Едва ли може да се каже, че предизборната кампания за президентския вот на 14 ноември "кипи с пълна сила".
Предвид ограниченията около пандемичната обстановка, цялостната липса на пари за кампания и настанилия се от едно известно време откровено вял политически климат, когато става въпрос кандидати да убеждават граждани да гласуват за тях, предизборната ситуация логично може да се опише като просто скучна.
Освен ако човек не започне да гледа предизборните дебати...
Да, основните кандидати дори не помислят (поне все още) да си покажат и носа в подобни формати, но за останалите това представлява възможност да демонстрират на гражданите на тази република своята отдаденост за каузите, които защитават, експертизата си, идеите си... или пък нещо друго.
Истината е, че на избори огромните изненади се случват твърде рядко и избирателите имат добра представа кой има шансове за победа и кой не.
От 24 кандидат-президентски двойки, участващи в тази надпревара, тези от първия тип далеч не са толкова много. Въпросът е какво правят тук останалите?
Затова ви предлагаме една малка и непретенциозна класификация на кандидатите за президент, която може да се приложи при всеки един вот за държавен глава.
Някои от тях дори може да попадат в повече от една категория. Разбира се, без конкретни имена, за да няма обидени накрая:
Реалните кандидати за президент:
Честно казано, едва ли ще са повече от 3-4 за дадения вот. Даже често битката се съсредоточава до двама основни претенденти, докато останалите се опитват да се набутат между шамарите.
Но даже и да са повече, тези претенденти действително правят кампания, обикалят за срещи с избирателите, лансират послания и се опитват въобще да спечелят достатъчно подкрепа за себе си, която да ги изпрати поне на балотаж.
Кандидати по навик
Те са в политиката отдавна и вече са се явявали на толкова много избори от всякакъв тип, че дори не могат да си спомнят точната им бройка. Мислят за себе си като за професионални политици, въпреки че реално никой не може да каже какво са постигнали до момента в това поле, освен може би някой мимолетен успех - влизане в парламента в коалиция с още 10 партии или като младши партньор на някоя по-голяма партия.
С други думи може някога да са имали своя момент на слава, но дори да е било така, той е отминал, като сега им остава все още да се убеждават сами в своята значимост за политическия живот на България. Околните... те са по-трудни за убеждаване.
Пазители на Майка България
Колко много от тях има на тези избори само... Този тип кандидати са убедени, че някаква страховита външна сила заплашва страната ни, прониква в политиката със своите "пети колони" и вербува "национални предатели".
Враговете като цяло варират, но са представени в обичайните вече пакети: "Западния империализъм на САЩ", "Гнилият и покварен либерализъм", както и не толкова често използваният "Комунистическата / Руската заплаха".
Такъв тип кандидати говорят смело, шумно и разчитат на конспиративни теории, за да убедят избирателите, че именно те са най-правилното решение за вота. Много често това приключва с много викане и скандали. Което ни изпраща и към следващия тип кандидати...
Шоу кандидатите
Независимо от вътрешните им, искрени намерения, тези кандидати са дошли за сеира и го раздават с пълни шепи. Дали ще е чрез абсолютно нелепи изборни видеа и реклами, или чрез леко и не дотам леко неадекватно поведение, този тип участници в президентската надпревара се превръщат в извор за мемета, шеги и откровени подигравки.
Някои от тях го правят неволно и просто изглеждат нелепо - те са демоде, използват архаичен език, имат странни идеи и като цяло трудно би могъл човек да ги приеме сериозно, освен ако не е от една порода с тях.
Други пък напълно осъзнават сеирджийския си потенциал и участват в надпреварата, за да го демонстрират пряко и шумно. Те обичат да се къпят във вниманието на публиката и не им пука особено как ще си го набавят. Важното е да се говори за тях.
Опортюнисти
Подобно целенасочените сеирджии, и този тип кандидати се надяват на вниманието, което ще привлекат покрай предизборната кампания, за да го превърнат след това в дивидент за някакъв друг свой страничен проект.
Ако се използва умно, тази стратегия може да доведе до добри резултати. Затова и подобни кандидати се опитват да звучат разумно, да дават идеи и да печелят уважение. Дали успяват, това е съвсем друг въпрос.
Ако пък славата е единственото, което им трябва, за да постигнат целите си, се получава едно много пищно комбиниране с шоу типажа, като ефектът от цялото това нещо е дразнещ, но по един начин, който те кара да гледаш още - нещо като Big Brother, но в кампанийни условия.
И те не знаят защо точно са там
Последният и може би най-тъжен тип кандидати. Ако с онези, които са неволно нелепи, човек може поне да се забавлява, тук попадат другите претенденти за "Дондуков" 2 - онези, които буквално нямат идея какво да правят в една предизборна кампания.
Някой им е казал, че от тях може да стане чудесен кандидат за президент или дори чудесен президент, а те са повярвали безрезервно на тази идея, без да направят необходимата справка с реалността. Резултатът е трагичен и може да се опише перфектно с популярния израз "Пате в калчища".
Често тук попадат интелигентни и способни хора с идеи за това как да се оправи България (колко са добри тези идеи е друг въпрос), които просто си нямат представа как се прави политика. Затова започват да говорят глупости, да заснемат нелепи реклами, да се поставят в непривични ситуации, докато се чудят защо всичко наоколо им се смеят.
Или по-лошото - защо никой не им обръща никакво внимание...
Гадният факт за предизборните кампании е, че не всеки е направен за политиката. Нещо повече - не всеки политик е годен за кампания. И ако не ти идва отвътре или не си се опитал да се научиш как се случват тези неща, просто ще бъдеш забравен.
Честно - никой не помни кои са били кандидатите за президент. Малцина помнят дори кой е останал на второ място.
