В медицината с термина "златен час" се обозначава времето, в което колкото по-бързо получи пациентът спешна помощ, толкова по-голям е шансът му за оцеляване или възстановяване без трайни увреждания.
"Часът" не е задължително 60 минути, това е условна рамка, отвъд която вероятността за благоприятен изход намалява. При инфаркт и инсулт например е прието, че след като мине един час промените в сърцето или мозъка стават необратими или с прекалено големи последствия. Същото важи и при травми - при катастрофи или инциденти.
В България, ако пострадаш на неподходящ терен, този час се губи в административни дейности и за сухоземен транспорт, а ако си пострадал на особено некомуникативно място може да се удължи до фатален край.
При инциденти в планините, в труднодостъпни и отдалечени райони и при катастрофи по пътищата у нас се ползват линейки на Спешна помощ, живата сила на спасители от Планинската спасителна служба, а при по-сериозни случаи - военни хеликоптери.
И това ще продължи още дълго, защото перспективата страната ни най-накрая да се сдобие с медицински хеликоптери за пореден път се оказа в бъдещо неопределено време.
Проектът, след години забавяне и мотаене, най-накрая стартира през юли - с търг на здравно министерство за доставка на 6 хеликоптера. И се провали - обществената поръчка е прекратена, съобщи Mediapool в понеделник. Причината - Министерството на здравеопазването (МЗ) е определило тавана за доставката на малко над 102,5 млн. лв. без ДДС, а единственият явил се кандидат - италианската "Леонардо", е подал оферта за над 123 млн. лв. без ДДС.
Конкурсът беше обявен от правителството на Кирил Петков. Освен машините, той включваше и специализираното медицински оборудване за тях и обучение екипи от пилоти и инженери. Първият хеликоптер трябваше да бъде доставен в края на следващата година, а останалите - през 2026 г.
По-голямата част от финансирането е по Плана за възстановяване и развитие, а останалите средства са по Оперативна програма "Региони в растеж", по която още третият кабинет "Борисов" обещаваше да започне процедурата.
Сега се оказва, че най-вероятно в МЗ не са направили разчетите си адекватно и са дали твърде високи изисквания за твърде ниска цена, благодарение на което се явява само един кандидат и то без да отговаря на условията.
Дали това е опит да се спестят пари, дали заданието е калпаво или пък финансовият анализ, или разчетите не са направени както трябва още при последното подаване на документите към ЕС за Плана за развитие - няма как да знаем на този етап.
Факт е, че това далеч не е първата провалена поръчка на българската администрация, особено пък на представителите ѝ в здравно министерство - само изграждането на Националната здравно-информационна система се забатачи с години заради безкрайни обжалвания и пропаднали търгове.
По-важното е, че прекратяването на поръчката отлага за още неопределено време появата на система за спешна медицинска помощ по въздух.
Още неопределено време България ще остане единствената страна в Европейския съюз, която не разполага със санитарни хеликоптери за оказване на първа помощ при катастрофи, бедствия и аварии, при инциденти в планините, за превоз на пациенти от едно в друго лечебно заведение, на органи, кръв и специфични медикаменти.
Още неопределено време за тази цел ще се използват военни хеликоптери и самолети, а в някои случаи - линейки. Което струва животи, в буквалния смисъл.
За да се вдигне военна машина, са нужни специални разрешения от министерството на отбраната и армията. Те по правило се дават, но процедурата е тромава и отнема време, което "изяжда" златния час.
Военните хеликоптери освен това не са предназначени за тази специфична дейност - нямат нужното оборудване на борда, по-големи са и не могат да достигнат там, където медицинските могат - особено в планински райони, а летателните им часове са около два пъти по-скъпи.
Това има и цифрово изражение - според мотивацията на самото здравно министерство за финансиране по Плана за възстановяване, осигуряването на система за спешна помощ по въздух ще намали с 20% смъртните случаи при катастрофи и злополуки.
За ориентир, само загиналите при катастрофи в България през 2021 г. са 561, според данните на МВР.
112 от тези хора можеше да са още живи. Други стотици пострадали по един или друг начин можеха да са с по-леки увреждания, получили медицинска помощ в "златния час".
Но не са, защото от 2019 г. поредица управляващи, министри и съответните им експерти и държавни служители не могат - или не искат - да намерят начин за финансиране и изграждане на системата за въздушна медицинска помощ.
Златният час за осигуряване на адекватна спешна помощ в България отдавна е изтекъл. За съжаление, кървавите лихви но несвършената работа на няколко правителства и подопечната им администрация се плащат и ще продължават да се плащат от потърпевшите - всички граждани.
