След като 49-ото Народно събрание от третия път успя най-сетне да си избере председател и да започне реалната работа, погледите очаквано са насочени към това дали в този парламент най-сетне ще се създаде и някакво редовно правителство.
Още от първите моменти в нощта на вота на 2 април анализатори и коментатори посочиха, че единствената потенциална формула това да стане включва общи действия на ГЕРБ-СДС и "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) - две политически сили, които традиционно изпитват абсолютен антагонизъм помежду си.
Преговорите за общата рамка за работата на Народното събрание показаха, че градските демократи и хората на Бойко Борисов вече поне могат да седнат на една маса и да работят заедно, без да си издерат очите, което може да се определи като безспорен напредък.
Разбира се, ще има и такива, които няма да са доволни, особено сред електората на двете формации и най-вече този на ПП-ДБ. Много хора там ще приемат подкрепата за Росен Желязков на днешното гласуване като един вид предателство.
Очаквана реакция, но това е цената за нормализирането на политическия диалог у нас.
В продължение на над три години партиите бяха преминали в изцяло нападателен режим, който очакваше от тях да водят битка едни срещу други до пълна победа. Такава така и не дойде.
Вместо това ситуацията напомня на края на война, в която всички страни са изтощени, всички се мразят помежду си, но по някакъв начин трябва да се продължи напред, защото почти никой няма сили за още от същото.
Дали обаче ще се излезе от тази патова ситуация все още е неясно. Вероятността след няколко месеца пак да ходим на избори остава все така висока.
Още повече - в парламента и в държавата все още има много политически сили, които ще са по-доволни да има още един парламентарен вот, вместо сегашното Народно събрание да заработи. Политиката у нас открай време е доказала, че опортюнизмът може да вземе превес и върху интересите на страната.
Още повече - почти сигурната загуба на електорат за ПП-ДБ на фона на последните събития може да провокира хардлайнърите в тази коалиция да започнат кампания за ново втвърдяване на реториката спрямо ГЕРБ, особено с оглед на предстоящите местни избори есента.
Да не говорим, че когато започне раздаването на мандатите от президента, има твърде много неща, които могат да се объркат в отношенията между първите две политически сили. Нека не забравяме, че говорим за формации, които нямат нужда от кой знае какви причини да се мразят една друга.
Именно тук идва ролята и на президента Румен Радев.
Мнозина анализатори вече акцентираха на това колко важно ще е неговото поведение - все пак той е човекът, който чертае времевата рамка, по която политическите сили да действат в парламента и за сформиране на правителство.
Президентът може да продължи линията на кратки срокове и да ограничи времето на ГЕРБ и ПП-ДБ за преговори, а може и да им даде достатъчно дълъг срок, за да постигнат някакво по-широко съгласие отвъд програмата на парламента.
Отвъд това обаче той може да има друга, не по-малко важна роля, която да се превърне във финалния фактор, събиращ първите две политически сили за някаква форма на мнозинство и разбирателство за правителство.
Колкото и да се увърта към момента, формулата за правителство изглежда все по-ясна - експертен, неполитически кабинет с втория мандат. За първия мандат ПП-ДБ няма да поддадат, тъй като това е последната защита на моралната им позиция, че те с ГЕРБ няма да се коалират.
Същевременно е приемлив вариант правителство от експерти, зад което да застанат двете най-големи партии, твърдейки, че кадрите в него не са обвързани с нито една от двете страни.
За да се превърне този вариант в реалност, са необходими подходяща среда, подходящо "лепило" и истинска "нужда" от компромис.
Най-лесно се постигат такива обстоятелства, когато на хоризонта бъде представен нов общ "враг" - заплаха срещу онези обединяващи ценности, на които и двете страни държат. В случая, както беше представено многократно, разбирателството между ГЕРБ и ПП-ДБ е на база на "евроатлантически ценности".
Повече от подходящи за общ враг са президентът Радев и неговият служебен кабинет, които дълго се опитваха да върнат България към разговорите с "Газпром" за доставки на природен газ, забавиха пускането на интерконектора с Гърция и продължават да правят съмнителни изказвания за външнополитическите позиции на страната ни.
Още повече, тепърва предстои кабинетът на Гълъб Донев да внася проектобюджет за 2023 г.
Да, вече веднъж видяхме коалиция, обединена върху омразата към общ враг, и тя се сгромоляса. Кабинетът на Кирил Петков беше този, който плати цената за това.
Разликата сега обаче ще бъде, че едно евентуално управление на ПП-ДБ и ГЕРБ няма да е сформирано върху идеята за борбата с този общ враг. Тя ще е само допълващ елемент - нещо, което да спомогне за преодоляване на различията.
Тепърва обаче ще видим дали ще се стигне дотам. В момента партиите все още са в процес на осъзнаване, че не можем да продължаваме да скачаме безотговорно от избори в избори. И да се надяваш, че един нов вот ще ти донесе така желаната победа, е просто инфантилно.
Крайно време е политиците да прекратят обсесията си по конфликтното поведение и да се насочат малко към изпълняването на политики. Защото в края на деня само едното от тези двете води до смислени резултати.
