Това е мисъл, която не е преминавала през главите на феновете, но в момента нивото на Манчестър Юнайтед е на отбор от долната половина на таблицата.
Юнайтед вече загуби от Кристъл Палас, Уест Хем и Нюкасъл през този сезон. След първите 8 кръга отборът има само 9 т., вкарал е и само 9 гола, 4 от които още в първия кръг срещу Челси.
Отборът не може да печели като гост, не го е правил от онова 3:1 над ПСЖ в Шампионската лига в началото на март.
А като погледнем титулярния състав на "червените дяволи", като видим начина, по който играят - загуби като тази от Нюкасъл вчера не бива да са изненада. Нито фактът, че зоната на изпадащите е само на 2 т. разстояние.
Срещу "свраките" ги нямаше контузените Пол Погба, Антони Марсиал, Джеси Лингард, Люк Шоу, Виктор Линдельоф и Аарън Уан-Бисака и затова слабостите в разширения състав лъснаха още повече, но и с всички основни фигури отборът не изглежда коренно различно. Резултатите го доказват. От онази прочута победа на "Парк де Пренс" досега, Юнайтед е третият най-слаб тим в Премиършип с едва 17 взети точки от 17 срещи.
Това е почти половин сезон в английския елит и по точка средно на мач е успеваемост на изпадащ отбор.
Ако друг клуб, а не Манчестър Юнайтед, се представяше по този начин, най-вероятно ръководството щеше да се готви за битка за оцеляване във Висшата лига.
И щеше да обмисля кой може да замени настоящия мениджър.
Обмислят ли го и в Юнайтед? Би трябвало.
Този отбор наистина изглежда трениран от човек, който никога не е упражнявал професията на топ ниво и който е бил уволняван от Кардиф. Солскяер е именно такъв и колкото и да е симпатичен, истината за него е, че поне засега не е готов да води толкова голям тим в толкова труден момент от неговото развитие.
Неговото време в Юнайтед изтече. Както и това на изпълнителния директор Ед Удуърд, който може да се похвали с бизнес успехи, но във футболно отношение проектът му за Юнайтед е пълен провал и е време да бъде поета отговорност за това.
Със съгласието Солскяер и при продължаващата липса на спортен директор, Удуърд оформи основен състав няколко класи под нужното ниво.
Колкото са играчите в Юнайтед от световна класа? С доста уговорки, Де Хеа, Магуайър и Погба. А колко са тези, които не стават за отбора? Ще има да изброяваме дълго.
Показателно е, че новите попълнения от средняшки тимове като Лестър (Магуайър), Кристъл Палас (Уан-Бисака) и Суонзи (Даниел Джеймс) всъщност са по-добри от старите играчи, някои от които вече доста години се мъчат на "Олд Трафорд".
През лятото Солскяер и Удуърд трябваше да се отърват от излишните, за да освободят място за мащабно обновяване, но това не се случи, съставът е по-слаб от преди заради липсата на такива като Ромелу Лукаку и Андер Ерера, на които дори не им бяха взети заместници.
Отборът няма нападател, който може да вкарва редовно и в последната третина от игрището липсата на класа е фрапираща. Затова няма положения, няма попадения, няма и точки.
Дори завършек в топ 6 този сезон вече изглежда малко вероятен сценарий, а да бъде даван шанс на Солскяер и Удуърд в още някой трансферен прозорец би било просто загуба на време и пари.
Когато единственият аргумент срещу уволнението ти е, че няма очевиден вариант за твой заместник, значи дните ти са преброени.
Но разбира се, когато става въпрос за толкова дълбоки проблеми, няма как всичко да не тръгва от собствениците.
Спорно е доколко семейство Глейзър се трогва от униженията, които Юнайтед търпи на терена, тъй като клубът продължава година след година да регистрира солидни приходи. Което изглежда задоволява босовете и затова те са щастливи от работата на Ед Удуърд и функционирането на марката "Манчестър Юнайтед".
Ако ставаше въпрос за друг клуб, паузата за националните отбори щеше да е време за наистина тежки решения, но какво може да се очаква от собственици, за които посредствеността на терена не е проблем?
Вероятно феновете все повече се питат дали не се налага да свикват с тази посредственост.
И дали няма да им се наложи постоянно да наблюдават именно такъв Юнайтед, докато собствеността е в семейство Глейзър.
