетохме през последните месеци.
Заглавия, в които сензационно се съобщава за кончината на ваксиниран пациент например. Детайлите обаче са "скрити' в текста на новината, а в ерата на забързаното скролване из newsfeed-а на Facebook често само заглавията са това, което потребителят чете и на база на което изгражда мнението си. И ето тук медийната отговорност избледнява за сметка на медийния интерес.
Знаете, новина не е, че нещо работи, а че нещо се е счупило. Но понякога тази новина може да "счупи" още много неща. Като доверието в процеса на ваксинация.
Цифрите на "Тренд" са отражение на това, че този процес в България продължава. Плашещо малцинство са онези, които дават отговор на въпроса "Каква е основната причина, поради която не бихте се ваксинирали срещу COVID-19", който да е базиран на медицинско състояние или дори трайността на защитата след ваксина.
Мнозинството скептици дават отговори, от които лъха страх и липса на достатъчно информация, понякога взаимосвързани.
От съмнения в безопасността на ваксинацията и страничните ефекти, през противоречивата информация по темата, опасения за здравето, недостатъчните изследвания и очевидно погрешни разбирания за това, че когато си млад или твърде възрастен не трябва да се ваксинираш.
Как се стига до такова масово ниво на неразбиране и страх в обществото? Вече споменатата отговорност на медиите е единият фактор. Липсата на експертен консенсус по други теми около коронавируса - от необходимите мерки до рисковете от него - е друг. Влиянието на социалните мрежи, превърнали се в развъдник на фалшива информация, също.
Властите сякаш не помагат, защото и да има информационна кампания за ваксините, тя очевидно не дава резултат. Информация за тях има в Единния информационен портал, където се публикуват ежедневните статистики. Но колко българи го посещават? Колко българи вярват на написаното в него? По какъв начин порталът е промотиран като достоверен източник на информация?
Над всичко това стои липсата на критично мислене. За нея най-лесно би било да обвиним провала на образователната система да "произвежда" мислещи индивиди, а след това и неконтролируемите последици от доверчивото използване на интернет. Прочетената онлайн информация се приема за свършен факт, когато отговаря на вътрешните страхове на четящия. Източникът - какъв е, има ли основание да му се вярва, налице ли е експертност - се пренебрегва.
Но това са фактори, които не са характерни само за България - скептици спрямо ваксините има и във Франция, Италия, Австрия, Швеция. Къде са по-малко? Във Великобритания, където през януари дневният брой на смъртните случаи беше по-висок от този през пика от април 2020 г.
Смъртта ли е най-убедителният аргумент в полза на ваксинацията? И ако да, защо у нас не ни трогва кончината на над 9100 българи от началото на пандемията?
Резултатът в крайна сметка е такъв, че в България изглежда невъзможно да достигнем онези 70% от населението, които трябва да са ваксинирани, за да се сложи край на въртележката от "отваряния" и "затваряния" и евентуално справяне с тази нова за човечеството заплаха.
Ако не бъде убедено населението, че те са решението, в крайна сметка е абсолютно без значение колко ваксини са доставени и колко ще ни доставят.
---
* Информация за ваксините в Единия информационен портал можете да откриете тук.
