Жегата е опасно нещо, скъпи читатели. Неслучайно съществува народната диагноза "Този го е напекло". При температури от по над 40 градуса не е необичайно да се пръкне предложение, което да буди я смях, я съжаление.
Без да има нещо общо с въведението, от ВМРО дават сигнали, че ще търсят предизборна коалиция с "Има такъв народ" на Слави Трифонов и "Български възход" на Стефан Янев. Търсят предизборен годеж с партийна булка (или младоженец - кой знае в тези модерни времена?) по "българофилска" линия.
Мандат №3 се оказа зрелищно неуспешен, ясно е, че предсрочен вот и тази година ще има, и всички обитатели на мазето - или канализацията, ако предпочитате - на политическата сцена у нас започнаха да пълзят през шахтите в опит да станат отново релевантни.
Така се пръкват коалициите на отчаянието.
Това са онези формати, обединяващи предизборно две или повече политически сили, които сами няма как да се домогнат до заветните 4%, че да влязат в парламента. Характерно за тези коалиции е, че често политическите сили в тях не могат да се дишат една друга, а техни представители са се псували като каруцари по медиите преди "сдобряването".
Слюнкоотделянето обаче рязко се променя като наближат избори - вместо с плюене, слюнка се обменя с целувки. Обидите се забравят в името на бленуваната мечта - завръщане (или дебют) в парламента!
Виждали сме такива коалиции на отчаянието в "автентичната десница", където сякаш основно хоби през последните две десетилетия е цепенето и сглобяването в нови конфигурации. И накрая пак 10-ина процента. Good game, good job, bye-bye!
В последните години ставаме свидетели на още по-потресаващи примери за коалиции на отчаянието - тези на националистическия фронт. По-потресаващи, защото политическите лидери от тази сфера - знаейки, че се борят за една и съща тясна ниша от електората - са достигали гротескни низини в изказванията си един за друг.
След това, когато осъзнаят, че политическият им капитал като самостоятелни единици е изчерпан и 4-те процента са илюзия, започва сдобряването. Не от приближаване на гледните точки, не от сходна идеология, не от изглаждане на конфликтите, а от отчаянието. Глад. Нищета.
ВМРО през последната година и половина се лутат по линията "Сами можем, ама май не можем" и ту се явяват сами на избори и не влизат в парламента, ту се прегръщат с някоя друга партия... и пак не влизат в парламента.
Явиха се сами през април м.г. и малко не им достигна да прескочат 4-те процента. Заболя ги и така преди изборите през юли се стигна до коалицията "Българските патриоти", където ВМРО се прегърна с НФСБ и "Воля" на Веселин Марешки. Тази комбинирана националистическа мощ успява да привлече 3,10% от гласовете. Може да останаха да гледат парламента отвън, но го гледаха отвън заедно!
Поне за кратко...
После решиха, че всеки пак ще си пробва силите сам. Винаги има как да стигнеш по-дълбоко дъно, нали? То беше достигнато на изборите през ноември миналата година. ВМРО, част от управлението само няколко месеца по-рано, взе 28 322 гласа (1,08%) и депутатските кюфтета отново останаха извън менюто им. За НФСБ и "Воля" дори няма смисъл да говорим.*
Реалността към днешна дата е, че "Възраждане", като единствена националистическа формация, която все още не е имала възможност да разочарова избирателите си, когато стане част от властта (има време), заграби основната подкрепа по националистическа (и русофилска) линия.
За старите големи играчи сега остава отново да търсят обединение с някоя ракета-носител, която да може да ги вкара в парламента.
ВМРО очевидно виядха шанс за това в "Има такъв народ", с които имат допирни точки по темата за МАКЕДОНИЯЯЯЯЯ, и със Стефан Янев, който за момента се очертава като единственият с шансове да дръпне националистически гласове и протестен вот от "Възраждане" към своята "Български възход". Каквато и да е конфигурация между тези три партии обаче изглежда странна.
Големият въпрос е има ли нужда Стефан Янев да се обвързва с ВМРО и още повече - с "Има такъв народ".
Първите носят белега на общото управление с ГЕРБ и позиции, които могат да отблъснат потенциални избиратели на Янев. Още по-рискова - и по-скоро излишна - за Янев е предизборна коалиция с "Има такъв народ" с оглед на действията на партията на Слави Трифонов през последните месеци. Не само че се очерта като много непредвидим партньор, но и насъбра срещу себе си немалко недоволство около това, че пак запрати страната към избори.
Защо Янев да се съобразява с исканията и настроенията на Трифонов и компания, когато според последните социологически проучвания ще влезе в парламента и без тях? А самото ИТН очевидно няма да успее.
Обединение "Има такъв народ"-ВМРО очевидно също няма да видим.
Станислав Балабанов вече отхвърли подобна възможност, което в някаква степен е положителен ход. Все пак не трябва да забравяме, че Слави Трифонов (през Facebook) преди няма и две години публично се подигра на изказване на Каракачанов, тогава военен министър, за протест пред централата на ВМРО, а това далеч не е единствената словесна престрелка между представители на ВМРО-ИТН през годините.
Очевидно в "Има такъв народ" не са толкова отчаяни, колкото са воеводите, че да им пристанат.
А в отчаянието в партийните централи като цяло има нещо тъжно. Особено когато става дума за партии, били до неотдавна част от изпълнителната власт, които в един момент са изпаднали от нея и изглежда, че няма как да се върнат там сами. А за това все трябва да има причина, нали?
---
* Хайде, все пак да споменем, че през ноември новото обединение "Патриотичният фронт" (НФСБ, БДСР и БНДС) събра 8584 гласа ило 0,33% от вота. "Воля", сами, събраха 7067 (0,27%).
