Миналото лято, около новината, че "Има такъв народ" (ИТН) ще събират подписи за иницииране на референдум да станем президентска република, мои колеги и познати сериозно спекулираха с възможността тази инициатива да се окаже успешна.
Април 2023 г., пролетта пукна, ние (засега) не, ама референдум няма да цъфне. Поне не и по тази тема.
Предложението на ИТН дойде още преди изборите през октомври 2022 г. И тогава, и сега звучеше по-скоро като начин да се генерира електорална подкрепа за партията, отколкото като сериозно намерение за подобна промяна. Да не забравяме, че новината за подписката беше комбинирана с обещанието, че ИТН ще са "ваш гарант в следващия парламент".
Да, ама не. Тогава партията на Слави Трифонов с 3,83% от общия вот и по-малко от 100 хиляди гласа остана извън парламента. Той обаче не оцеля дълго и на изборите през април т.г. ИТН на косъм (с 4,11% или 103 971 гласа) успя да се вмъкне в 49-ото Народно събрание.
И така, по-малко от месец след като това се случи, самият Трифонов съобщи, че референдум няма да има, защото не са събрани изискваните по закон 400 хиляди подписа, които биха направили провеждането на референдума задължително.
Долната граница всъщност е 200 хиляди, като тя щеше да изпрати въпроса в Народното събрание. Представяте ли си как формациите в парламента щяха да подкрепят референдум за президентска република? Точно така, и аз не си го представям.
ИТН не са събрали дори тези 200 хиляди подписа, а 145 193. Това, ако пренебрегнем евентуално чисто организационни недостатъци по събирането, показва и друго:
Суверенът, както от ИТН обичат да се обръщат към българските граждани, не желае страната да бъде президентска република.
Защо е така няма как да се посочи извън сферата на спекулациите. Дали е заради умора от служебни правителства, назначавани от президента Румен Радев, и критики към техните действия; дали заради настроения срещу самия Радев; а може би - и не се смейте - от вяра, че парламентарната република не е изчерпана у нас, въпреки опитите на партиите в няколко поредни парламента да ни убедят в обратното.
Според лидера на ИТН Слави Трифонов въпросът за политическото устройство на България вече е отворен и при провал на евентуално правителство "хората сами ще повдигнат темата за президентска република".
Кои хора? Онези 145 хиляди, които се подписаха за референдума в 6,8-милионна България?
Доброто в този неуспех на ИТН е, че така на нас, като данъкоплатци, ще бъдат спестени парите около организирането на един подобен референдум. Плащаме достатъчно за избори след избори, не мислите ли?
Плащаме достатъчно и заради невъзможността на политическите партии да намерят изход от сегашната ситуация. Плащаме за его, плащаме за корупция, плащаме за договорки. Хайде да не плащаме и за излишни референдуми.
Не ме разбирайте погрешно - в допитването до българските граждани за важни въпроси няма нищо лошо. Напротив. Това е демокрация в най-чистата ѝ, пряка форма.
Лошото е, че у нас през последните години референдумите - или поне заявките за такива - се превърнаха в част от предизборните кампании. Инициират се подписки за допитвания по какви ли не въпроси, които са:
а) извън компетенцията на повечето хора;
б) популистки по своя характер.
В поредицата от предизборни кампании партиите чрез референдумите се опитват да привлекат подкрепа за себе си с провокативен въпрос - от това да дадем повече власт на президента, през "защита на българския лев", та до борба с "джендър идеологията".
И няма да е изненада, ако повечето партийни идеи за референдуми бъдат зарязани след избори.
Партията на Трифонов вече няма нужда от референдума за президентска република. Той е по-скоро излишно главоболие; разсейване от случващото се в парламента и правилното изиграване на картите, ако ИТН ще се бори за политическо оцеляване в идните години.
"БСП за България" е друг интересен пример по отношение референдумите с тяхната подписка за референдум срещу "джендър идеологията" в училище, обявена в средата на март. След изборите подписката силно остана на заден план и е интересно дали изобщо ще чуем нещо повече за нея.
"Възраждане" до момента изглеждат най-инатливи по въпроса за провеждане на референдум за "защита на българския лев" и отлагане приемането на еврото със събраните по думите на лидера Костадин Костадинов 600 хиляди подписа.
С оглед на факта, че партията едва ли ще успее да изпълни заканата, че ще е първа политическа партия и ще управлява сама, тя трябваше да покаже активност по другата своя инициатива, а именно подписката за всенародно допитване. Но пък в този случай Конституционният съд може да каже "стоп, забрави за референдума".
Интересно е, ако 49-ото Народно събрание се позадържи, да речем, година, колко нови идеи за референдум ще чуем. Или те ще се засилят чак преди следващи избори?
И за да се върнем на "Има такъв народ", около новината за неуспешното събиране на подписи Слави Трифонов пише, че партията - с нейните цели 11 депутати - ще работи за промяна в закона за референдумите, т.е. Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, вероятно в посока намаляване на изискванията за брой подписи.
Тук въпросът пред "Има такъв народ" би следвало да бъде следният: когато твоя идея за референдум не събере дори минималния брой изисквани подписи, проблемът наистина ли е в заложените по закон критерии? Може би, ама само може би, суверенът не харесва предложението.
И още нещо - наистина ли повече референдуми са пътят напред?
С оглед на ниската избирателна активност (около 40%) на последните няколко парламентарни вота, която е постигната, без съмнение, в някаква степен и заради партийна мобилизация, наистина ли има смисъл да прехвърляме още и още решения на обикновените граждани?
С референдумите политиците у нас се научиха не само да трупат предизборен заряд, но и да прехвърлят отговорността по свършването на онова, за което са били избрани. С ясни позиции в партийните програми, които след това да се спазват, изборните резултати ще са достатъчно ясен отговор на въпроса какво мисли суверенът по един или друг въпрос.
