Най-сетне се случи: Фулъм уволни Славиша Йоканович и го замени с Клаудио Раниери.
Сръбският треньор успя да вкара "котиджърс" в Премиършип, но ги оставя на последно място в класирането само с една победа от началото на сезона. На негово място пристига шампионът от 2016 г., който винаги ще бъде помнен с постигнатия подвиг начело на Лестър.
Разбира се, никой не очаква от Раниери да спечели титлата и с Фулъм, всъщност като начало той ще трябва да спаси новия си тим от изпадане - което ще си е едно малко чудо, предвид представянето на лондончани досега.
Фулъм не само е последен, но има най-лоша защита (31 допуснати гола в 12 мача), има 9 загуби, 2 равни и едва една победа, а головата разлика вече е минус 20.
Цифрите представят "котиджърс" като ужасен отбор, но всъщност съставът е пълен с талант, който Раниери може да разгърне: отчасти, като си спомни за някои от методите си в Лестър и ги изпробва като решения на проблемите във Фулъм.
На първо място италианецът трябва да запуши дупките в отбрана.
Всъщност Фулъм направи мащабна селекция през лятото и привлече няколко добри защитници. Алфи Моусън беше колосален за Суонзи миналата година (макар и в битка на изпадащите, в крайна сметка загубена от "лебедите"), а Калъм Чеймбърс направи добро впечатление в Мидълзбро, въпреки че и неговият тим изпадна.
Какво може да направи Раниери? Най-вече да улесни живота на своите защитници. При Йоканович Фулъм се изнасяше напред и опитваше да бъде активен с топката, но това поставяше в трудна ситуация централните защитници, а промените в титулярния състав гарантираха, че отборът няма как да постигне стабилност.
Раниери може да утвърди двойката Моусън-Чеймбърс, която блестеше за младежкия национален отбор на Англия, и да залага на дълбоко разположен защитен вал, както в Лестър. Пред бранителите треньорът със сигурност ще предпочита енергични халфове, които работят много в защита - като Андре-Франк Замбо Ангиса и може би Тим Фосу-Менса. Това би трябвало да е достатъчно като начало, за да спре Фулъм да допуска рекордно много голове.
Проблемът е и че "котиджърс" не вкарват достатъчно на фона на рисковете, което поемат, за да атакуват.
Раниери обаче е способен да реши и този казус. Разбира се, в Лестър той имаше Джейми Варди и благодарение на нападателя един доста семпъл стил на игра се оказваше убийствено ефективен.
Фулъм обаче притежава Александър Митрович, типичен тежък нападател, показал, че е способен да бележи във Висшата лига, ако получава подходяща подкрепа от съотборници като Лусиано Вието и Андре Шюрле. Митрович може да бъде и цел на дълги топки, предоставяни от Жан Мишел Сери, чиито плеймейкърски качества ще са много нужни на Раниери.
А ако има един играч, при който сравненията с Лестър ще са най-полезни, това е Райън Сесеньон. 18-годишният англичанин блесна в Чемпиъншип, но още не е изпъкнал в английския елит и има известна неяснота дали най-подходящата му роля е на ляв бек или на крило.
Раниери може просто да пуска на Сесеньон клипове на Рияд Марез от сезон 2015/16 и да инструктира младока да следва именно този профил - на скоростния левичар, който атакува отдясно и навлиза към центъра.
Не на последно място, италианският треньор вдъхна невероятна вяра на онзи Лестър и именно благодарение на тази вяра "лисиците" осъществиха чудото докрай - и не се огънаха под неочакваното напрежение от това, че изведнъж от аутсайдери станаха фаворити за титлата.
Във Фулъм Раниери трябва да изгради отборен дух сред качествените играчи, с които разполага, и да ги убеди, че могат много повече от показваното досега. Шансовете са на негова страна, защото все още има достатъчно време през сезона и няколко положителни резултата биха обърнали настроението в отбора.
А ако има човек, който да нанесе необходимите корекции и да вдигне Фулъм, това е точно Раниери - той вече го е правил във Висшата лига, и то толкова добре, че постигна немислимото.
