Резултатите от изборите на 2 април оставиха коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) в едно доста сложно положение.
От една страна единственият път към излизане от политическата криза, в която се намира страната ни от вече две години, минава през някаква форма на сътрудничество с ГЕРБ, а от друга - всяко сътрудничество с ГЕРБ и лидера ѝ Бойко Борисов ще бъде изтълкувано като предателство от една немалка част от електората на градските демократи.
Както немалко анализатори посочиха, в тази ситуация ПП-ДБ нямат полезен ход, с който да излязат сухи. В единия случай ще изглежда сякаш клякат пред Борисов и му дават индулгенция, а в другия - сякаш не им пука за случващото се в държавата и поставят партийни интереси пред националните.
Проектокабинетът, представен от формацията във вторник, се опитва да отговори именно на този парадокс - да даде план за управление на държавата и решаване на належащите държавни въпроси, който обаче да се разграничава максимално от ГЕРБ и да запазва максимално заявените принципи от коалицията.
В интерес на истината, на пресконференцията за представянето на проекта за състав на Министерския съвет номинираният за премиер акад. Николай Денков направи всичко по силите си да защити идеята да се върви към едно правителство на малцинството.
Мотивите му, че в ситуация като сегашната наистина е нужно кабинетът да бъде съставен от единомислещи хора, които да работят в синхрон, звучат смислено. Или поне биха звучали смислено, ако се четат извадени от общия контекст.
Идеята за правителство на малцинството е меко казано рискова, защото изисква ГЕРБ или останалите политически сили в парламента да плеснат с ръце и да приемат този кабинет, съставен предимно от политически лица.
Същевременно с това от ПП-ДБ казват, че ще искат политическа подкрепа от всички парламентарни групи, въпреки че в действителност няма особени шансове такава да им бъде дадена от някого освен ГЕРБ-СДС.
Ясно е защо се правят тези ходове - за да може коалицията да остави достатъчно разстояние между себе си и партията на Бойко Борисов. А ако нещо се обърка, да може да прехвърли вината от себе си върху ГЕРБ и останалите политически сили.
Затова и предложението за правителство на малцинството може да се разглежда преди всичко като един рискован ход. Ако се получи, ПП-ДБ ще имат свое правителство, което да реализира политиките им, ще са се превърнали във фактор за стабилността на страната и ще имат регистрирана своеобразна победа.
Проблемът е, че по-вероятният сценарий е този ход да се провали и да има точно обратния ефект - да върне отново на дневен ред антагонизма между партиите и говоренето в обвинения, закани и обиди.
Тогава много ясно вината, че не сме успели за пореден път да стигнем до правителство, ще падне именно върху градските демократи, което ще доведе до сериозен отлив на гласове.
Борисов и хората му ясно осъзнават как изглежда ситуацията и се стремят максимално да се възползват от нея. Основното послание, което идва от ГЕРБ в момента е, че най-отговорното решение е да се върви към общи действия на първата и втората политическа сила. И без да има стискане на ръцете и някакво разбирателство между тях, няма как да има излизане от кризата.
Партията на бившите управляващи се чувства доста удобно в новата си роля на конструктивен играч, който прави жертвата да остави втората сила да предложи правителство, изпълнявайки поне привидно условията на ПП-ДБ.
Това позволява на Бойко Борисов да изглежда умерен, компромисен и загрижен за общото благо в общия наратив, дори когато критикува действията на ПП-ДБ или отхвърля техни кадри и номинации.
Нещо повече - позволява му да позиционира градските демократи като себични, дребнави и обсебени от собствената си адженда. Напротив, той, в типичния си полушеговит стил, заяви, че в това Народно събрание ГЕРБ са единствен приятел на коалицията на градските демократи.
Той вече определи състава на проектокабинета "Денков" като твърде политически и неприемлив, но въпреки това се постара критиките му да не отрежат мостовете за разговори.
На по-заден план обаче критиките се чуват високо и ясно. Сред активистите на ГЕРБ се появиха препратки към 45-ото Народно събрание и поведението на "Има такъв народ", когато лидерът Слави Трифонов предлагаше свое правителство на малцинството с ултимативен тон.
Истината е, че ГЕРБ трудно биха преглътнали някои от лицата в това правителство и в частност - Асен Василев, когото цяла кампания обвиняваха лично, че е съборил икономиката на държавата. От своя страна пък, ПП-ДБ настояват, че няма да обсъждат с никого състава на техния проектокабинет.
И с това патовата ситуация отново се задълбочава в парадоксите си.
Ако има нещо положително в цялата ситуация, то това е, че преговорите между първите две политически сили все още продължават. Дали обаче те наистина търсят решение на ситуацията и реално излизане от кризата, или само се грижат за това партиите да "запазят лицата си" за пред избирателите си, това е вече друга тема.
Ясно е, че освен може би "Възраждане" никой друг не иска нови парламентарни избори сега. И горко на онзи, който ни бутне страната отново в тази пропаст.
