Искате ли едно непопулярно мнение?
На фона на всички коментари как "Продължаваме промяната - Демократична България" са се продали, как сега спасяват ГЕРБ от прокуратурата, как съдебната реформа ще пропадне и така нататък, суровата истина е, че този сценарий е най-малко гадната перспектива от всички наистина гадни перспективи пред България.
Няма какво да се лъжем - едва ли на някого му е особено на сърце идеята да ни управлява правителство, в което да си партнират ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС - две политически формации, които видимо се ненавиждат.
Подобно нещо в никакъв случай не може да се нарече стабилна основа, върху която страната да стъпи, за да излезе от кризата, да стабилизира цените и доходите и да върви към изпълнение на сложна политическа програма с много амбициозни цели.
Когато мнозинството на кабинета се крепи от две формации, на които им трябва твърде малко, за да се хванат за гушите, угрозата от нови избори и връщане в положението на хаос чака кротко зад ъгъла, на разстояние от едва 3-4 политически изказвания на Искрен Митев и Тома Биков.
И все пак - за тези месеци някой да е предложил нещо по-добро? Някаква реално работеща формула, която да осигури по-качествено развитие на политическата ситуация? И която, по възможност, да не е само в сферата на фантазиите?
Защото и аз не се сещам.
Алтернативите бяха две - кабинет на ГЕРБ с ДПС и "Има такъв народ" с отцепване на някакви депутати от някъде си или нови избори, докато служебното правителство продължава да си управлява както досега.
Нито един от тези два сценария не предполага извършването на качествена съдебна реформа, приемането на всички необходими закони по Плана за възстановяване и устойчивост или изпълнението на стратегическите приоритети на държавата като влизането в Шенген и еврозоната.
Напротив - и в двата варианта политическото фрийкшоу с размятане на гуано в различни посоки щеше да продължи, политиците щяха да продължат да се обсебват от междупартийните вражди, а страната ни щеше да пропада все по-дълбоко в състояние на фактически ступор.
Ако сегашната опция за правителство с втория мандат с хоризонт от 18 месеца и премиер на ротационен принцип се осъществи наистина и двете формации не се изпокарат до гласуването на състава на Министерския съвет, това може да ни осигури време като общество да излезем поне за момент от постоянната предизборна обстановка, в която се намираме от 2020 г. насам.
Принудителното примирие между ПП-ДБ и ГЕРБ ще намали градуса на напрежение в политическата реторика, отваряйки възможност за това действително да се свърши някаква реална работа.
Как вече ще се свърши тя, това остава в ръцете на министрите от потенциалното правителство и от двете парламентарни групи, които трябва да съблюдават работата му.
По-важното обаче в случая е, че това "успокояване на топката" ще позволи вниманието да се фокусира върху справяне с проблемите, които са наболели в момента - успокояване на все още високата инфлация, приемане на държавен бюджет, стабилизиране на доходите.
Премахне ли се напрежението около доходите, това цялостно ще доведе до успокояване на населението, а едва тогава могат да се проведат големите реформи като тази в съдебната система. А със сегашната ситуация в прокуратурата показват повече от ясно, че реформата в съдебната система е повече от наложителна.
Разбираемо е недоволството сред електоратите и на "Продължаваме промяната - Демократична България", и на ГЕРБ.
Едните трябва да преглътнат горчивия хап на това, че ще трябва да работят с Бойко Борисов, а не да се опитват да го вкарат в затвора, докато другите ще трябва да приемат, че ще имат нищожно присъствие в кабинет, доминиран от хора, които са обявявали до съвсем скоро за безхаберни некадърници.
Ако месеци и дори години наред си работил срещу дадена партия, обвинявайки я за това, че е довела до съсипването (в най-общи думи) на България, коалицията с тази партия е съвсем логично да се приеме като някаква форма на предателство.
И на всички беше ясно, че това ще са реакциите след един подобен ход.
И ГЕРБ, и ПП-ДБ (вероятно в доста по-голям мащаб) ще загубят избиратели заради това споразумение помежду им, тази не-коалиция.
Въпреки това обаче ПП-ДБ получиха възможност да съставят кабинет с втория мандат (както искаха), с минимални корекции в състава на Министерски съвет, а участието от страна на ГЕРБ е еврокомисар, към когото формацията няма ярки критики. Техни експерти ще са начело на повечето министерства и от тях ще зависи до голяма степен как се случват реформите.
ГЕРБ-СДС пък могат да приемат, че са заели държавническа позиция и са успели да излязат от пълната изолация, в която се намираха в последните две години. Да, те няма да имат министри в това правителство, но ще имат възможност за контрол върху политиките и важен глас при взимането на решенията.
Така че ако кабинетът с ротационен премиер успее да ни измъкне от затворения кръг, внесе малко спокойствие в държавата и ни прати поне частично на правия път... за мен това ще е приемлива цена.
За който е неприемлива, нека предложи по-добър път.
