Какво планира ДПС

Червеното Северно сияние в неделя срещу понеделник не се оказа предвестник на червена кметица в София, но може би в ДПС също са го сметнали за знамение. 

Бомбата от вторник е оставката на Мустафа Карадайъ от председателския пост и завръщането на почетния председател Ахмед Доган на върха (поне) до февруари.

Как да тълкуваме ние този не природен, а политически феномен?

Дали от ДПС не намекват, че се задават нови предсрочни парламентарни избори и са решили да стягат редиците по най-доказания във времето начин - с почетния си председател начело?

Или нещо повече - започват да подготвят почвата за формалното предаване на факлата в ръцете на Делян Пеевски, който в последните месеци е публичното лице на партията (че и на правителството, от което официално не е част, но това е друга тема)?

Хипотезата за нов парламентарен вот е на дневен ред след думите на Бойко Борисов в изборната нощ и изострянето на отношенията между ГЕРБ и ПП-ДБ в битката за местната власт.

В случай на избори в сегашната политическа обстановка може би ДПС ще търси по-добър резултат.

Едни подобни избори биха се паднали най-вероятно през пролетта на 2024 г. Под ръководството на Доган и с помощта на неговия образ партията - в месеците дотогава - теоретично би могла да постигне още по-добри резултати в сравнение с парламентарните избори от последните 3 години:

Както се вижда, с изключение на спад през лятото на 2021 г., партията традиционно изкарва около 340 хиляди гласа. Със спада в общата избирателна активност, тези гласове водят и до по-добър процентен резултат, т.е. до повече депутатски кресла.

Защо са му на ДПС повече депутати при нови избори? Защото в момента не е в състояние да е единствен партньор на някоя от двете големи политически сили.

Смяната на кмета на Кърджали също може да се разглежда като намек за търсене на сближаване с ГЕРБ, които - отново, поне на теория - по-лесно могат да преглътнат явна коалиция (а не "сглобка") с движението.

За ПП-ДБ подобен ход би бил дори по-самоубийствен от сегашната, макар и единствена като вариант, парламентарна конфигурация.

Що се отнася до въпроса със следващия председател на ДПС, по-скоро изненада ще е, ако това не е Делян Пеевски, който за момента остана едноличен председател на парламентарната група. В последните месеци той редовно се изказва по ключови въпроси и видимо се полагат усилия да бъде представен като човека, решаващ проблемите в страната.

С медийните си изяви, често покрай представители на двете официално управляващи партии, Пеевски засенчи Карадайъ като лицето на ДПС.

Оставката на самия Карадайъ пък идва малко повече от месец преди изтичане на мандата му, а това също може да се разглежда като знак, че предстоят промени (с които той може би не е съгласен).

Но защо Пеевски не замества веднага Карадайъ? Може би за да изглежда процесът на прехвърляне на властта в ДПС възможно най-демократичен и легитимен чрез официална Национална конференция.

А и в това да получи щафетата директно от Доган, върнал се за кратко на върха, е символичен акт, който за мнозина ще е от значение.

Логика в това Пеевски да застане начело на ДПС има по две направления.

За самия него, с оглед и на присъствието в списъка "Магнитски", това е удобен щит от атаки отвън. Дава му по-солидно и още по-незаобиколимо присъствие в политическия живот на страната, който ще затрудни кампании срещу него както на местно, така и на чуждестранно ниво.

От друга - Пеевски начело на ДПС дава допълнителни възможности за партията и шанс тя най-накрая да се отдалечи от дългогодишните коментари за етническа основа или насоченост.

Т.е. да се разгърне на национално ниво, а не само в определени области.

Това би сработило особено добре с правилна кампания, която да поизтрие спомените на много от имащите право на глас за събитията отпреди десетина години. И без това знаем, че у нас лесно се забравя, особено когато говорим за политика.

Името на председателя - и това то да не е турско - може да се окаже важен фактор за представянето на партията на следващи парламентарни избори и може да отвори нова страница в историята на ДПС.

В раздробен парламент, каквито са последните няколко, ДПС вече не е единственият вариант за партньор, нито държи предимството да е незаобиколим "златен пръст".

За да не остане в периферията, партията може би ще потърси по-централна позиция във властта.

В нашата турбулентна политическа реалност сме виждали да се случват и по-невъзможни неща. А дали подобно отваряне ще е за добро, или за лошо - едва ли има някой без мнение.