Санти Касорла прекара 636 дни без да изиграе нито минута футбол. В него се бореха две болки – физическата и тази от вероятността, че може отново да не излезе на терена.
След усложнението на контузията му в ахилеса през октомври 2016 година, полузащитникът на Арсенал получи ужасяващата прогноза.
„Казаха ми, че трябва да бъда доволен, ако отново проходя“, сподели Касорла пред „Марка“ по-рано тази година.
„Видяха, че съм развил огромна инфекция, която е увредила дори калция по костта и която е изяла част от ахилесовото сухожилие. Липсваха осем сантиметра от него!“
След 10 тежки операции и присаждане на кожа от ръката му, на която бе татуирано името на дъщеря му, Касорла изглеждаше като запътил се към пенсия.
Но той искаше още. Искаше да се бори и отново да стъпи на терена с традиционната усмивка на лицето си. Не искаше кариерата му да приключва по този начин.
Бори се със зъби и нокти, драпа, в продължение на две години, за да се завърне в игра. Междувременно, напусна „Емирейтс“ и се завърна във Виляреал.
„Винаги съм чувствал подкрепата на всички в Арсенал, особено на феновете. Съжалявам единствено за това, че не успях да се сбогувам с тях, както бих искал – на терена“, каза още Касорла.
Преди за трети път да бъде посрещнат с любовта на привържениците на „Ла Серамика“, преди „Ел Мадригал“, обаче, Касорла поддържаше форма с младежкия тим на Алавес, за да влезе във форма.
След това дойде предсезонната подготовка с Виляреал. Тогава сложи край и на 636-дневното си изгнание извън терените. Появи се като резерва в приятелски мач срещу Хераклес и бе приветстван на крака от всички на стадиона.
Привличането на Касорла от Виляреал за трети път, колкото и сантиментално да изглеждаше и да беше, далеч не бе акт на благотворителност. И той, и клубът вярваха, че е готов да се завърне, и то в елита. И не грешаха.
Магическото му докосване, перфектната му визия за игра и стилът на игра еднакво добре и с двата крака не бяха изчезнали. През първия си сезон след завръщането си Касорла се отчете с четири гола и 10 асистенции.
Представянето му бе впечатляващо не само в Ла лига, но и навън, където Виляреал достигна до четвъртфиналите на Лига Европа, а Касорла бе обявен за играч №1 на кампанията.
Дори по-впечатляващото бе, че получи повиквателна за националния отбор на Испания през май, за който записа първи мач от 1302 дни, когато започна като титуляр при победата с 4:1 над Фарьорските острови.
„Беше смятано за невъзможно да изиграя дори един мач на топ ниво, а сега съм отново в националния отбор… Невероятно! – каза Касорла тогава. – Не го очаквах, беше ми трудно да го повярвам. След всичко, през което преминах…
Приемам го като ново предизвикателство, като нова надежда. Знам, че съм тук само поради спортно-технически причини. Така ми казаха – заради „това, което носиш на отбора“.
Може би е по-специално в моя случай заради контузията, но не това е причината да съм тук. Въпреки че би могло да послужи и като пример за футболистите на моята възраст – не се отказвайте!
Имаше и трудни моменти, в които обмислях да хвърля кърпата. Знаех, че пътят към възстановяването и завръщането ще е дълъг. Исках да го извървя, за да съм сигурен, че няма да съжалявам за нищо или че е имало нещо повече, което е могло да направя.“
Сега, със сигурност, не съжалява за нищо. Касорла, който ще навърши 35 години през декември, превърна трагедията си в история за подвиг на духа и в една от най-прекрасните спортни приказки в последно време.
През този сезон започна още по-ударно и от миналия и в седем мача в Примера има четири гола и три асистенции, гордо носейки капитанската лента на „жълтата подводница“ на ръката си.
Казваха му, че може и да не проходи, но той полетя и продължава да вдъхновява. И, наистина, ни накара да повярваме отново в магията на футбола.
