"Още съм изморен само от това, че гледах Робъртсън. Той прави 100-метрови спринтове за минута, направо невероятно".
Жозе Моуриньо не спести хвалбите си, след като неговият Манчестър Юнайтед загуби с 1:3 от Ливърпул през декември. Не се случва често футболист да е толкова хвален от треньора на противника, но кой може да отрече, че Анди Робъртсън го заслужава?
Шотландецът вече е толкова неотменна част от титулярния състав на Ливърпул, че е трудно да се сетим как изглеждаше отборът, преди той трайно да се настани на левия бек.
Но Робъртсън не се наложи лесно при "червените", а и всъщност целия му футболен път дотук не е бил никак лек - възходът му е плод на неуморна работа и изключително упорство, с каквито качества бързо прави впечатление на терена.
Освободен от академията на Селтик в юношеските си години, най-вече заради крехката си физика, той подписал с аматьорския Куинс Парк. "Анди напусна Селтик, когато беше на около 15 и дойде в нашата школа", разказва Гарднър Спийрс, бившият треньор на Робъртсън в Куинс Парк. "Виждах го по три вечери седмично, както и в съботите. Даваше 100 процента на тренировки и мачове, заедно с таланта, който имаше. Предимно с това го запомнихме".
Но в Куинс Парк дори не можели да му плащат при пристигането му, затова Анди бил принуден да съчетава футбола с работа за Шотландската футболна асоциация. В този период той пуснал и едно показателно съобщение в Twitter: "Животът на тази възраст е скапан като нямаш пари #трябвамиработа".
life at this age is rubbish with no money #needajob
— Andrew Robertson (@andrewrobertso5) August 18, 2012
Футболистът вече бил на път да приеме, че е малко вероятно да направи кариера във футбола и обмислял да се запише в университет, но точно тогава бил повикан в първия отбор на Куинс Парк.
В дебютния си сезон изиграл повече мачове от всеки друг в отбора и впечатлил с отношение, решителност и умения. Неизбежно било представянето му да заинтригува други клубове и в крайна сметка той се съгласил на трансфер в елитния Дънди Юнайтед.
Там Анди Робъртсън светкавично се адаптирал към по-високото ниво и станал безценен за тима си. Още преди Коледа той взел месечните призове за най-добър играч и най-добър млад талант. Накрая на кампанията Робъртсън бил избран за млад играч номер 1 през сезона, попаднал и в идеалния тим на шотландската Премиър лига.
"Важното при Анди беше, че той винаги изпреварваше другите с играта си в защита и в атака. Изглеждаше крехък, но беше гладен да се учи и да се справя все по-добре", разказва неговият треньор в Дънди Джаки Макнамара.
Става въпрос за сезон 2013/14, когато в отбора са се събрали обещаващи млади футболисти и те успяват да докарат Дънди до четвърто място и до финала за Купата на Шотландия.
На прогнози за голямо бъдеще се радват играчи като Райън Гоулд, Стюарт Армстронг и Гари Макей-Стивън, но Анди Робъртсън се оказва този, който прогресира най-много.
Заради играта си в Дънди, Робъртсън отново е призован от своите бивши работодатели от Футболната асоциация на Шотландия. Но този път не за да прелиства книжа в офиса, а за да тормози крилата и бековете на противниковите отбори.
В националния тим Робъртсън също се утвърждава много бързо, проявяват се и лидерските му качества, освен големият му талант и готовността му да се раздава до последно. Логично, идва и интересът от Висшата лига на Англия, откъдето Хъл Сити плаща малко под 3 млн. паунда за 20-годишния Анди.
📷 | Andy Robertson charges forward as he looks to get the Tigers on the front foot #HULNEW pic.twitter.com/4uI65WsG90
— Hull City (@HullCity) November 29, 2016
Въпреки ниската цена, трансферът предизвиква въпроси в британските медии, защото новото попълнение има само един професионален сезон зад гърба си.
"Наблюдавах Стюарт Армстронг, но Робо беше човекът, за когото въобще да не се замисляме, преди да го вземем... той имаше история със Селтик, винаги е бил решително момче, предвид как е преодолял трудностите. Веднага се виждаше, че има умения и може само да става по-добър", разяснява трансфера главният скаут на Хъл Сити Стан Търнънт.
В своя дебютен сезон в английския футбол Анди Робъртсън успява да се понрави с настъпателния си подход в атакуващ план. В края на кампанията обаче Хъл изпада в Чемпиъншип. Робъртсън се проявява като лоялен футболист и остава в клуба, а неизчерпаемата му енергия е изключително важна за изтощаващо първенство като втората английска дивизия.
Анди става лидер на Хъл и не спира да впечатлява публиката в Чемпиъншип, а "тигрите" успяват да се върнат в елита от първия опит. Следва сезон, в който Робъртсън отново впечатлява в индивидуален план, но отборът му се оказва неподготвен за бързото си завръщане във Висшата лига и отново изпада.
Този път обаче Анди няма да остане при тях в Чемпиъншип.
От Ливърпул вече са го харесали за заместник на разочароващия Алберто Морено и на временно запълващия дупката на левия бек Джеймс Милнър. Юрген Клоп редовно е критикуван за слабата защита на "мърсисайдци" и вижда Робъртсън като част от решението на много добра цена от 8 млн. паунда.
Любимият на Клоп гегенпресинг изисква скорост, упоритост и издръжливост, а целта е отборът да си връща топката веднага след като я загуби. Робъртсън разполага с качествата за този стил на игра, но не се интегрира светкавично в състава.
В началото новото попълнение е дубльор на Морено и се нуждае от време, за да свикне кога да пресира, кога да остава в зоната си и как да разпределя ефективно топката. Контузия на Морено му позволява да изиграе серия от мачове, а играта му при паметната победа над Манчестър Сити с 4:3 на 14 януари вече започва да го превръща и в любимец на феновете.
Не е случайно, че успехът на Ливърпул съвпада с интегрирането в състава на Робъртсън и Върджил ван Дайк. Пристигането на холандеца изстрелва Робъртсън още по-нагоре, защото разбирателството между двамата е перфектно.
Така за кратко време Анди се превръща в един от най-добрите леви бекове в света и наскоро беше посочен за пример от своя национален селекционер Алекс Маклийш: "Това е удивителна история... той е вдъхновение за всички млади играчи, когато хората им казват, че няма да успеят. Трябва да продължите да се опитвате. Все още вярвам в хората, които претърпяват по-късно развитие".
От изгонен юноша на Селтик до един от най-добрите на поста си - пътят на Анди е доказателство докъде може да стигне човек, ако не преклони глава пред трудностите.
Разбира се, на него все още му липсват трофеите, но това може да се промени още този сезон...
